Решение № 260969 от 30.10.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1404/2020
- Вид
- Решение № 260969
- Подписан
- 30.10.2020
- В сила
- 11.09.2023
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ДИМИТРОВА МЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 126, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 2 и 5 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 2 и 5 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 192, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№
….............../30.10.2020 г. гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА при участието на секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1404 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество, въз основа на която заповед е издадена и заповед № РД-07-78/02.12.2019 г.; да бъде възстановен на предишната работа, а именно „шофьор на товарен автомобил" в звено „Автотранспорт“ при ответника; ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от 7856.52 лв. за периода 02.12.2019 г. – 02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляваща неплатеното брутно трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. /за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 31.34 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 1200 лв. за периода 01.11.2019 г. – 02.02.2020 г. В условията на евентуалност, в случай че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна бъде отхвърлен, ищецът предявява искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 514.26 лв., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 9 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8.86 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 514.26 лв. за периода 03.12.2019 г. – 02.02.2020 г.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 19.02.2020 г. ищецът Х.Х.И. излага, че до 02.12.2019 г. е бил в непрекъснато трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“. След 04.04.2018 г. бил освободен от работа поради съкращаване в щата, като с влязло в сила решение на ВРС бил възстановен на работа. Твърди, че от възстановяването си на работа до 02.12.2019 г. е изпълнявал стриктно трудовите си задължения, като за времето от 01.08.1983 г. до 02.12.2019 г. няма извършено нито едно нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че на 02.12.2019 г. му били връчени съответни заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита тези заповеди за неоснователни, необосновани и незаконосъобразни. Посочва, че на 27.11.2019г. се явил на работа. Дошла комисия, която уведомила него и колегите му, че ще им бъдат направени проби за алкохол.
Поддържа, че не е употребявал алкохол нито вечерта преди проверката, нито на сутринта. Преди започване на проверката не било съобщено с какво средство ще бъде извършена, номера на техническото средство, дали същото е технически изправно. Не му бил съобщен и номерът на пробата. Излага, че му била направена проба, която отчела резултат от 0.08 промила в издишания в накрайника въздух. В резултат на това му била взета втора проба с дрегер, като между двете проби не били минали повече от 20 минути. Твърди, че докато чакал да му бъде взета втората проба не е напускал сервиза, нито пределите на завода, където се правела проверката. Донесените накрайници били видимо с компрометирани опаковки. Поддържа, че резултатът от втората проба не му бил показан, а директно било заявено от Р. С.
Г. – член на комисията, че втората проба отчита 1.120 промила и този резултат бил вписан в съставения Констативен протокол като втора проба. Твърди, че предвид оказания му натиск от страна на комисията подписал протокола, без в него да излага някакви обяснения или възражения. Посочва, че не е давал кръвна проба. Поддържа, че на процесната дата 27.11.2019 г. не е бил отстранен от работа, а дори е бил командирован до гр. Девня с камион марка „Мерцедес“, с ДК № В 9510 НХ. Обяснява, че е депозирал писмени обяснения пред ответника, в които изложил, че страда от медицински установен парадонтит на горните и долни венци, които лекува посредством гаргара от прополис и спирт, които прави сутрин и вечер. Счита, че с наложеното му наказание работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 189 КТ. Отрича да е употребявал алкохол по време на работа, съответно да е управлявал автомобил в нетрезво състояние, както е посочено в заповедта за уволнение. Поддържа, че не е извършил описаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Излага, че през м. ноември 2019 г. е полагал реално труд при работодателя, за което му се дължи и съответно възнаграждение. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. В условията на евентуалност твърди, че работодателят му дължи обезщетение за неизползвания през 2019 г. платен годишен отпуск в размер на 9 дни. Претендира разноски.
Ответникът „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“
ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от управителя на ответното дружество, са правилни и законосъобразни. Твърди, че ищецът не излага действителната фактическа обстановка, като описаните от него събития не отговарят на истината и са повратно изопачени. Посочва, че със заповед № РД-04-149/05.11.2019 г. е назначена постоянна комисия, която да извършва регулярни проверки минимум веднъж седмично за алкохол на работещите в дружеството служители. За целта на 02.08.2019 г. е закупен нов уред за измерване на алкохол в издишания въздух, модел „Аlcolsan AL7010“. Поддържа, че уредът е технически изправен и не подлежи на калибриране. В ръководството за експлоатация е вписано, че уредът измерва проби от дъха на човека, за да установи наличие на алкохол в белите му дробове. Това измерване се конвертира в съдържание на алкохол в кръвта, което се изобразява върху дисплея. Ето защо в издадената заповед № РД-08-5/02.12.2012 г. е посочено, че е отчетена положителна проба от 1.120 промила като съдържание на алкохол в кръвта. Излага, че на 27.11.2019 г., съгласно заповедта от 05.11.2019 г. нарочна комисия е извършила проверка за алкохол в отдел „Автотранспорт“. Положителни проби са отчетени при двама от служителите, единият от които е ищецът. За потвърждение са извършени още две допълнителни проби. Твърди, че отчетената стойност на алкохол в издишания въздух на ищеца била 1.120 промила, което било потвърдено от втората и третата извършени проби с тестера за алкохол. Оспорва изложеното в исковата молба относно неинформирането на ищеца за констатираните резултати, като посочва, че уредът веднага след издишване генерира и показва резултата на дисплея, който се вижда. Тези резултати са вписани и в изготвения на място констативен протокол, подписан от служителя. Оспорва представените документи, установяващи заболяването „парадонтит“ на горни и долни венци, като счита същите за антидатирани и изготвени за целите на настоящето производство. Излага, че проверки за алкохол са извършвани в дружеството още на 13.11.2019 г. и 19.11.2019 г., но ищецът не е бил тестван преди 27.11.2019 г. Поддържа, че не отговарят на истината твърденията, че след проверката за алкохол ищецът е продължил да изпълнява трудовите си задължения.
Посочва, че исканата тахошайба е персонализирана за конкретния товарен автомобил, но не и за шофьора, управляващ автомобила. Счита, че извършетото нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца е тежко по смисъла на закона, поради което издадената заповед за уволнение е законосъобразна и надлежно мотивирана. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 01.10.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Ирена Иванова и адв.
Владимир Скочев, които поддържат становище за основателност на предявените искове и молят същите да бъдат уважени. В дадения от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.
Ответното дружество се представлява от юрк. Маргарита Перисьова, която поддържа становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмена защита в предоставения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор № 305-1/01.08.1983 г., който е изменян многократно, включително с допълнително споразумение № 1437/13.12.2018 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответното дружество; че е издадена заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; че е издадена заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното дисциплинарно уволнение; че двете посочени заповеди са връчени на ищеца на 02.12.2019 г.; че ищецът реално е полагал труд при ответника през м. ноември 2019 г., като на основание чл. 221, ал. 2 КТ възнаграждението за този месец не му е платено, а е удържано от работодателя като обезщетение за срока на предизвестието по трудовия договор – 30 дни, както и че неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2019 г. е в размер на 9 дни.
В заповед №
РД-08-5/02.12.2019 г. /л. 11 от делото/, връчена на ищеца на 02.12.2019 г., се посочва, че на 27.11.2019 г. е съставен Констативен протокол № 39/27.11.2019 г., с който е установено грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 126, т. 2 КТ /служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество/ от страна на служителя Х.Х.И., изпълняващ длъжността „шофьор на товарен автомобил“.
При извършена регулярна проверка за алкохол с дрегер, е установена положителна проба от 1.120 промила алкохол в кръвта на лицето Х.И..
Срещу последният е образувано дисциплинарно производство, в хода на което са изискани писмени обяснения от страна на служителя във връзка с установената положителна проба за алкохол. Посочено е, че на 29.11.2019 г. в установения тридневен срок са постъпили обяснения от служителя, който отрича да е употребил алкохол, като твърди, че е ползвал прополис със спирт поради установено заболяване на венците – парадонтит.
Не е представил доказателства за заболяването си. Предвид изложеното, работодателят е възприел, че тежестта на нарушението е висока, с оглед и изпълняваните от служителя трудови задължения, част от които са свързани и с управлението на служебен автобус, служещ за превозване на служители на предприятието. Направени са изводи, че с поведението си лицето застрашава не само собствения си живот и здраве, но и този на още двадесет служителя, които превозва. В този смисъл и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и 5 КТ на ищеца е наложено дисциплирано наказание „уволнение“.
Разпечатката съдържа 32 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c9d30c7-0ed7-429a-a34a-91910be1cb95