Решение № 383 от 29.03.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№_________/________________,гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав

На двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Борислав Милачков

Членове: Кремена Данаилова

М.И.-Даскалова

Секретар: Светла Великова

Прокурор: Александър Атанасов като разгледа докладваното от административния съдия М. И.- Даскалова КНАХД №2461 по описа за

2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна против Решение №260193/02.10.2020г. постановено по НАХД №2680/2020г. на РС-Варна, с което е отменено НП №03-012219/27.12.2019г. на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „Й. Джи“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват изводите на въззивния съд като твърдят, че извършването на нарушението е доказано. Извода на ВРС, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин се дължали на неправилна преценка на доказателствата. Освен това НП било издадено с необходимото съдържание, с максимална конкретизация на нарушението, с датата на извършването му, с правилна квалификация и кореспондиращо с тях основание за налагане на санкцията. Поддържат, че АУАН и НП са издадени в законовоустановените срокове, с необходимото съдържание и привлеченото към отговорност лице е могло да организира защитата си. Описаното в НП нарушение, изразяващо се в неизплащане в срок до 25.06.2019г. вкл. на дължимото трудово възнаграждение на работника Д. за м.май 2019г. било доказано с липсата на поставен от нея подпис за получаването му във ведомостта, представена при проверката. Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът „Й. Джи“ЕООД от гр.Варна се представлява от пълномощник, който в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно ВРС преценил, че по делото не е доказана описаната в НП фактическа обстановка свързана с нарушението, за което дружеството е санкционирано. Излага съображения в подкрепа на извода на ВРС за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, тъй като НП било издадено без пълно и обективно да са изяснени фактите, за което имало оплаквания във възражението срещу АУАН. Споделя като правилни изводите в решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от ВРС, въз основа на фактическите установявания в Решението на въззивния съд с оглед забраната в чл.220 от АПК. След преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, като взел предвид твърденията и становищата на страните, въззивния съд установил от фактическа страна следното: Проверката по спазване на трудовото законодателство е извършена от инспектори от дирекция „Инспекция по труда“-Варна. Те извършили проверка на 04.12.2019г. в дома за възрастни хора „Св. Илия“ в гр.Варна, КК“Чайка“, ул.“Якоб Лемер“ №5 - стопанисван от „Й.

Джи“ЕООД-гр.Варна и на представените от дружеството документи на 11.12.2019г.

ВРС установил, че проверяващите са съставили протокол за установеното при проверката. Те констатирали липса на подписи в разчетно-платежната ведомост за заплати за месец май 2019г. на няколко лица, сред които била свид. М. С. Д. и направили извода, че възнаграждението не й е изплатено. ВРС установил, че свид. Д. съставила АУАН на 19.12.2019г. срещу „Й. Джи“ЕООД-гр.Варна, за това, че като работодател нарушило чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ като не изплатило начисленото трудово възнаграждение на работника М. Д. за месец май 2019г., че нарушението е извършено на 26.06.2019г. в гр.Варна, до която дата то следвало да бъде изплатено съгласно трудовия договор №217/15.91.2019г. ВРС констатирал, че АУАН е връчен на пълномощник на дружеството, който го подписал без възражения, но в законовия срок постъпили писмени възражения с писмено заявление от работника М. Д., че е получила в срок възнаграждението си за месец май 2019г. ВРС установил, че директорът на дирекция „ИТ“-гр.Варна намерил възраженията за неоснователни и въз основа на акта издал НП №03-012219 на 27.12.2019г., с което за описаното в акта нарушение на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 150лв. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства ВРС установил, че свид. М. Д. е получила дължимото й възнаграждение за положен труд през м.май 2019г. още през месец юни 2019г., че в жалбата й до Дирекция „ИТ“-Варна оплакванията са, че не е получила останалите дължими суми при прекратяване на трудовото й правоотношение, които са различни от трудовите възнаграждения. Поради това направил извода, че липсата на подпис на М. Д. във ведомостта за заплатиза м.05.2019г. не се сдължи на неизплащане на трудовото й възнаграждение в срок, а на други причини. ВРС постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като нарушението за което е издадено не било установено еднозначно и доказано по категоричен и несъмнен начин. ВРС отчел, че тези твърдения са направени своевременно в писменото възражение срещу АУАН и наказващият орган трябвало, а не извършил допълнителна проверка по тях по чл.54 от ЗАНН. Като не направил такава проверка и издал НП, директорът на Д“ИТ“-Варна допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото останали неизяснени фактите и обстоятелствата за правилното решаване на случая. Поради това в обстоятелствената част на НП не били описани всички факти и обстоятелства свързани с датата на нарушението – за датата, до която по трудов договор следва да бъде изплатено възнаграждението, което също ограничило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Поради това ВРС постановил отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, заради несъответствието му с изискванията за съдържанието му и ограничаващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни тези изводи на ВРС, с които постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено.

НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо лице, респ. имуществена санкция на юридическо лице, поради което за него както и за присъдата са приложими основните изисквания в чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК: да не може да почива на предположения и когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и да не се ангажира отговорността му. В съответствие с тези изисквания на закона ВРС отчел, че в представена от дружеството на проверяващите ведомост за заплати за м.май 2019г. липсвал подпис на М. Д. срещу начисленото й възнаграждение, но в декларацията й от 23.12.2019г. депозирана с възражението срещу акта още преди да бъде издадено НП изрично заявила, че в срока по трудовия договор е получила заплатата си за м.май 2019г., а не е получила обезщетението си за неизползван платен отпуск за 2019г. Че оплакването й в дирекция „ИТ“-Варна е било за неизплатено обезщетение за отпуск, а не на трудово възнаграждение тя заявила и при разпита й като свидетел, което е потвърдено в показанията дадени и от актосъставителя. В съответствие с доказателствата и установеното от фактическа страна от ВРС, че на Д. е било изплатено възнаграждението за м. май 2019г. в срока по трудовия договор е крайния извод в Решението, че не е доказано дружеството-работодател да е нарушило задължението си по чл.128, т.2 от КТ да изплати в срок уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В съответствие с посочения НП като основание за издаването му чл.415в, ал.1 от КТ е извода на ВРС за непълнота на обстоятелствата му част. Чл.415в, ал.1 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300лв. на работодателя за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В НП е отразено, че нарушението е извършено на 26.06.2019г., че е установено с АУАН съставен на 19.12.2019г., но не е посочено да е било отстранено чрез изплащане на възнаграждението и на коя дата. Липсата на описание на тези съществени факти и обстоятелства, при които органа е приел, че е извършено нарушението кореспондира с преценката на въззивния съд, че НП не отговаря на изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено препятства съдебната проверка за правилното приложение на закона при квалифицирането му, както и за съответствие на наложената санкция с деянието и с целите за постигане на които се налага.

Правилно и законосъобразно ВРС посочил, че тази непълнота на НП не може да бъде попълвана в съдебната фаза по обжалването му, а е основание за неговата отмяна. Касационната жалба с оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователна и Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски на ответника направеното в отговора по касационната жалба е своевременно, но неоснователно, тъй като до даване ход на делото по същество пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства ответникът „Й. Джи“ЕООД да е заплащал такива.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №260193/02.10.2020г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №2680/2020г.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането направеното в отговора по касационната жалба за присъждане на „Й. Джи“ЕООД-гр.Варна на разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: