Решение № 449 от 04.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20224110201011 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Х. В. с ЕГН **********от *****, подадена чрез адв. М. Б. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100044735, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за допуснато от В. нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради заплатена в срок винетна такса за конкретното МПС, като се моли пълната отмяна на същия.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. Б. от ВТАК, редовно упълномощена. Адв. Б. поддържа жалбата и изложените в нея доводи. В предишно съдебно заседание прави доказателствени искания – изискване на справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, както и допускане до разпит като свидетел на едно лице, които съдът уважи, като изиска съответната справка и разпита в качеството на свидетел лицето Г.В.С.. По същество процесуалния представител на жалбоподателката счита, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, като моли да бъде отменен въз основа на изложените в жалбата доводи. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Излага доводи в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с издаването на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100044735, издаден от АПИ - гр. София. Със същия на жалбоподателката А. Х. В. е вменено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДв.П вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П за това, че на 08.05.2020 год. в 13:24 часа, е установено нарушение № A52A18E3AD9A3085E053031F160A1B47, с ППС лек автомобил „Фолксваген Поло 1.4 ТДИ“, с регистрационен номер *****, с обща техническа допустима максимална маса 1550, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в община Велико Търново, по път I-5, км 97+488, с посока нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева.

Нарушението e било установено с устройство № 631011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км 97+488.

Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка № 0500010357709496 от 27.01.2020 год., е била заплатена електронна винетка на 27.01.2020 г. - винетка № 20012757766721 за сумата от 97 лева, Категория К3, за ППС с рег. № *****, валидна от дата 01.02.2020 г. до 31.01.2021 година.

От приложената разпечатка за нарушение № 1100044735, издадена от БГ ТОЛ, се установява, че е заплатена електронна винетка в размер - 97 лева отразено като винетка ремарке на лек автомобил с рег. № *****, валидна от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г., с номер на издадената електронна винетка 20012757766721 /стр. 13-14 от делото/.

От представеното копие от СР МПС Част I и от другите писмени доказателства - Справка от Сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново - регистрация за настояща собственост на МПС и притежавани такива от жалбоподателя В., приобщени в хода на съдебното следствие, се установява, че под регистрационен номер ***** не е регистрирано ремарке, а МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло 1.4 ТДИ“, собственост на А. Х. В.. Установява се също, че на името на жалбоподателката не се води регистрирано ремарке.

Това налага извод, че е допусната техническа грешка при въвеждане на данните за вида на превозното средство при заплащането на електронната 2 винетка. По делото е разпитан и в качеството на свидетел Г.В.С. - син на жалбоподателката, от чиито показания се установява, че процесния автомобил се управлява единствено и само от него, включително и на процесната дата, за която е издаден процесния ЕФ.

Предвид така установеното от фактическа, страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество същата е основателна.

Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна уредба - Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат такси за преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата предвижда, че за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, се дължи заплащане на винетна такса. В ал. 7 на същия текст от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост. С разпоредбата на чл. 10 а, ал. 9 от Закона за пътищата се предвижда, че когато ППС-то, за което се дължи винетна такса се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория ППС, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.

Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС-то.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата дефиниция по чл. 6 3 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно.

Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че съответното лице (водач, собственик, ползвател и пр.) съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, да е допуснал автомобилът да се движи по път в обхвата на платената пътна мрежа.

В конкретния случай, от обективна страна, категорично е установено, че към датата на твърдяното нарушение - 08.05.2020 год., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег. № *****. При закупуването на винетен стикер лицето декларира регистрационния номер и категорията на превозното средство. Техническата грешка при посочването на категорията на превозното средство или неправилното отразяване (в конкретния случай от служител при оператора "ИЗИПЕЙ" АД), не може да бъде вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява ППС-то и в този смисъл не е тъждествено, не се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек автомобил с рег. № *****, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява. Не е спорно, че в чл.

5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Сочената норма обаче, не би могла да обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, още повече, че от доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателката е собственик единствено на МПС - л.а. „Фолксваген Поло 1.4 ТДИ“, с рег. № *****, и поражда задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Ако се приеме противното, то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл.

139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което самият той добросъвестно е изпълнил. В този смисъл аргументирането на административнонаказващият орган на сочената норма, противоречи от една страна на действителния и смисъл, а също така и на целта на закона. Освен това и към настоящия момент единственият вид винетна такса от категория КЗ и стойността й е еднаква, независимо от 4 категорията на превозното средство. На административно наказване по този текст, биха подлежали единствено лица, които съзнателно (умишлено) не са заплатили дължимата такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа.

В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, жалбоподателката следва да съзнава общественоопасният характер на деянието – че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване иска/или допуска, но в настоящия случай, е безспорно установено от доказателствата по делото, че същата е имала знание, че закупува винетка за процесния лек автомобил и е заплатена в полза на бюджета (електронна годишна винетка). Категорично е, че е съзнавала, че е закупена именно за този автомобил. Изложеното от фактическа страна, налага извод и при субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 1 от НПК за изключване на наказателна отговорност на дееца, определена от констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административното нарушение.

На следващо място, съдът приема, че дори и да се подходи строго формално и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от нея, следва да се квалифицира като маловажен случа по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН липсва легално определение за "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл.