Определение № 153 от 02.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100501245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище гр.София, чрез пълномощник ЮК Д., против Определение №528/10.11.2025г., постановено по Гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение предявената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба с вх.№4866/21.10.2025г. за изменение на решение №212/09.10.2025г. по гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени в частта за разноските, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят – ответник по делото счита, че в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски по делото, доколкото не е дал повод за завеждане на делото. Твърди, че длъжникът - ищец в нито един момент преди предявяване на иска не се е позовал на давността и не е поискал от ответника да изпрати уведомление до ЦКР за премахване на отбелязвания относно процесното задължение. Сочи, че дори и погасено по давност, вземането остава естествено, като кредиторът има право да го търси и претендира извънсъдебно. Сочи, че според цитирана с частната жалба съдебна практика, извънсъдебното претендиране на вземането не е повод за предявяване на иск.

Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта за разноските, възложени в тежест на ответника – частен жалбоподател, като ги отмени.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от „АСВ“ ЕАД, подаден от насрещната страна В. Т. М., чрез адв.Борислав Борисов – ВТАК, редовно преупълномощен, с който оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения.

Производството е образувано и по въззивна частна жалба, подадена от В. Т. М., чрез пълномощник адв.К. Н. – ВТАК, против Определение №528/10.11.2025г., постановено по гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на ищеца В. Т. М., чрез пълномощник адв.К. Н. – ВТАК, с вх.№4706/15.10.2025г. за изменение на решение №212/09.10.2025г. по гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени в частта за разноските, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени 1 са доводи за неправилно уважено от РС ответно възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от жабоподателя – ищец адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., което жалбоподателят твърди, че съобразно материалния интерес по делото от 8718,21лв., надвишава минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за заплащане на адвокатска работа със сумата от 28,18 лв. Сочи се, че присъждането от РС на разноски по делото в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение от 200лв. след редукцията му по чл.78 ал.5 ГПК е крайно несправедливо, съобразно обема и усилията на адвокатската защита. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му от ищеца част, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта на разноските, като присъди в полза на ищеца В. Т. М. пълния размер на заплатения адвокатски хонорар по гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени в размер на 1200лв.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба от В. Т.

М. от насрещната страна по делото - „АСВ“ ЕАД.

Въззивният съд, след като разгледа частните жалби и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр. д.№518/2025г. по описа на РС - Павликени е образувано по предявен от В. Т. М., чрез пълномощник адв.К. Н. – ВТАК, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за приемане за установено, че вземанията на „АСВ“ ЕАД против В. Т. М. по изпълнителни дела № №20188960400722 и 20258960400094 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС, образувани по силата на ИЛ №124/21.02.2017г. по ч.гр.д.№51/2017г. по описа на РС – Павликени, ИЛ №151 от 06.03.2017г. по ч.гр.д.

№173/2016г. по описа на РС – Павликини и ИЛ №531/18.10.2017г. по ч.гр.д.№221/2017г. по описа на РС – Павликени с общ сбор на отричаните парични вземания по процесните ИЛ-и от 4939,92лв., са погасени по давност.

С ИМ е представен Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2025г., сключен между ищеца по делото и адв.К. Н. – ВТАК за изготвяне на ИМ и процесуално представителство по делото с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., от които платени в брой: 1200лв.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „АСВ“ ЕАД, чрез ЮК Б. Д., е заел становище за допустимост и основателност на предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК. Поискал е на основание чл.78 ал.2 ГПК разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, т.к. ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, по съображения, идентични с наведените с въззивната частна жалба. С писмения отговор на ИМ ответникът е релевирал възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено при съобразяване на дадените разрешения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., поддържано и с молба с вх.№4171/25.09.2025г. С писмения отговор на ИМ и с молба с вх.№4171/25.09.2025г. ответникът е поискал присъждане на ЮК възнаграждение в размер на 350лв.

Делото е разгледано в рамките на проведено едно ОСЗ, в което ищецът е представляван от адв.Б. Борисов – ВТАК, редовно преупълномощен, и е приключило с постановено Решение по чл.237 ал.1 ГПК при признание на иска №212/09.10.2025г., с което е уважен изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК, както и е уважено възражението на ответника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., като същото е редуцирано /намалено/ до 200лв., в резултат на което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 548,72лв., представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение и ДТ.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК са постъпили молби по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и от двете страни по делото, като с молба с вх.№4706/15.10.2025г. ищецът, чрез адв.Н. – ВТАК, е поискал изменение на 2 решението на РС в частта за разноските, като в негова полза бъде присъден пълния размер от 1200лв. на заплатения адвокатски хонорар, респ. с молба с вх.№4866/21.10.2025г. по чл.248 ал.1 ГПК ответникът „АСВ“ ЕАД, чрез ЮК Д., е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски в полза на ищеца, които бъдат отменени, а в условията на евентуалност – присъдените разноски намалени.

Редовно е проведена процедурата по размяна по чл.248 ал.2 ГПК и на двете постъпили молби от страните по чл.248 ал.1 ГПК с насрещната страна, като ответникът с писмен отговор в срок моли молбата на ищеца по чл.248 ал.1 ГПК да бъде оставена без уважение по съображения, идентични с развитите във въззивната частна жалба, респ. ищецът с писмения отговор на молбата на ответника по чл.248 ал.1 ГПК, инкорпориран в писмено становище с вх.№5114/30.10.2025г., моли да бъде отхвърлена като неоснователна по развити съображения.

С обжалваното Определение №528/10.11.2025г., постановено по Гр.д.№518/2025г. по описа на РС – Павликени, е отхвърлена молбата на адв. К. Н. с вх. № 4706/15.10.2025 г. и молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх. № 4866/21.10.2025 г. за изменение на решение № 212/09.10.2025 г. по гр.д. № 518/2025 г. на РС – Павликени, II състав, в частта за разноските, като частните жалби на страните по делото против същото са срочно подадени в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По частна жалба с вх.№5376/12.11.2025г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана, като съображенията за това са следните:

Частният жалбоподател /ответник по делото/ се позовава на приложимост в случая на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Противно на оплакванията в частната жалба на „АСВ“ ЕАД, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че в настоящият случай не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане разноските върху ищеца по делото. За да намери приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, освен ответникът да е направил признание на предявеният иск, следва да се установи и че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото. В случая безспорно ответникът с писмения отговор на ИМ е направил изрично признание на предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК, но не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и правилно РС е възложил в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, цитирана и от самия жалбоподател с частната жалба, отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. В процесният случай образуването от кредитора – частен жалбоподател на висящо изпълнително производство срещу длъжника – ищец №20258960400094 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС след погасяване на вземането му срещу ищеца, поради изтекла пет годишна давност по чл.110 ЗЗД, съставлява предприемане на мерки срещу длъжника по провеждане на принудително изпълнение, които пряко засягат правата му, предвид което ответникът „АСВ“ ЕАД с извънпроцесуалното си поведение е дал повод на ищеца за завеждане на делото, предвид което не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане разноските по делото върху ищеца. Ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод на ищеца за завеждане на делото, доколкото след прекратяване на 08.01.2025г. на по - рано образуваното ИД №20188960400722 по описа на ЧСИ Ивелина 3

Цанкова, и въпреки погасяването по давност по чл.110 ЗЗД на вземането му срещу длъжника, кредиторът образува ново изпълнително дело срещу длъжника и поддържа активно висящността му. Обстоятелството, че длъжникът в нито един момент преди предявяване на иска не се е позовал на давността и не е поискал от ответника да изпрати уведомление до ЦКР за премахване на отбелязванията относно процесното задължение не променя извода, че в процесният случай не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, на която се позовава жалбоподателя. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден ИЛ, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес.

В процесният случай не е налице хипотеза на изпратена от кредитора до длъжника извънсъдебна покана/съобщение да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, а са предприети мерки от кредитора срещу длъжника чрез образуване и поддържане висящността на изпълнително производство, след прекратяване на първия образуван изпълнителен процес, поради което и съдебната практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателя, според която извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск по чл.439 ал.1 ГПК и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на ИМ, е неприложима в процесният случай.