Решение № 261439 от 27.11.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3460/2019
- Вид
- Решение № 261439
- Подписан
- 27.11.2020
- В сила
- 15.04.2021
- Състав
- ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№261439/27.11.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3460 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 21162/ 28.03.2018 г. от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да:
- приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 544.57 лв., представляваща цена за доставени, потребени и незаплатена далекосъобщителни услуги, начислени за периода 05.01.2017 год. – 04.06.2017 год. за абонатен номер *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16885 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 57.59 лева, представляваща дължима лизингова вноска за м. юни 2017 год. за устройство *;
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 174.38 лева, представляваща неизплатени три броя лизингови вноски относно устройство *.
Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги, по силата на който ответникът е ползвал доставените от ищеца далекосъобщителни услуги. Уговорено е заплащането на цената да се извършва въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната. Отделно от това, при преференциални условия, на ответника са предоставени и технически устройства – мобилен телефон и таблет, срещу поето от последния задължение за заплащане на съответни месечни лизингови вноски. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване за визираните задължения.
Ответникът – Н.Г.Ж., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва дължимостта на вземането от 544.57 лв. на посоченото от ищеца основание – далекосъобщителни услуги.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 16885/ 2018 г. на ВРС.
Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури, вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика.
На първо място, от представените с исковата молба договор и допълнително споразумения се установява наличие на валидни облигационни отношения между страните, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца към ответника, за предпочетени номера +*, +*. С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. До колкото предмет на спора е вземането на оператора за абонаметни такси, ирелевантен в случая е начина на отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги – разговори, кратки съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др.
Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане стойността на абонаментните такса и ползваните услуги, съгласно представените ценови листи. Същевременно, от експертното заключение, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява стойността на задълженията на абоната по двата договора, за периода - 05.01.2017 г. – 04.06.2017 г. – 140.40 лв. с ДДС. Касае се за задължения по 4 бр. фактури, формирано като сбор от месечни абонаментни такси (334.03 лв.), разходи за мобилни услуги (1.00 лв.) и отстъпки (- 194.63 лв.).
На следващо място – от приобщения по договор от 10.06.2016 г. се установява облигационна обвързаност между страните по силата на договор за лизинг, относно мобилно устройство *. С подписа си, положен в договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23 лизингови вноски от 57.59 лв. месечно. Съгласно заключението на експерта, задължението на потребителя по този договор е 287.40 лв.
На трето място – от приобщения по договор от
28.09.2015 г. се установява облигационна обвързаност между страните по силата на договор за лизинг, относно мобилно устройство *. С подписа си, положен в договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23 вноски от 43.59 лв. месечно. Съгласно заключението на експерта, задължението на потребителя по този договор е 348.72 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи погасяване на задълженията си по процесните договори за мобилни услуги, а също и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявения установителен иск относно вземанията, по договор от 10.06.2015 г. - за предпочетен номер +*, и договор от 28.09.2015 г. - за предпочетен номер +*, е основателна за сумата от 140.40 лв., поради което и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за горницата над тази сума е недоказана по размер, поради което и подлежи на отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателни са и осъдителните претенции за присъждане на сумите от 57.59 лв. и 174.38 лв., поради което и следва да бъдат уважени до заявения от ищеца размер, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на иска възлизат на 98.30 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 218.18 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сума в общ размер на 140.40 лв. (сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща по договор от
10.06.2015 г. - за предпочетен номер +*, и договор от 28.09.2015 г. - за предпочетен номер +*, начислени за периода 05.01.2017 год. – 04.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16885 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, с иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума горницата над 140.40 лв. (сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки) до пълния заявен размер от 544.57 лв. (петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) представляваща по договор от 10.06.2015 г. - за предпочетен номер +*, и договор от 28.09.2015 г. - за предпочетен номер +*, начислени за периода 05.01.2017 год.
– 04.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16885 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумите от 57.59 лв. (петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) представляваща дължима лизингова вноска за м. юни 2017 год. за устройство *, по договор за лизинг, сключен между страните на 10.06.2015 г. и 174.38 лв. (сто седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща неизплатени три броя лизингови вноски относно устройство *, по договор за лизинг, сключен между страните на 28.09.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * сумата от 98.30 лв. (деветдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * сумата от 218.18 лв. (двеста и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника на ищеца, по следната банкова сметка ***: ***, „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: