Решение № 89 от 20.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Р..., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101322 по описа за 2024 година

Предявени са в условията на евентуалност два иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 от Закона за защита на потребителите.

Предявен е иск от ищеца В. А. К., ЕГН: ********** с адрес: с.Н..., общ.Р..., обл.Перник, чрез адв.П. П., Адвокатска колегия - Х..., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Х..., ул.“М...“ № 1, срещу ответника "Фератум България" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С..., ул.„Ал... М...“ № ..., вх... ет... Офис 20, представлявано от ... В... Д... и Д...

В... Н..., с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор № ... за предоставяне на потребителски кредит от 08.08.2023 г., сключен с "Фератум България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Предявени са и евентуални искове от ищеца срещу ответника, с които моли съда в случай, че не уважи главния иск да прогласи нищожността на клаузите на чл.5 от Договор за потребителски кредит №... от 08.08.2023., сключен с „ Фератум България“ ЕООД и т.2.3 от договор за гаранция/поръчителство/ към него от същата дата, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Ищеца твърди, че между него и ответника е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № .../08.08.2023 г., съгласно който ищеца следва да заплати сумата от 4 050 лв., при сума на получаване 3 000 лв., при лихва от 1050 лв., при ГПР: 49.66 %, ГЛП:

23,33%, при срок на кредита от 18 на брой вноски.

Сочи се, че съгласно чл. 5 от предварително изготвения договор от кредитодателя за потребителски кредит е посочено, че кредитът се обезпечава от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето предоставило обезпечението.

Твърди се, че по нарочно създаден бланкетен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) потребителят е задължен да заплати такса по точка 2.3 в размер на 3 030 лв. дължима на месечни вноски в размерите и условията и на падежите уговорени съгласно погасителен план, който е аналогичен с падежните дати на погасителните дати на договора 1 за заем.

Сочи се от ищеца, че на основание чл. 23 ЗПК той не дължи изпълнение на вземанията за такса и за договорна лихва, независимо, че е усвоил кредита, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка, тъй като процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Сочи се също така от ищеца, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Твърди се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Сочи се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като с договорения лихвен процент в размер на 23,33% се нарушават добрите нрави, нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Твърди се, че с договорния лихвен процент в размер на 23,33%, към който се кумулира нарочно създаденото възнаграждение за поръчителство, представлява добавък към договорната лихва-скрита лихва , с която кредиторът допълнително се обогатява, и е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните.

Сочи се, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства, поради което преценката за действителността на клауза за обезпечението и за неговия обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за обезпечение произтичат от неговите функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. В тази връзка се сочи, че създаденото обезпечение за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубило присъщата му обезщетителна функция, защото чрез него не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето защо вредите,’ компенсирани с тази нарочно създадена такса за предоставяне на гаранция не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице, което договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам 2 платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) .

Освен това се сочи, че представянето като такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.

Твърди се, че вземането по точка 2.3 от нарочно създадения договор за гаранция (поръчителство) към договор за предоставяне на потребителски кредит няма характера на реално обезпечение, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава присъщите на обезпечението и характеризиращите го като такова обезщетителна и обезпечителна функции.Твърди се, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е скрита лихва и кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Сочи се, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Моли се съда да постанови решение, да прогласи нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № ... от 08.08.2023., сключен с „ Фератум България“ ЕООД като в условията на евентуалност в случай, че ако не бъде уважен главния иск се моли съда да прогласи нищожността на клаузите на чл.5 от договор за потребителски кредит №... от 08.08.2023., сключен с „ Фератум България“ ЕООД и т.2.3 от договор за гаранция/поръчителство/ към него от същата дата, поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените главен и евентуални искове, като сочи, че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договора за кредит.

Твърди се, че процесните договори отговарят на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП.

В с .з. ищеца не се явява, с писмена молба адвокат-пълномощника му моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответника редовно призован не изпраща представител в с.з. и с писмена молба моли съда да отхвърли главния и евентуалните искове като неоснователни и недоказани .

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък по делото съгл. чл.80 ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът възприема като компетентно дадена. Видно от заключението на в.лице А. годишният процент на разходите по поставената задача с включване предвиденото оскъпяване за такса по т. 2.3. от договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 3 030,00 лева, платимо разсрочено на вноски е в размер 255,90 %.В.лице дава заключение,че по Договор № .../08.08.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит сключен между „Фератум България" ЕООД с ЕИК ... - кредитор и В. А. К. - кредитополучател са платени общо 2 423,32 лева, с които са погасени задължения както следва:

368,99 лева главница - до погасителна вноска с падеж 06.02.2024 г., включително 544,37 лева договорна/ лихва - до вноска с падеж 07.03.2024 г. - частично 1 449,96 лева неустойка по вноска с падеж 06.02.2024 г.

60,00 лева такси за писма

3

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предоставен Договор № .../08.08.2023 г., според който ищеца В. А. К. е получил кредит в размер на 3 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 вноски, като ищеца е поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23,33% на годишна база, при ГПР в размер на 49.66%. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в размер на 4 050 лв.

Ищеца сочи, че съгласно чл.5 от Договор № .../08.08.2023 г., следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № ...0 за предоставяне на потребителски кредит от 08.08.2023 г., по който ищецът следвало да заплата и сумата от 3 030 лв.

Съгласно уговореното в чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.посочено е в същата точка, че със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 4 050 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т.1, в размер на 3000.00 лева;