Решение № 1019 от 18.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Пловдив, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300500738 по описа за 2025 година

С Решение № 212/16.01.2025г., постановено по гр. д. № 13397/ 2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр. състав, ЗД „БУЛ ИНС" АД е осъдено да заплати на Т. В. Т. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 135 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпило ПТП на 09.01.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Със съдебното решение съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за заплащане на сумата над 5000 лв. до претендираните 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 09.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, съответно е разпредЕ. и отговорността за разноски.

Производството е образувано по повод депозирана въззивна жалба от Т. В. Т., чрез адв.

М. В. М. против частта на съдебното решение, с което се отхвърля претенцията на жалбоподателя за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до претендирания пълен размер от 15 000 лв. Жалбоподателят сочи, че правилно Районният съд приел за установени елементите от фактическия състав на осъществения деликт. При определяне размера на неимуществените вреди, решаващата инстанция е основала изводите си въз основа на разпита на свидетелката Т.а, но съдът не изследвал в пълна степен какви телесни повреди претърпял пострадалият, преживял ли е същият отклонения, свързани с психичното и емоционалното му здраве, не било обсъдено и каква била продължителността на възстановителя процес и т.н. С оглед горното се прави обстоен анализ на приетите по делото доказателства. Сочи се, че вследствие причинените телесни и психични увреждания, възстановяването от които продължило около 5 месеца, ищецът започнал да страда от главоболие, имал гадене, повръщане и т.н. Наложило се посещение при невролог, психиатър, както и прием на лекарства. Поради изразените симптоми Т. бил в невъзможност да работи в продължение на 4 месеца, а също се наложило, поради породения страх от шофиране, 1 пострадалият да замени досегашната си по-високо платена работа в ***** с работа в гр.

****. Поради всичко изложено се прави извод, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 хиляди лева било занижено, не кореспондирало с критериите, заложени в чл. 52 ЗЗД. Сочи се съдебна практика. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в атакуваната част, съответно да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата в размер на още 10 000 лв., представляваща разликата между присъдения размер на обезщетението и първоначално заявения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба до изплащането на сумата. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил и отговор от Застрахователно дружество „Бул ИНС" АД, чрез адв. М. Г., с който се взема становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба по подробно изложени съображения. Иска се нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 432, ал.1, вр. с чл. 380 КЗ, депозирана от Т. В. Т. против ЗД „Бул Инс“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 135 лв. – имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП от 09.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че на 09.01.2023г. Т. се движил по автомагистрала „Тракия“, с посока от гр. Пловдив към гр.

*****, управлявайки лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег.№ *****. В участъка около км. 59+300 движещите се пред ищеца автомобили рязко намалили скоростта си, като за да предотврати настъпването на ПТП Т. също намалил, дори спрял движението на автомобила си. В този момент водачът И. Т., който се движил непосредствено зад ищеца, управлявайки с лек автомобил „Фолксваген“, „Голф“, с рег.№*****, не успял навреме да спре, поради неспазване на достатъчно дистанция и се ударил в автомобила на ищеца. В резултат на сблъсъка на Т. Т. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна кървяща рана на лявото ухо, мозъчно сътресение, посттравматично мозъчно разстройство, силен страх от преживяното, наложило се посещение при психиатър и психолог. Непосредствено след ПТП ищецът постъпил в болнично заведение, където му била поставена диагноза „*****“, като престоят в болницата продължил 4 дни. Последвал възстановителен период, свързан с негативни физически и психически преживявания.

Повече от пет месеца ищецът изпитвал болки в главата, световъртеж, гадене. Изпитвал страх от шофиране, поради което напуснал по-високоплатената си работа в гр. ***** и започнал работа в гр. ****. Към датата на произшествието, причинителят имал валидно сключен договор за задължително застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД.

Постъпил е и отговор на исковата молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с който се взема становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Фолксваген“, „Голф“, с рег.№*****. Оспорва се механизмът на твърдяното ПТП, релевира се възражение за съпричиняване, доколкото пострадалият пътувал без предпазен колан, оспорва се размера на иска. Твърдените увреждания не били в причинна връзка с претърпяното произшествие. Оспорват се всички твърдения в исковата молба досежно оздравителния процес, негативните емоции, настъпили след ПТП.

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел за установено, че между ответното дружество и собственика на МПС с марка „Фолксваген“, модел „Голф“, участвало в процесното ПТП, е налице застрахователно правоотношение, поради което и застрахователното дружество следвало да поеме отговорността за причинените от застрахованото лице вреди. Съдът се е позовал на показанията на св. И. Т. и на представения по делото Протокол за ПТП от полицейските служители на ОД на МВР- **** и е приел, че 2 на 09.01.2023г. е настъпило твърдяното транспортно произшествие, при което управляваният от И. Т. лек автомобил, при движението си в лява лента на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. *****, е ударил движещия се пред него автомобил с марка „Тойота“, модел „Корола“, собственост на ищеца по делото. Решаващата инстанция е стигнала до извода, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ нарушил разпоредбата на ЗДвП и допринесъл за настъпването на удара. Налице била причинна връзка между настъпилите в патримониума на пострадалия вреди и неправомерното поведение на водача.

Доказана била изцяло претенцията на ищеца за присъждането на имуществени вреди в размер на 135 лв., което се установявало от доказателствата по делото. По отношение претенцията за неимуществени вреди, съдът е обсъдил показанията на св. Т.а, съпруга на ищеца, като е приел, че Т. Т. търпял продължителна физическа болка в главата, с първоначален силен интензитет, както и неприятни психични изживявания, в резултат на стреса от удара. Ищецът преустановил временно трудовата си дейност, напуснал досегашната си работа и не шофирал през продължителен период от време. При съобразяване на горното, решаващата инстанция е приела, че справедлив размер на неимуществените вреди се явява сумата от 5000 лв. Възражението за съпричиняване на застрахователното дружество е прието за неоснователност поради недоказаност.

Съдът, след като съобрази материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по същество правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране деликтната отговорност на прекия причинител спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди от неправомерното поведение.

Не е спорен въпросът пред настоящата инстанция, че действително на посочената дата е настъпило твърдяното от ищеца транспортно произшествие, по посочения механизъм, от което Т. Т. е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като не се спори и относно наличието на валидна сключена застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредите и ответното застрахователно дружество, поради което съдът не намира необходимост от повторното обсъждане на тези елементи от фактическия състав на заявената претенцията. Спорният момент в случая касае размера на претърпените от въззивника неимуществени вреди, които са вследствие на претърпяното произшествие.

По отношение настъпилите вреди, съответно техният размер, приложение намира ППВС № 4/68 г., съгласно което при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. От друга страна нормата на чл.

52 ЗЗД вменява задължението на съда да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и други фактори. При определянето размера на обезщетението съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, 3 техният интензитет и продължителност. Справедливо обезщетение би било само онова, което представлява паричния еквивалент на претърпените от пострадалото лице болки и страдания. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, който съдът присъжда на увреденото лице винаги е определим въз основа на конкретните обстоятелства, които са различни за всяко дело.

Такива обективни обстоятелства в конкретния случай са причинените на пострадалото лице увреждания, изразяващи се в контузио капитис, комоцио и разкъсно-контузна рана на лявото ухо, което се установява от представената по делото епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“, както и от приетата по делото СМЕ. От експертното заключение се установява, че ищецът бил приет в болничното заведение за период за период от 3 дни /09.01.2023г. – 12.01.2023г./, като след това било предписано лечение от невролог, както и медикаменти против световъртеж и шум в ушите. Били предписани и антидепресанти. Оздравителният процес траел около 20-25 дни, а възстановителния – 2/3 месеца. Установява се още, че Т. не бил изпаднал в безсъзнание след удара, както и че получените от ищеца увреждания по никакъв начин не са му пречели да се обслужва сам и да извършва ежедневните си дейности самостоятелно, без чужда помощ. На следващо място от значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и фактът, че ищецът при настъпване на ПТП е преживял остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията, както се установява от приетата по делото СПЕ. Оздравителният и възстановителният период от преживения стрес са продължили около 5 месеца до пълното възстановяване, но интензивните оплаквания били в първите три месеца. Към момента на експертизата Т. е бил вече напълно психично здрав и психологически възстановен, без да са налице трайни негативни последици. Под внимание при определяне размера на вредите следва да се вземе предвид и периодът, през който Т. не е упражнявал своята професионална дейност, което е видно от представените няколко броя болнични листове, кои обхващат сравнително дълъг период от време. За психическото и емоционално състояния на пострадалия след ПТП данни се съдържат и в показанията на св. Т.а, които са подробно обсъдени и взети предвид от Районния съд при определяне размера на обезщетението.