Решение № 5705 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5705 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503034 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14051 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 8599/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Т. София” ЕАД срещу А. Б.

Г. и М. Е. М. искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че А. Б. Г. и М. Е. М. дължат солидарно на „Т. София” ЕАД сумата 2978,92 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, аб. № 121865, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 495,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., и сумата 28,93 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 36806/2021 г. на СРС, като е отхвърлен иска за дялово разпределение за горницата над уважения размер от 28,93 лева до пълния претендиран размер от 31,49 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,42 лева за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената 1 част от исковате.

Решението е обжалвано от ответниците в частите, с които исковете са уважени, като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. В жалбата се излага възражение, че по делото не е доказано по безспорен начин двамата ответници да са потребители на топлинна енергия, тъй като в представените документи /фактури, отчети за дялово разпределение и изравнителни сметки/ сумите били претендирА. единствено от единия ответник, а имената на другия не фигурирали в тези документи. Жалбоподателите считат, че в противоречие с ТР № 2/2017 г. на ОСГК районният съд е приел, че двамата са клиенти на топлинна енергия.

Излагат и възражения за липса на основА.е за дължимост на претендирА.те лихви за забава върху главницата за топлинна енергия – не били ангажирА. от ищеца доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството или по друг начин. Недължими били и претендирА.те суми за дялово разпределение поради липса на доказателства за основА.ето и размера им – не били налице доказателства ищецът да е заплатил суми за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение, нито доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение” съобразно изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Недоказана била и изправността на уредите за измерване на топлинна енергия.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът ”Т. – София” ЕАД е предявил срещу А. Б. Г. и М. Е. М. искове за признаване за установено, че ответниците му дължат солидарно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36806/2021 г. на СРС, както следва: сумата 2978,92 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 121865, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 495,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., сумата 31,49 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 7,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 24.06.2021 г. до изплащане на вземА.ята.

В исковата молба се твърди, че ответниците са придобили собствеността върху гореописА.я топлоснабден имот в условията на СИО, като в качеството им на собственици на имота те са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото 2 дружество топлинна енергия в периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и цената на услугата дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139а от ЗЕ, за същия период. За претендирА.те суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 36806/2021 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

С писмения си отговор ответниците оспорват исковете. Възразяват, че неоснователно се претендира солидарно заплащане на сумите от ответниците, а не пропорционално на притежаваната от всеки от тях част от вещното право върху имота.

Оспорват наличието на облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия в процесния имот. Сочат, че доколкото в получавА.те документи /фактури, изравнителни сметки и отчети за дялово разпределение/ сумите са претендирА. само от единия ответник, той е бил единственото отговорно лице за ползваната топлинна енергия, във връзка с което се позовават на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Излагат и възражения срещу претендирА.я размер на доставената и неплатена топлинна енергия – поради противоречие на ЗЕ и методиката за дялово разпределение с разпоредбите на ЗЗП. Сочи се в тази връзка, че не са представени доказателства ответницте да са поръчвали топлинна енергия по чл. 62 от ЗЗП. Не бил доказан и обемът на доставената енергия, годността на измервателните уреди, законността на АС и съответно точното разпределение на енергията в процесния имот.

Оспорва се и дължимостта на претендираната лихва за забава – поради липса на представени доказателства относно публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Излага се и възражение срещу претендираното вземане за дялово разпределение.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.С.” ЕООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събрА.те по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответниците за исковите суми, срещу която са подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземА.ята по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

3

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Не се спори между стрА.те, а се установява и от събрА.те доказателства, че имот с абонатен номер 121865 - апартамент № 15 в бл. ******* находящ се в ж.к. „Дружба” в гр. София, е топлоснабден, като в процесния период от м. 05.2018 г. до м.04.2019 г. в имота е доставяна топлинна енергия.

Видно е от представените писмени доказателства / договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.10.1990 г., акт за граждански брак и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 26.06.2007 г./, че собствеността върху процесния апартамент е придобита от ответниците по време на брака им – в режим на СИО, като няма данни този вещен статут на имота да е бил променен към периода, за който се претендират процесните вземА.я.

В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. С оглед на това е неоснователното направеното в жалбата възражение за недоказаност двамата ответници да са били потребители на топлинна енергия в процесния период.

Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име са издавА. фактурите и изравнителните сметки.

Фактът, че партидата се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежА.ето на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. Поради това неоснователен е доводът на въззивниците, че само вписА.ят в издадените документи ответник е отговорен за заплащане на доставената в имота топлинна енергия, във връзка с което се позовават на ТР № 2/2017 г. на ОСГК. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпроса кой правен 4 субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на огрА.ченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване. С него е прието, че собствениците или титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая ТР № 2/2017 г. е неприложимо, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на такъв договор, сключен между ползвател на имота по силата на договорно правоотношение със собствениците и ответното дружество.

Фактът, че единият съпруг е подал молба за откриване на партида, не обуславя извод за възникване на облигационно правоотношение само между този съпруг и топлопреносното предпирятие, респ. че само той дължи цената за доставената топлинна енергия. През целия исков период топлоснабденият имот е бил в режим на СИО, поради което по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия са и двамата съпрузи като собственици на имота, и те дължат цената на доставената енергия солидарно – по аргумент от разпоредбата на чл.