Решение № 235 от 07.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20245300900584 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 429 от КЗ.

Р. К. А. от град ****, представляван от адвокат Г. Д., съдебен адрес: ***, твърди че на 28.01.202 г. в гр. ***, водачът на МПС марка Рено, модел „Мастер“, рег.номер - ***, с номер на РАМА ***, И. Е. П., като се движел на заден ход в дясна лента, блъснал пешеходеца К..Д. А. ЕГН - **********, с адрес : ***, в резултат на което блъснатия пешеходец умира. Ищецът твърди, че е син на починалия. Внезапната смърт на неговия баща, опора на семейството, с когото били свързани много години съвместен и щастлив живот и прекрасни отношения, изпълнени с разбирателство, обич, радост, щастие, подкрепа и доверие, довели до огромни по характер, интензитет и продължителност неимуществени вреди. Същият изживял шока и ужас от внезапната смърт на своя баща, както и огромна мъка, болка и страдание от загубата на изключително близкия си човек, на когото винаги е разчитал, с когото винаги се е съветвал и от когото винаги е получавал безрезервна подкрепа. Случилото се довело до огромно психическо напрежение, потиснатост, нервност, избухливост, безсъние, постоянно и силно главоболие, душевен дискомфорт, както и до съществена промяна в негативен аспект на обичайния начин и ритъм на живот.

Твърди също, че вината на посочения водач е установена с влязла в сила Присъда - 57/27.08.2024г., постановена по НОХД - 292/2024г., по описа на Окръжен съд Пловдив. Според ищеца, към момента на произшествието управляваният от И. Е. П. автомобил имал сключена валидна застраховка 1 гражданска отговорност в „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ със застрахователната полица BG(30)122002376670. Ето защо, предявил претенция пред дружеството за изплащане на обезщетение за понесените неимуществени вреди, описани по-горе, в размер на 150 000 лв. Дружеството изплатило 50 000 лева. Тъй като не е съгласен. с така определения размер на обезщетението, претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100 000 лв, която е разлика между претендираната от ищеца сума в размер на 150 000 лв и доброволно заплатената от ответника сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат от внезапната смърт на неговия баща, причинена от ПТП с участието на МПС, което има сключена валидна застраховка „Гражданка отговорност“ с ответното дружество.

Ответното дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление: град София, бул. Г.М. Димитров № 1, признава наличието на застрахователно правоотношение по цитираната полица, както и изплащане на сумата 50 000 лева обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му. Счита претендирания от ищеца размер на обезщетението за прекомерно завишен, както и че ищеца не е претърпял неимуществени вреди в посочените размери и интензитет.

При условията на евентуалност, прави възражение на вредоносния резултат с поведението на починалия, който бил навлезнал внезапно на платното за движение; без да се огледа и ненужно удължил времето на пресичане, без да се съобрази с извършваните от автомобила маневри.

По искането на ответното дружество като трето лице-помагач е конституиран водача на автомобила И. Е. П. от с. ***, тъй като същият е избягал от местопроизшествието.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не спори, относно

- наличието на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество, с полица № BG(30)122002376670 относно МПС марка Рено, модел „Мастер“, рег.номер ***, с номер на РАМА ***.

- отправянето на претенция-щета от ищеца пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, както и изплащане от ответното дружество на ищеца на сумата 50 000 лв. по тази претенция.

- че ищеца е син на починалия при описаното ПТП.

Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 57/27.08.2024г., постановена по НОХД - 292/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, подсъдимия И. Е. П. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023 г. в гр. ***, при управление на МПС - товарен автомобил, марка „Рено мастер", с 2 рег, номер ***, е нарушил правилата за движение: чл.40, ал.1 от ЗдвП и чл. 40, ал.2 от ЗдвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К..Д. А., като деецът е избягал от местопроизшествието.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от И. Е. П. и неговата вина.

Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с образуваното досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 28.01.2023 г. в гр. ***, товарен автомобил, марка „Рено мастер", с рег, номер ***, управляван от водача И. Е. П., се движел на заден ход в северната част на платното за движение с посока от запад към изток.

Пешеходецът К..Д. А. излязъл от северната част на ул. „Ш.“ - където има вход/изход за търговски обекти, след което продължил движението си върху платното за движение с посока от запад към изток. Между товарния автомобил и пешеходеца настъпил удар в задната част на т.а. „Рено Мастер“.

След удара товарният автомобил спрял движението си назад, потеглил е напред в посока запад и отново спрял, след което отново потеглил напред в посока запад, отново спрял, след което напуснал мястото на ПТП.

Пешеходецът паднал на асфалтовата настилка, след което е бил затиснат под автомобила до потеглянето му напред с отделяне от тялото.

Произшествието е настъпило на прав, хоризонтален и равен участък от пътя в светлата част от денонощието. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. В зоната на местопроизшествието няма хоризонтална или вертикална марК.ки.

В момента на удара от микробуса пострадалият К..Д. А. е бил с гръб към него. Първоначалният удар е бил в долните крайници в областта на дясното бедро и след това в лявото, след което пострадалият е паднал по лице на пътното платно и бусът е преминал върху него и го притиснал към платното за движение. При навлизане на платното за движение, пешеходецът визуално не е възприемал товарният автомобил, но е имал тази възможност, ако погледа му е бил насочен към него - няма ограничена видимост към обекта.

Същевременно, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да възприеме пешеходеца. При движението на заден ход светлините на товарния автомобил са били изключени.

В заключението си експертите не могат да дадат категоричен и еднозначен отговор на въпроса имал ли е техническа възможност 3 пешеходецът да предотврати ПТП и ако да – каква?

Посочените изводи, не бяха опровергани от страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Относно механизма на настъпване на произшествието по делото е изслушан свидетеля А. Ф. М., без родствена връзка с ищеца.Свидетелят заявява, че познава починалия, който живеел на ул. „П.“, на разстояние от 6070 м. от него.

Той сочи: „В случая с инцидента, аз бях на разстояние 50-60 м. Като бях там, на този човек с буса, пълен с картофи, колегата му, брат ли му е, приятел ли му е, беше долу, шофьорът беше вътре в колата, колата работеше.

Изведнъж рязко даде колата назад и човекът го взе долу със задните гуми. Ние започнахме да викаме: „Стой, спирай“, тичахме, той човекът полудя ли, какво направи, даде колата напред и го смачка по втория начин. Иска да избяга, но няма изход.“

В същото съдебно заседание е изслушан и свидетеля А. К. Ч.. Той заявява, че не е видял първоначалния удар между товарния автомобил и пешеходеца: „само видях, когато той е дал назад, видях, че даде и напред и мина през него, видях, че го дръпнаха и избяга. Аз видях второто преминаване през него. Лявата задна гума мина през него. Той един път е минал, когато е давал назад, втори път дава напред и аз го видях със собствените си очи.

Преди удара не съм видял нищо.

Съдът намира, че така изслушаните свидетелски показания не опровергават, а потвърждават изводите в заключението по допуснатата КСМАТЕ.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.

Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на К..Д. А. са причинени: тежка, множествена, съчетана травма: гръдна травма, представена със счупвания на множество ребра двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на плеврите, разкъсвания и контузии на двата бели дроба, кръв в гръдната кухина; черепно-мозъчна травма, представена с кръвонасядания на черепната покривка, счупване на лицеви кости, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка и контузия на мозъка;

4 коремна травма, представена с кръвонасядане на капсулата на десен бъбрек, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и разкъсване на черния дроб и счупвания на кости на тазовия пръстен; частично разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка на лявата колянна става; частично разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка с кръвонасядане на задна кръстна връзка на дясната колянна става с кръв в ставата; счупване на лява лопатка; разкъсно контузии рани, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото;

Експертите са категорични, че смъртта на починалия К..Д. А., е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и получените при него травматични увреждания.

Посочените изводи в експертизата, не бяха опровергани от страните, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между вината на водача на товарния автомобил и настъпилото пътно-транспортно произшествие.

По делото е изслушано заключение по допусната съдебно психиатрична експертиза, изготвено от д.р М. Г., психиатър, което не е оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира изцяло.

Съгласно същото, относно починалия К..Д. А. е констатирано хронично психично заболяване от шизофренния спектър, обуславяло общо понижено ниво на психична ефективност, включително забавеност на психичните процеси, ограничена гъвкавост на мисленето и снижена способност за бърза преценка в динамична среда.

Към момента на ПТП от 28.01.2023 год. обаче не се установяват данни за остро психотично състояние или психична дезорганизация, които да водят до качествено нарушено възприятие на реалността. Психичното му функциониране е протичало при съхранена базисна ориентация и възможност за възприемане на обкръжаващата среда. В този смисъл заболяването има значение като фонов фактор, без да се установява пряка и определяща роля за поведението му при конкретната пътна ситуация.

Определената 95% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ отразява тежестта на заболяването и степента на функционално ограничение, но не обуславя задължителна необходимост от постоянен придружител. Наличните данни сочат, че А. е имал съхранена способност за самостоятелно функциониране в позната среда и извършване на базисни ежедневни дейности. Придружаването би имало предпазен характер в определени ситуации, но не може да се приеме като задължително условие за всяко негово придвижване.