Решение № 978 от 01.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900610 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, твърди, че ответникът - „С.***“ ЕООД, е търговец, който през месец август 2022 г. е имал наети на трудови договори 65 броя работници, а през месец септември 2022 г. – 67 броя работници.

Посочва, че за ответника са възникнали парични задължения да заплати на всеки от тези работници уговореното в сключения с него трудов договор възнаграждение за месеците август и септември 2022 г., които задължения той не е изпълнил нито на падежа, нито към 21.11.2022 г., към 08.12.2022 г. и към 03.02.2022 г., когато от контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са извършени проверки, нито към настоящия момент, т.е. неизпълнението е продължило повече от два месеца. Общият размер на възникналите за ответника и неплатени парични задължения за заплащане на трудови възнаграждения на всички наети работници за месец август 2022 г. възлиза на сумата от 35 970, 99 лв. и за месец септември 2022 г. възлиза на сумата от 49 433, 34 лв. С оглед на тези факти молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и ответното дружество е неплатежоспособен търговец. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „С.***“ ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.***“ ЕООД, не е заявил становище по нейната основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната 1 съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)

Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на ответника „С.***“ ЕООД са възникнали задължения за изплащане на трудови възнаграждение към най-малко една трета от лицата, с които той е в трудовоправни отношения, които са посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект като такъв, който може да поиска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника.

2

По делото е представена ведомост за заплати за месец август 2022 г., която, с оглед на това, че на нея има поставен подпис и върху него печат на „С.***“ ЕООД, съдът приема, че е издадена и подписана от представител на ответното дружеството. В този документ е отразено, че през посочения месец търговецът, в качеството му на работодател, е бил обвързан от правоотношения, възникнали от сключени трудови договори с 65 физически лица, както и че за него са възникнали задължения да заплати на тези лица трудови възнаграждения, които са в общ размер от 69 969, 79 лв. Ведомостта за заплати представлява частен свидетелстващ документ, като фактите, които удостоверява относно възникването на задължения за заплащане на трудови възнаграждения в определен размер, са неизгодни в настоящия процес за неговия издател, който е ответното дружество и е длъжник на тези парични задължения. С оглед на това и този документ има материална доказателствена сила срещу „С.***“ ЕООД за удостоверените в него факти, която съдът трябва да зачете и да приеме за доказано от него, че те са настъпили така, както е посочено в документа. Това означава, че от представената ведомост се доказва както това, че през месец август 2022 г. ответникът е бил обвързан от трудови правоотношения с посочените в документа работници, така и това, че за него са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения към всеки един от тях в отразения в документа размер.

По делото е представена и ведомост за заплати за месец септември 2022 г., върху която също има положен подпис и печат на „С.***“ ЕООД, поради което съдът приема, че и тя е издадена и подписана от представител на ответното дружеството. В този документ е отразено, че през посочения месец този търговец, в качеството му на работодател, е бил обвързан от правоотношения, възникнали от сключени трудови договори с 67 физически лица, както и че за него са възникнали задължения да заплати на тези лица трудови възнаграждения, които са в общ размер от 65 494, 83 лв. При съобразяване на материалната доказателствена сила на ведомостта за заплати съдът приеме за доказано от този документ, че през месец септември 2022 г. ответникът е бил обвързан от трудови правоотношения с посочените в документа работници, както и че за него са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения към всеки един от тях в отразения в документа размер.

В производството не се представени трудовите договори, които са сключени между „С.***“ ЕООД и всеки един от работниците, с които се твърди, че дружеството е обвързано от трудови правоотношения през месеците август и септември 2022 г. и въз основа на които са възникнали процесните задължения за трудови възнаграждения. Към подадената молба по чл. 625 ТЗ са представени само шест броя трудови договор. Това означава, че съдът няма как да направи извод за това дали между ответника по молбата и всяко едно от лицата, фигуриращи в оборотните ведомости за посочените два месеца, е уговорен срок, в който задълженията за заплащане на трудово възнаграждение трябва да бъдат изпълнени от работодателя. Ето защо и за да се произнесе кога са станали изискуеми задълженията за заплащане на трудови възнаграждения за месеците август и септември 2022 г., съдът трябва да приложи разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която трудовото възнаграждение е 3 дължимо ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. Следователно падежът на задълженията на „С.***“ ЕООД за заплащане на дължимото на работниците трудово възнаграждение за месец август 2022 г. настъпва на 31.08.2022 г. и те са изискуеми считано от 01.09.2022 г., а падежът на тези задължения, които са възникнали за месец септември 2022 г. настъпва на 30.09.2022 г. и те са изискуеми считано от 01.10.2022 г.

По делото не се твърди от ответника и не се представят доказателства той да е изпълнил което и да е от възникналите в негова тежест задължения за заплащане на трудови възнаграждения на който и да е от работниците, с които е бил в съществуващи през месеците август и септември 2022 г. трудови правоотношения, нито на падежа, нито към момента, който е 11 месеца след датата на настъпване на падежа на задълженията за месец август 2022 г. и 10 месеца след датата на настъпване на падежа на задълженията за месец септември 2022 г. Това означава, че той е в забава изпълнението на тези задължения за време от повече от два месеца. С оглед на това и предвид факта, че се доказа, че забавените задължения за трудови възнаграждения за месеците август и септември 2022 г. на „С.***“ ЕООД са към всички негови работници за този период, т.е. към повече от една трета от тях, то трябва да се приеме, че в производството се доказа, че в тежест на това дружество са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е лице, което е легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, а възможността за изпълнение на тези задължения от последния е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „С.***“ ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което заявеното от молителя е основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством 4 коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.