Решение № 2794 от 13.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2794 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Биляна Симчева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100504162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от "Топлофикация София" ЕАД срещу решение № 2325/16.02.2023 г. по гр.д. № 13663/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, с което е уважен предявения от "А.С" ЕООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата от 1504 лева /след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл.

214 ГПК/. представляваща обезщетение за ползване за периода 24.03.2021 г.14.03.2022 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и в частта, с което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени разноските по делото в полза на ищеца.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата, съчетано с незачитане на направените от ответника основателни възражения. Посочва се, че в случай, че ищецът получи обезщетение за ползване на топлопреносното съоръжение, предмет на предваритения договор, той би черпил права от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като не е подал заявление за изкупуване, съответно не е представил необходимата документация за 1 стартиране на тази процедура, като се сочи, че ако беше направил това, то както цената на съоръжението, така и евентуалния наем за ползване, което топлофикационното дружество би дължало, ще е в значително по – ниски размери. Посочва , че към настоящият момент няма необоснован отказ от страна на ответника за изкупуване, като ищецът не е представил всички необходими документи за изкупуване на съоръженията. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна - "А.-С" ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата с доводи в подкрепа правилността на обжалваното решение. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички релевантни по делото доказателства, като е стигнал по правилни фактически и правни изводи относно наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Посочва, че направените възражения във връзка с поведението на ищеца по договора за присъединяване и изкупуване не отговарят на установеното по делото фактическо положение. По изложените съображения моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, II-А въззивен състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за заплащане на сумата от 1504 лева /след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в проведеното последно открито съдебно заседание пред СРС/, представляваща обезщетение за ползване за периода 24.03.2021 г.-14.03.2022 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата

Съгласно чл. 137 от ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, 2 съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост /ал. 1/, като в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие /допустимо съгласно ал. 2 на чл.

137, ал. 2 от ЗЕ/, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите /ал. 2, изр. 2-ро /.

Цитираните разпоредби санкционират разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.

В тези случаи, за времето до изкупуване на съоръженията / ал. 3 на чл. 137 ЗЕ/, топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им.

Основателността на предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за ползване на определена вещ е предпоставена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; да липсва правно основание за ползването на вещта; в резултат на ползването да е настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника.

За уважаване на иска, предвид неговия субсидиарен харакер, следва да отсъства друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

С оглед датата на изграждането на процесните съоръжения и периода на претендираното обезщетение, следва да са налице и предпоставките на пар. 4, ал. 4а от ПЗР (нова – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) на ЗЕ.

По делото е представен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 24.09.2003 г., сключен между топлофикационното дружество и ищеца, неоспорен от страните, в който са уредили отношенията си по повод изграждане на нов енергиен обект и присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда в етажна собственост находяща се в гр. София, ул. ****.

В чл. 24 от цитирания договор страните са постигнали съгласие ищецът /”потребител”/ да изгради за своя сметка "строежа", дефиниран чл. 2 като присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, съгласно техническите изисквания по предварителното проучване и утвърдените проекти;

Посочено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху съоръженията на "Топлофикация София" ЕАД техен собственик е именно изпълнителят.

"Топлофикация София" ЕАД се задължава да придобие собствеността върху изградените съоръжения при условията на разсрочено плащане за срок 3 не повече от осем години, която е предмет на отделен договор.

От представените писмени доказателства – разрешение за строеж, разрешение за ползване, становища на представител на “Топлофикация София” ЕАД, договор за възлагане изграждането на топлопреносните съоръжения от 21.04.2003 г. и от заключението по СТЕ, което настоящата инстанция кредитира като обективно и достоверно, се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като: на негово име е издадено разрешение за строежа, предмет на договора, строежът е изпълнен съобразно изискванията на топлопреносното предприятие /изрично обективирано в представените становища от 2003 г./ след сключен договор за изработка с възложител - ищцовото дружество; и обектът е въведен в експлоатация и ползването му е разрешено с разрешение за ползване от 17.12.2003 г.

Изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор и изграждането на съоръженията за присъединяване за негова сметка се установява приетото заключение по СТЕ неоспорено от страните, като и не се оспорва от ответника.

Възраженията в жалбата на ответника, че не е установено при пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесните съоръжения и съответно не е материално легитимиран са несъстоятелни, поради следното:

Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 137, ал. 1-3 от ЗЕ посочва, че когато съоръженията са изградени от клиент/клиенти, същите да са тяхна собственост след изграждането им и впоследствие с договор да следва да бъдат прехвърлени в собственост на топлопреносното предприятие; подобна клауза страните са изрично договорили в сключения между тях договор. Горните изводи не се разколебават от обстоятелството, че в разрешението за ползване на сградата изрично е записано в графа възложители собствениците на жилищната сградата, което отговаря именно на нормативните изисквания в ЗУТ и което не би могло да се тълкува в смисъл, че топлопреносните съоръжения с цитираното разрешение са преминали в собственост на етажните собственици и станали обща част.

Напротив, както вече беше посочено, в съответствие със закона, в договора е предвидено, че след изграждането на енергийния обект, същия е собственост на дружеството.

На следващо място от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и чл. 140, ал. 3 от ЗЕ следва извода, че по закон абонатната станция и присъединителния провод не са обща част в жилищната сграда етажна собственост, такава е само помещението, в което е разположена абонатната станция и съоръженията към нея.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл. 77 от ЗС/. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма или в случая – писмен договор, но само с 4 топлопреносното предприяние, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра, то това следва да бъде установено с представяне на документ в съответната изискуема от закона форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно доколкото разрешението за ползване на сграда, което е административен акт, не прехвърля вещни права, процесните съоръжения не са и обща част в жилищната сграда в режим на етажна собственост по разпореждане на закона, липсват доказателства за разпореждане с правото на собственост по съответния ред върху съоръженията от ищеца, което е придобито от него по реда на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр. чл. 7 и чл. 24 от договора за присъединяване от 2003 г., то настоящият състав прима, че при условията на пълно и главно доказване ищецът се легитимира като собственик на изградените от него топлопреносни съоръжения в процесния период т. е първата от кумулативните предпоставки от фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД.

Няма спор между страните, че ответникът използва цитираните по – горе съоръжения /по чл. 2 от предварителния договор/ и посредством същите осъществява доставки на топлоенергия в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. **** за процесния период.

Във връзка с направените от въззивника експулпиращи отговорността му възражения:

Във връзка с наличие на недобросъвестно поведение от страна на ищеца: ответникът твърди, че и към настоящият момент ищецът не е подал заявление за изкупуване и съответно не е приложил всички необходими документи към същото за извършване на процедурата по прехвърляне.

На първо място, общото направено възражение за непредставяне на всички документи е неясно и не сочи на конкретно умишлено поведение, представляващо злоупотреба с права.

На следващото място, така направеното възражение изцяло противоречи на събраните по делото доказателства, видно от които ищецът неколкократно е отправял надлежи покани към топлофикационното дружество за изкупуване на съоръженията /пред 2004 г., пред 2014 г. и през 2020 г./, като по делото е представен и изричен отговор от ответника още от 2004 г., с който, макар да се признава наличието на законовите предпоставки за закупуване, се постановява отказ, поради липса на финансови средства за това.