Определение № 31192 от 27.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11395/2026
- Вид
- Определение № 31192
- Подписан
- 27.08.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31192 гр. София, 27.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110111395 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД срещу „Агенция пътна инфраструктура“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1208,97 евро, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № *** г., за настъпило на 23.09.2025 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.04.2026 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че във връзка с реализирано на 23.09.2025 г.
ПТП е изплатил по застраховка „Каско на МПС“ на собственика на увреденото МПС автобус „Ю.“, с рег. № ***, застрахователно обезщетение в размер на 2364,53 лв. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е срутването на скална маса върху пътното платно. Сочи, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен протокол за ПТП № *** г. от органите на МВР. Поддържа, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на последния, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума от 1208,97 евро (2364,53 лв.) срещу причинителя на вредата - ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и по размер.
Посочва, че протоколът за ПТП не е съставен от служители на КАТ, поради което той няма 1 материална доказателствена сила относно механизма за ПТП, нито за причинените на автомобила щети, а възпроизвежда единствено изгодни за водача на лекия автомобил фактически твърдения. Твърди, че в протокола за ПТП и в уведомлението за настъпило застрахователно събитие не са посочени видът и размерът на препятствието, липсва снимков материал, какъвто изисква разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Ответникът поддържа още, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел процесният автомобил, а това обстоятелство е от съществено значение за извършване на преценка дали за водача е било възможно да възприеме препятствието и да предприеме действия с цел избягване на произшествието, както и дали същият е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът излага твърдения, че представената от ищеца застрахователна полица не съдържа посочване на покритите застрахователни рискове. Твърди, че ищецът не е представил приложимите към застрахователния договор Общи условия и не е събрал доказателства за това дали не са налице обстоятелства, попадащи сред изключенията, обуславящи отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на автобус „Ю.“, с рег. № ***. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на автобус „Ю.“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“; че застрахователят е извършил плащане в размер на 2364,53 лв. /сумата, необходима за 2 отстраняване на щетите по автомобила/ в полза на собственика на увредения автомобил.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се допусне до разпит един свидетел при режим на призоваване за ищеца – К. Д. И., за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на САТЕ със задачите, посочени в исковата молба.
Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото по делото липсват данни, че ищецът разполага със снимков материал.
На ищеца следва да бъде указано да представи снимки от процесното ПТП, в случай, че разполага с такива.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца – К. Д. И., за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля К. Д. И. в размер на 15,34 евро, вносими от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят К. Д. И. на установените адреси, съгласно служебно изготвена справка НБД „Население“, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 230,08 евро, вносими от ищеца по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на определението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит и след разпит на допуснатия свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК.
3
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи снимки от процесното ПТП, в случай, че разполага с такива.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4