Решение № 1136 от 13.12.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 1237/2019
- Вид
- Решение № 1136
- Подписан
- 13.12.2019
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА
Други актове по делото
- Определение № 2989 от 15.08.2019 · СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА, РАДОСТИН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.141, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….12.2019г. гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретаря Нели Катрикова като разгледа докладваното от съдия Кирякова въззивно търговско дело № 1237 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Б.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2526 от 07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 18577/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения срещу С.Т.И. с ЕГН **********
***, осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв., представляваща платени от В.Б.И. в качеството му на поръчител вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения при неговото постановяване и необоснованост.
Конкретно се оспорва извода на съда, че не са налице годни доказателства, установяващи заплащане от страна на ищеца на сумата от 16 894 лева. Според въззивника като признание в тази насока следва да се приеме становището на ответницата, изразено в отговора на ИМ, че през процесния период не била реализирала доходи, като средствата за потребление на битови нужди и извършените плащания по договора за кредит са извършени с лични средства на съпруга й. Сочи се, че в тази връзка своевременно е било направено искане за разпит на свидетели, както и са ангажирани копия на ГДД, установяващи реализиране на доходи от страна на ищеца.
Оспорва се извода на съда, че сумата по кредита е разходвана за удовлетворяване на семейни нужди, поради което всеки един от съпрузите следва да поеме изцяло задължението за изплащане на дълга към кредитора, а във вътрешните взаимоотношения между страните задължението е при равни дялове. Въззивникът се противопоставя на становището, че получената по кредита сума е използвана за покриване на ежедневни битови и необходими месечни нужди на семейството. Настоява се, че е в разрез със събраните доказателства извода на съда за недоказаност на твърдението за разходване на сумата по кредита за закупуване и ремонт на къща, собственост на бащата на ответницата. Оспорва се и кредитираното от съда твърдение, че послужилият като обезпечение на задължението по договора за кредит недвижим имот е придобит по давност в режим на СИО. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна С.Т.И. не е депозирала писмен отговор.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Заявена е искова молба от В.Б.И., с която настоява ответницата С.Т.И. да му заплати сумата от 16 894 лева, представляващи платени от ищеца, в качеството му на поръчител, вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005г. до 01.03.2017г. и от 01.02.2018г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 10015/2018г. по описа на ВРС.
От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за граждански брак от 11.10.1977 г., Договор за банков кредит от 17.08.2005 г., Анекс № 1 от 08.12.2009 г. и Анекс № 2 от 29.11.2010 г. към същия договор се установява, че по време на брака им, сключен на 11.10.1977г., е подписан Договор за банков кредит от 17.08.2005г. между ответницата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по силата на който е отпусната сума в размер на 25 000 лв., като е договорено да бъдат рефинансирани, както следва : със сумата от 3572.99 лв. - съществуващ потребителски кредит в „Банка ДСК“ ЕАД за предсрочно му погасяване и съществуващ потребителски кредит в „Прокредит банк (България)“ АД в размер на 1402.83 лв., като остатъкът от кредита да бъде използван от кредитополучателя за потребителски нужди.
Разписвайки анекс №1 от 08.12.2009г. към договора, ищецът се е задължил пред банката да отговаря за изпълнение задълженията на ответницата като поръчител в кредитното правоотношение.
Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник /арг. чл.141, ал.1 от ЗЗД/, като съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД, при извършено изпълнение на задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Съгласно ал.2, изр.първо от същата правна норма, длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.
В конкретния случай кредитът, по който ищецът е станал поръчител, е изтеглен от ответницата по време на брака на страните, при което и предвид целта на договора – за предсрочно погасяване на съществуващи два потребителски кредита и за потребителски нужди, е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 от