Решение № 194 от 18.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Монтана, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500081 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №523 от 21.12.2022година постановено по гр.д.

№1801/2012година по описа на Районен съд Монтана са обявени за неравноправни клаузите за неустойка, по сключените Договори за мобилни услуги, Договори за лизинг, Допълнителни договори за лизинг и Допълнителни споразумения в периода 19.06.2018 г. до 02.07.2020 г. между „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к.

„*“ *, Б.П.С., сграда *, и Г.Й., ЕГН **********, от гр. *, п.к. *, ул. „*“ № *. и е отхвърлен иска, предявен от „Й.Б.“ ЕАД срещу Г. Й., ЕГН **********, от гр.

*, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Г. Й. че към 01.07.2022 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Й.Б.“ за 3 375.82 лв. (три хиляди триста седемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № */20.10.2020г. и фактура № */25.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2022 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед № 885 от 04.07.2022 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1511/2022 година на Районен 1 съд Монтана, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.С това решение са присъдени и направените в процеса съдебни разноски.

Това решение е обжалвано от ищеца „Й.Б.“ ЕАД,гр.*в предвидения от закона срок с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразноски.

Счита така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване по безспорен и категоричен начин вземането си и начина на формирането му, поради което е отхвърлил изцяло предявения иск.Смята, че тези доводи са несъстоятелни, тъй като са установени с неоспорени писмени доказателства както сключването на договорите, така и предсрочното им прекратяване и обявяване на изискуемостта на остатъчните задължения.Уговорените по договорите неустойки са договаряни индивидуално, не противоречат на морала и добрите нрави и са дължими в уговорените размери.Моли съда да отмени Решение № 523/21.12.2022 г., постановено по гр. дело № 1801/2022 г. по описа на Районен съд - Монтана, ГО, 4-тн състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца „Й.

Б.“ ЕАД установителен иск за съществуване на вземането му в размер на 3375.82 лв. (три хиляди триста седемдесет н пет лева н осемдесет и две стотинки), представляващо сбор от дължимите суми по фактура № */20.10.2020 г. и фактура № */25.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски във второннстанцнонното производство, и разноски в заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но са изпратени писмени бележки с изложено становище за основателност на жалбата.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваематастрана. не е постъпил писмен отговор от

В съдебно заседание въззиваемата страна Г. Е. се представлява от адв.Н. В., която моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно

2

Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства като е изслушано заключение на вещо лице изпълнило допълнитгелна съдебноикономическа експертиза..

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване наличие на вземане на ищеца въз основа на твърдения, че между Г.Й. и „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование ,,К.Б.М.“ ЕАД и „Т.Б.“ ЕАД) са сключени и подписани договори за предоставяне на услуги - 15 на брой.Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил свои парични задължения в общ размер 294,14 лв., поради което договорите за мобилни услуги са предсрочно прекратени, а по договорите за лизинг е обявена предсрочна изискуемост на оставащите до края на всеки договор лизингови вноски и са начислени договорени между страните неустойки.

За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че същия е допустим, тъй като е налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и във връзка с връчването на същата на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК в срока по чл.415,ал.3 от ГПК е предявен и настоящия иск.Разглеждан по същество, искът е отхвърлен изцяло, като съдът е приел наличие на невалидно съглашение за заплащане на неустойка, което води до частична недействителност на сключените договори в тази им части. Освен това първоинстанционният съд е приел, че ищецът, при пълно и главно доказване е следвало да установи по безспорен и категоричен начин вземането си и начина на формирането му. От констатациите на вещото лице се установява, че и двете фактури не са осчетоводени при ищеца, т.е. не е отразено наличието на задължение на ответника, поради което исковата претенция е отхвърлена изцяло.

Така направените изводи

3 от първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения.

По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в него по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като Заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по заявление от 01.07.2022година на „“Й.Б.“ „ ЕАД по реда на чл.410 от ГПК е издадена от Районен съд Монтана Заповед №885/04.07.2022година за изпълнение на парично задължение с което е разпоредено длъжникът Г.Й. да заплати на «Т.Б.» ЕАД сумата от 3375,82лева главница, ведно със законната лихва върху същата считано от 01.07.2022година до окончателното й изплащане и общо 67,52лева разноски и адвокатско възнаграждение.Тъй като съобщението на длъжника е връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и от същия е получено възражение, на кредитора е съобщено че следва да установи вземането си с оглед разпоредбата на чл.415 от ГПК.В тази връзка е предявен и настоящия иск.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са сключени общо 15 договора за различни мобилни услуги и лизинги за периода от 18.06.2018година до 02.07.2020година., а именно:Договор за мобилни услуги № *от 19.06.2018 г. , Договор за мобилни услуги № *и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Т. от 19.06.2018 г. от друга мрежа в Й.. Допълнително споразумение № *от 16.10.2018 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.10.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат .

Договор за мобилни услуги № *от 18.12.2018 г. и Договор за лизинг .

Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *и мобилно устройство. Предоставянето на устройството е 4 уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91.77 лв. с вкл. ДДС..Договор за мобилни услуги № *от 13.02.2019 г. и Договор за лизинг ,Договор за мобилни услуги № *от 15.05.2019 г. и Договор за лизинг от 15.05.2109 г. Договор за мобилни услуги № *от 16.07.2019 г. и Договор за лизинг ,Договор за мобилни услуги № *от 25.09.2019 г. и Договор за лизинг ,Договор за лизинг за базови аксесоари № *от 26.09.2019 г. Съгласно договора, сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер *, на клиента е предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва: Допълнителен договор за лизинг № *от 08.11.2019 г. Договор за мобилни услуги № *от 13.12.2019 г. и Договор за лизинг ,Допълнителен договор за лизинг № *от 25.02.2020 г.

Договор за лизинг за базови аксесоари № *от 02.07.2020 г. Допълнително споразумение № *от 02.07.2020 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 02.07.2020 г. и Допълнително споразумение № *от 02.07.2020 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 02.07.2020г.

Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 68.77 лв. с вкл.

ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Установено, е че длъжникът не е изпълнил парично задължение в размер на 294,14лева по тези договори и същите са предсрочно прекратени, а по договорите е обявена предсрочна изискуемост до края на всеки договор лизингова вноска.

Видно от приложеното към първоинстанционното производство Уведомление от „Б.“ ЕАД е изх. № */21.10.2022 г. на предоставения от абоната адрес - гр. *. ул. „*“ № *, е доставена последна покана за доброволно плащане от 21.09.2020 г., с която Г. Й. е уведомена за размера на начислените към тази дата задължения. В поканата „Й.Б.“ ЕАД изрично е указало, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока ползването на мобилните номера няма да бъде възможно. С посочената покана се установява обстоятелството, че абонатът е бил уведомен за прекратяването, както и за последиците от неизпълнение на задълженията си към мобилния оператор, като му е предоставен и последен 5 срок за доброволно плащане. Доколкото в рамките на предоставения срок не е последвало плащане от страна на потребителя, на последния са издадени процесиите фактура № */20.10.2020 г. и фактура № */25.10.2020 г.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Й. Б.“ ЕАД и Г.Й., при условията на които е ползван процесен номер *, по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура № */20.10.2020г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 99.40 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства и комплект от 4 бр. аксеоари в общ размер на 61.84 лв. с вкл. ДДС.

От заключението на вещото лице Б. Ц. се установява, че дължимите суми за прекратените лизингови договори на които и срокът е вече изтекъл е н размер на 1755,95лева.МОС възприема заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, използвало документи и от двете страни.

Приложената по делото фактура № */20.10.2020 г. е издадена след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван процесния номер *по вина на въззиваемата поради изпадането й в забава и включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 99.40 лв.