Определение № 2975 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2975 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Стоян Ст. П. като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. А.Х., упълномощен защитник на подс. И. П. А. по НОХД №20261110206590/2026г. по описа на СРС, НО, 12 – състав срещу Определение на СРС постановено на 09.07.2026г. по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК по описа на СРС, НО, 12 – състав, с което са оставени без уважение исканията на защитата за прекратяване на съдебно производство и е констатирано, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В жалбата се твърди, че Определението на СРС е незаконосъобразно и необосновано със следните аргументи: При привличане на обвиняемия И. А. не е било осигурено присъствието на родител и впоследствие са положени подписи на служител при детска педагогическа стая /ДПС/. В ДП няма документ удостоверяващ за писмено информиране на някой от родителите на А. за процесуалните му права, както изисква разпоредбата на чл.385б, ал.1 от НПК. В постановлението му за привличане са поместени единствено процесуалните му права, но само тези за пълнолетни лица, но не и тези по чл.385а от НПК и това е ограничило правото му на защита комплексно. Не е било предявено разследването при спазване на разпоредбите на чл.389 от НПК и присъствието на защитник не компенсира нарушението по НПК изразяващо се в липсата въобще на родител, като не е присъствал и служител от ДПС. Осъщественото разследване от следовател в случая не гарантира спазването на разпоредбата на чл.385 от НПК.

Обвинителния акт според адв. Х. не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като не съдържа информация за фактическите обстоятелства вменени на И. А., което 1 ограничава правото му на защита, защото фактическите обстоятелства от описателната част не обвинителния акт касаещи престъпната деятелност на единия подсъдим са съотносими към диспозитивната част на другия подсъдим. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че И. А. бил подтикнат от другия подсъдим да извърши съвкуплението без това да намира словесен израз в диспозитивната част. Неясна била волята на прокурора дали се е касаело за обикновено съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК или за квалифициран състав на престъплението, настоява процесуалния представител.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законовия срок с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК от активно легитимирано лице. Разгледана по същество същата е основателна.

Не се споделя от втората инстанция обструкцията от страна на защитата за неяснота в обвинението на подсъдимите лица.

Основателно е разсъждението от страна на проверявания съд, че квалифицирания състав по чл.152, ал.3, т.1 от НК в принципен план изключва квалификацията по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, каквото обвинение е повдигнато и на двамата обвиняеми. Настоящата инстанция се солидаризира със СРС, че това макар и невъзможна материалноправна конструкция не прави обвинението негодно или неясно и следва да се преценява при произнасяне по същество от решаващия съд.

Относно настоятелните възражения от страна на защитата, че няма идентичност на описаните като извършени фактически действия от страна на всеки от подсъдимите с повдигнатото им обвинение в диспозитива, където има идентитет на осъществените от двамата действия, втората инстанция ще коментира следното: Действията на всеки от подсъдимите са ясно и конкретно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Вярно е заключил проверявания съд, че вида на упражнената сила и характер на съответната заплаха не променят оценката по правото още повече, че обвинението е по чл.152, ал.3, т.1 от НК. Защитничката настоява, че нейният подзащитен е бил подтикнат според обстоятелствената част на ОА да извърши престъплението, което не е намерило отражение в диспозитива, където той е съизвършител. Въззивната инстанция констатира, че описвайки субективната страна на деянието, за което е обвинен К. С. прокурорът е направил разсъждение, че от доказателствата по делото било видно, че обв.С. е подтикнал обв.А. да се съвкупи с пострадалата, което в диспозитивната част на обвинителния акт е квалифицирано като престъпление по чл152 ал.3, т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.20 ал.2 от НК. В конкретният случай макар и непрецизен употребения израз от страна на прокурора не води до извод за поддържана окончателна квалификация за подбудителски действия от страна на К. С., напротив в обстоятелствената част на акта са ясно описани фактическите действия на всеки от двамата именно по поддържаната правна квалификация в диспозитива на акта по чл.20 ал.2 от НК, а дали тя е правно издържана е въпрос по същество.

Постановлението за привличане на обвиняемият И. П. А. е било съставено на 21.06.2025г. от следовател в СО-СГП Св.Ц.. Същото постановление на основание чл.219, ал.4 от НПК е предявено на обвиняемия на 21.07.2025г. в 16.50ч. според съдържанието му в 2 присъствието на адв.А.Х.. Препис от това постановление му е било предоставено. Видно е, че същото е подписано от обвиняем, следовател, сл.защитник, ИДПС и родител като и на двете страници на въпросното постановление на л.81 и л.82 от т.1 от ДП са налице подписи и на четирите лица. В лист втори от постановлението на л.82 от т.1 от ДП са налице поправки на две места на цялото име на обвиняемото лице, които са подписани единствено от следователя. В последвалия разпит от 21.06.2025г. в 16,45 часа е упоменато, че на разпита са присъствали адв. Х. и С.С., ИДПС при 05 РУ-СДВР, като протокола за разпит отново е подписан от гореизброените лице. Обвиняемият А. е бил задържан до 48 ч. на основание чл.386, ал.2 от НПК с Постановление на прокурор от 21.06.2025г. като същото е отказал да го подпише на 22.06.2025г. и на него липсва подпис за родител. Първостепенният съд е коментирал, че въпреки абсурдно положеният подпис в протокола за разпит и в постановлението за привличане на И. А. родител на обвиняемият е присъствал и по делото липсват обективни данни за противното. Действително положените подписи в коментираните документи са с изписване: „родител: Л.“ и „родител: Л. А.“. Въззивната инстанция ще акцентира, че обструкция в тази връзка, че родител не е присъствал на привличането и разпита на обв.А. от страна на защитниците на обвиняемия е правена още в производството по чл.64 от НПК, но в принципен план съгласно чл.388, ал.2 от НПК при разпита може да присъства родител, като това е оставено от законодателя на преценката на наблюдаващия прокурор. Съществува обаче и разпоредбата на чл.388а от НПК, която предпоставя задължителността на изготвянето на звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен обвиняем, с оглед на обстоятелството дали при разпита му са присъствали лицата по чл.388 ал.1 и ал.2 от НПК, а това е единственото привличане на А. като обвиняем в хода на досъдебното производство.

Обструкция се прави от страна на процесуалния представител, че в случая постановлението за привличане по своето съдържание е съдържало единствено правата на И. А. като обвиняем, но не и тези инкорпорирани в чл.385а от НПК. Според втората инстанция това е обективен факт по делото, доколкото постановлението не съдържа правата на обвиняемия като непълнолетен съгласно процесуалния закон. Това според въззивната инстанция не е било компенсирано в процеса с оглед характера на въпросните права по смисъла на чл.385а от НПК, чл.385 б от НПК и чл.219 от НПК. Медицински преглед на обвиняемия е бил извършен въпреки изричния му отказ от медицински преглед в подписаната от него декларация за права на задържано лице на 21.06.2025г. според приложеното направление, като на 20.06.2025г. родителя П. А. е бил уведомен за задържането на сина си. Обвиняемия е имал право да бъде придружен от родител в съдебните заседания и очевидно това право е било реализирано доколкото в съдебно заседание по реда на чл.64 от НПК на 22.06.2025г. по НЧД № 9098/2025г. по описа на СРС, е присъствал неговия родител П. В. А.. Обема на останалите му права по чл.385 а, т.4 и т.5 от НПК включва и установяване на личностовите му особености и правото да получи защита на личния и семейния му живот. Назначената КСППЕ в хода на досъдебното производство е била проведена единствено при обследване на непълнолетния и без интервю, на който и да било на родителите му. Никой от родителите му в досъдебното производство не е разпитван 3 въобще, а и събирането на данни за личността на непълнолетния по смисъла на чл.387 от НПК е осъществявано от органите на досъдебното производство единствено с прилагане на справка характеристика от ИДПС при 05 РУ-СДВР от 20.06.25г., която справка не отговаря на изискванията на чл.387, ал.5 и ал.6 от НПК.

Обвиняемият И. А. притежава право родител след предявяване на постановлението му за привличане да получи пълна информация за правата му в наказателното производство и това право се реализира като се предоставят в писмен вид правата на обвиняемото лице на неговия родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него съгласно чл.385б, ал.1 от НПК. В случая данни това да е сторено от органите на ДП липсват в производството. Липсват и данни в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на И. А. за това следователя да го е уведомил за правата му в наказателното производство, на достъпен за него език на основание чл.219, ал.4, изр.2 от НПК. На следващо място дори да се касае за техническа грешка е очевидно, че е посочен ден и час на привличане в качеството на обвиняем на И. А. 21.07.2025г. в 16, 50ч. като разпита на обвиняемия е започнал в 16,45 и е продължил до 17,12ч. на 21.06.2025г., което е обективно невъзможно и в нарушение на чл.221 от НПК с оглед неговата незабавност. Всички поправки в протокола следва да се удостоверят с подписа на лицата, които са го подписали, които обстоятелства не са налице, доколкото дори двукратната поправка на името на обвиняемия в постановлението за привличане е удостоверена с подписа единствено на следователя. Въззивният състав ще посочи и, че в постановлението за привличането на обвиняемия К. С. на 21.06.25г. са налице на л.76 поправки в датата на предявяване на обвинението като в постановлението машинописно е записано, че постановлението е предявено на 21.07.2025г., като месеца е поправен на шест с химикал и съответно от кого и как е направена въпросната поправка е неясно като и същата не е приподписана от следователя, обвиняемия и адв. Найденова присъствали на предявяването на обвинението.

Защитникът е възразил, че за предявяването на материалите по разследването родителят на непълнолетния не е бил призован. Съгласно чл.389, ал.1 от НПК е било задължително уведомяването на родителите на обвинения непълнолетен като присъствието им по смисъла на ал.3 от същият текст при предявяването е ако поискат това. По делото няма никакви доказателства за изпълнение на процедурата по чл.227, ал.3 от НПК, с която органът на ДП би следвало да е запознат и в този смисъл няма никакви доказателства родителите /като законът визира и двамата родители/ на И. А. да са били уведомени за предявяването на разследването на обвиняемия и неговите защитници. Вярно е, че централната фаза на производството е съдебната. С разпореждане с рег.№ 6198/13.05.2026г. съдията докладчик е призовал включително и родителите на непълнолетния подсъдим. Съгласно чл.247в, ал.5 от НПК е осигурена възможност на лицата, които могат да участват в разпоредително заседание да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите изявления.

Лицата, измежду които са и родителите на непълнолетния обвиняем съгласно чл.392, ал.1 от НПК могат да се запознаят с делото и да участват в производството, но това не означава, че органите на досъдебното производство следва да игнорират въобще своите задължения в 4 тази връзка, както се е случило по настоящото досъдебно производство.