Решение № 44 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20245200500049 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 463, ал. 1, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба от „И.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.

А. К. – длъжник по изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№887, с район на действие Окръжен съд – П., срещу разпределение, изготвено от съдебния изпълнител на 08.12.2023г., съгласно което е разпределена сумата от 110 985,60 лв., за която взискателят „К. и. к.“ООД е обявен за купувач на изнесените на публична продан недвижими имоти - собственост на дружеството длъжник.

Поддържа се в жалбата, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като „К. и. к.“ООД не е кредитор на „И.“ООД и съответно не може да бъде взискател по делото.

Твърди се, че с решение №1 от 04.01.2023г по търг.д. №80/2022г по описа на Окръжен съд П. е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 625 от ТЗ на „К. и. к.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник „И.“ ООД поради обстоятелството, че молителят не е кредитор и същият е следвало да проведе успешно пълно и главно доказване на фактите, от които твърди, че произтича активната му легитимация по чл.625 от ГПК, като това доказване не било осъществено успешно, тъй като молителят не предоставил на съда в оригинал всички документи, относими към активната му легитимация. Според жалбоподателя напълно идентична е ситуацията и по настоящото дело. „К. и. к.“ ООД не е представило на ЧСИ в оригинал договорите, от които черпи правата си. След като законът изисква взискателят да представи в оригинал изпълнителния лист, за да се образува изпълнително дело, то със същата тежест следва цесионерът да представи договора за цесия, за да бъде конституиран като взискател на мястото на 1 първоначалния такъв. Според жалбоподателя, съдебният изпълнител е процедирал незаконосъобразно, тъй като е възложил имотите, предмет на публична продан, на това дружество, което няма качеството на взискател по изпълнително дело, тъй като не притежава вземания срещу длъжника. С тези доводи се прави искане да бъде отменено обжалваното разпределение. Прави се искане и за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по настоящото дело до приключване на производството по т.д.

№80/2022г. по описа на Окръжен съд-П., в което производство ще бъде установено, че „К. и. к.“ ООД не е кредитор на длъжника „И.“ ООД.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от „К. и. к.“ ООД, с което се изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като търсената с нея защита не се постига по реда на чл. 453 ГПК, както и неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага се довод, че производството по т.д. №80/2022г. по описа на ОС-П. е образувано на основание чл.625 от ТЗ и негов предмет е не установяване съществуването на конкретно материално право, а на състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Освен това се сочи, че постановеното по това дело решение №1 от 04.01.2023г. все още не е влязло в сила. Твърди се, че в настоящото изпълнително производство са представени всички необходими доказателства за конституирането на „К. и. к.“ ООД като взискател, включително и официално потвърждение за извършената цесия, за която длъжникът бил надлежно уведомен. Сочи се, че „К. и. к.“ ООД притежава качеството взискател и на още едно основание – по силата на вписаните ипотеки за обезпечаване на вземанията на предишния кредитор, чийто частен правоприемник е, справка за което представя с възражението. Поддържа се довод, че чл.432 от ГПК изчерпателно посочва основанията за спиране на изпълнителното производство и воденето на производство по откриване на производство по несъстоятелност не е сред тях.

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Д. Д., в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че при изготвяне на разпределението не са допуснати сочените нарушения. Представя копие от изпълнителното дело.

Съдът, след преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази изложените в жалбата оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице /длъжник по изпълнително производство/, в законовоустановения 3- дневен срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно разпоредбата на чл. 463 от ГПК. В тази връзка посочените доводи във възражението срещу жалбата относно нейната недопустимост, по съществото си представляват съображения за неоснователността й, предвид което същите ще бъдат обсъдени по-долу.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. №887 е продължено на основание чл.427 от ГПК от изпълнително дело №20198820400616 по описа на ЧСИ Г. Т., което изпълнително дело от своя страна е образувано на 14.10.2019г. по молба вх.

2

№14401/14.10.2019г. от „Ю. Б.“АД с ЕИК 000694749 срещу длъжника “И.“ ООД на основание изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016г. от РС-П. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4539/2010г. по описа на РС-П., изпълнителен лист от 08.02.2016г. от РС-П. на основание решение по гр.д.№759/2013г. по описа на РС-П., изпълнителен лист от 19.09.2018г. от ОС - П. въз основа на разпореждане по т.д.№52/2013г. на ОС-П., изпълнителен лист от 04.10.2018г. от РС-П. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4540/2010г. на РС-П., изпълнителен лист от 10.04.2018г. от ОС - П. въз основа на разпореждане по т.д.№37/2013г. на ОС-П., изпълнителен лист от 23.03.2018г. от РС-П. на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№4541/2010г. на РС -[1]П., изпълнителен лист от 14.03.2018г. от ОС - П. на основание разпореждане по т.д.№24/2013г. на ОС-П..

С разпореждане от 03.12.2019г. на ЧСИ Т. е наложена възбрана и насрочен опис на 22.01.2020г. на следните недвижими имоти на длъжника, върху които са учредени договорни ипотеки за обезпечаване вземането на взискателя: Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с адрес гр. П., ул. „З." №*, с площ 665,00 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор *****.***.****.1, със застроена площ 402,00 кв.м. и сграда с идентификатор *****.***.****.2, със застроена площ 132,00 кв.м., както и Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с адрес гр. П., ул. „З." №*, с площ 1534,00 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор *****.***.****.1, със застроена площ 337,00 кв.м. и сграда с идентификатор *****.***.****.2, със застроена площ 125,00 кв.м.

С молба от 17.03.2022г. /лист 459,том III от приложеното изп.д./ „К. и. к.“ООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №20198820400616.

Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземания от 22.02.2022г., сключен между „С.Г.Г.ЕАД като продавач и „К. и. к.“ООД с ЕИК ********* като купувач, съгласно който договор на купувача се прехвърлят вземания на продавача, прехвърлени от първоначалния кредитор „Ю. Б.“АД съгласно договор за цесия от 30.06.2021г., сключен от „Ю. Б.“АД като продавач и „С.Г.Г.ЕАД като купувач. Приложено е и писмено потвърждение на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /лист 469/. На длъжника е връчено уведомление по чл. 99 ЗЗД по реда на чл. 47 ГПК /лист 534/.

С постановление на ЧСИ Т. от 22.03.2022г. /лист 471/ на основание чл.429, ал.1 от ГПК цесионерът „К. и. к.“ ООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело №20198820400616, продължено на основание чл.427 от ГПК под изпълнително дело №20238870400180 по описа на ЧСИ Д. Д. на 03.04.2023г.

С разпореждане на ЧСИ Д. от 03.07.2023г. е насрочен оглед на описаните недвижими имоти, за който длъжникът е уведомен /лист 677/ и който е извършен на 25.07.2023г.

Насрочена е публична продан на недвижимите имоти за времето от 30.09.2023г. до 30.10.2023г., имотите са оценени от вещи лица, а публичната продан е обявена и редовно разгласена, за което е съставен протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК. По проданта са постъпили два броя наддавателни предложения от взискателя „К. и. к.“ООД– по едно за всеки от двата 3 недвижими имота.

С процесното разпределение от 08.12.2023г. /лист 865/, което е предмет на обжалване по настоящото дело, е разпределена сумата в размер на 110 985,60 лв. В това разпределение е включен като присъединен взискател „К. и. к.“ ООД. В раздел ІІ на разпределението са посочени към датата на изготвянето му вземанията на всички взискатели, вкл. и тези присъединени по право, като за всеки взискател по отделно е посочен размерът на вземането, формирано от главница, законна лихва за точно посочени периоди, разноски и такси по ТТРЗЧСИ, както и таксите и разноските, които се дължат на ЧСИ, като е посочен размер и основание, на което е дължима таксата. В раздел III на разпределението са посочени припадащите се суми на взискателите от сумата за разпределение при така посочените им вземания.

След извършена служебна справка по търг.д.№80/2022г. по описа на Окръжен съд – П., настоящият съдебен състав установи, че производството по това дело е по реда на Глава 39 от Търговския закон и е образувано по молба от кредитор “К. и. к.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника „И.“ООД. С решение №1 от 04.01.2023г., постановено по търг.д. №80/2022г. Окръжен съд - П. е отхвърлил като неоснователна молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.“ООД, подадена от „К. и. к.“ООД. Решаващите мотиви на този съд, за да постанови съдебния си акт в посочения смисъл са, че молителят „К. и. к.“ООД не е доказал качеството си на кредитор по отношение на длъжника, тъй като представените по делото писмени доказателства – копия от договори за прехвърляне на парично вземане от 30.06.2021г. /с продавач „Ю. Б.“АД и купувач „С.Г.Г.ЕАД/ и от 22.02.2022г. /с продавач „С.Г.Г.ЕАД и купувач “К. и. к.“ ООД/, са били изключени от доказателствата по делото поради неизпълнение от страна на молителя на изискването по чл. 183, ал. 1 ГПК за представянето им в оригинал. С решение № 5/08.01.2024г. по възз.т.д.№478/2023г. по описа на Апелативен съд –Пловдив е потвърдено първоинстанционното решение №1 от 04.01.2023г., постановено по т.д.№80/2022г. по описа на Окръжен съд –П., със сходни аргументи, като въззивното решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС, поради което производството по т.д.№80/2022г. по описа на Окръжен съд –П. е все още е висящо.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 460 ГПК на разпределение подлежи събраната по изпълнителното дело сума, когато тя е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Според изричната законова разпоредба съдебният изпълнител най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Съгласно чл. 461 ГПК когато вещта е възложена на взискател по делото, той може да извърши прихващане на вземането си с дължимата от него сума, като в такъв случай първо се изготвя разпределението и едва след това обявеният за купувач взискател внася определената от органа по изпълнението сума съгласно посоченото в разпределението.

4

Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК не е основание да се приеме, че във всички случаи предмет на жалбата е цялото разпределение. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Следователно, само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.