Решение № 30 от 05.08.2021, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. П. , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Явор Пл. Томов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно наказателно дело № 20213520200139 по описа за 2021 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на Д. Ф. Д. от гр.К., чрез пълномощник адв.М.С. С. от АК-К., против НП № 321-2-13/ 28.04.2021 г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за това, че „на 21.04.2021 г. , около 15.00 ч., на път II-51 в близост до СБА управлява собствения си л.а.“*** движейки се в посока от с.К. към гр.П..

При спирането и последвалата проверка на Д. е отдадено устно полицейско разпореждане на разбираем за него език и смисъл да представи светлоотразителна жилетка и контролен талон към СУМПС или заместващ го акт за установяване на административно нарушение, което Д. съзнателно отказва да изпълни непредставяйки светлоотразителна жилетка и контролен талон към СУМПС“ – нарушение по чл.64,ал.1 и ал.2 от ЗМВР.

В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение, като жалбоподателя твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на атакуваното НП. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, депозирано е писмено становище от адв.С., в което поддържа жалбата и моли НП да бъде изцяло отменено, претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата - РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата. В придружително към жалбата писмо навежда довод за евентуално намаляване на претендирано в процеса адвокатско възнаграждение до възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.

1

Районна прокуратура Т., уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 21.04.2021 г. жалбоподателят Д. управлявал собствения си л.а.“Ягуар“ ***, когато около 15.00 ч. бил спрян за проверка в района на СБА гр.П..

Полицейският патрул в състав полицай Й. Ст. Й. и полицай Ил. Ат. Ил. установил самоличността на водача и собствеността на управляваното от него МПС, след което изискали да им бъде показано оборудването на автомобила – аптечка, пожарогасител, светлоотразителен триъгълник и жилетка, както и контролния талон към СУМПС. Водачът не могъл да представи контролния талон към СУМПС, както и не открил в багажника светлоотразителна жилетка. При тези обстоятелства полицай Й. му издал устно полицейско разпореждане да представи липсващия контролен талон и светлоотразителна жилетка, след което му съставил и акт за неизпълнение на това разпореждане. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че има възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното НП № *** г. на Началника на РУ П., връчено лично на нарушителя.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и чрез показанията на изслушаните в с.з. актосъставител и свидетел. Възприетата от съда фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че не е нарушил полицейско разпореждане.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Действително, в преценката си дали да издаде

НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №****, където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, 2 както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение са допуснати нарушения на процесуални правила и материалния закон, всяко от които води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респ. до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е изяснено кое всъщност е това полицейско разпореждане, което не е изпълнил нарушителя.

Актосъставителят Й. е посочил, че се касае за отправено устно полицейско разпореждане към нарушителя Д. за представяне на светлоотразителна жилетка и контролен талон към СУМПС, респ. тяхното непредставяне е било приравнено на отказ за изпълнение на това разпореждане. Според този съдебен състав подобно „разпореждане“ не съдържа белезите на полицейско разпореждане по смисъла на ЗМВР. Описанието на констатираното нарушение е възпроизведено изцяло и в атакуваното НП, като по този начин са нарушени разпоредбите както на чл.42,т.4, така и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Това е така, защото всеки водач на МПС е длъжен при управлението му да носи различни документи и оборудване, между които СУМПС и контролния талон към него /по арг. от чл. 100,ал.1,т.1,пр.2 ЗДвП/, както и да го управлява с задължително оборудване, включващо обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка /по арг. от чл.139,ал.2 ЗДвП/. Липсата на някой от посочените документи, респ. оборудване се санкционира само по реда на ЗДвП, а не по реда на ЗМВР както неправилно е преценил полицейският служител, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

Наред с това, съдът изцяло споделя и доводите в жалбата относно неправилно приложение на санкционната норма посочена в НП. Видно е, че при издаване на НП АНО се е позовал на чл.257,ал.1 от ЗМВР, която предвижда санкция в размер от 100 до 500 лв. за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, а в същото време е наложил на нарушителя Д. санкция в размер на 50 лв., който обаче не е предвиден за такова нарушение.

Ако наказващият орган е имал предвид, че се касае за маловажен случай на нарушение на ЗМВР, то очевидно приложимата санкция е следвало да бъде определена по реда на чл.257,ал.2 от ЗМВР. Подобно смесване на санкционни норми, респ. противоречие между фактически състав на нарушение и наложена за него санкция винаги съществено затруднява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение всъщност е санкционирано – порок, който не може да бъде отстранен в хода на АНП, което също води до отмяна на НП.

С оглед изхода на делото принципно основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което не са представени надлежни доказателства и 3 списък. Приложено е единствено копие от адвокатско пълномощно, удостоверяващо упълномощаването на адв.С., но не и договор за правна помощ отразяващ плащане на възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началника РУП П., с което и на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР, на Д. Ф. Д. от гр. К., ж.к.“****, ЕГН-**********, чрез адв.М.С. от АК-К., със съдебен адрес гр. К., ул.“Републиканска“№26,ет.2, за нарушение по чл.64,ал.1 и ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

/петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4