Решение № 886 от 27.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1737/2022
- Вид
- Решение № 886
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- Симеон Симеонов Михов
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430 ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 886 гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100101737 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Е. А. А. с ЕГН ********** и Д. Р. Р. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Е. А. А. – всички с посочен адрес: ****, а двамата с постоянен адрес: *****, чрез пълномощник адв. Ралица Мутафова от АК-София, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.С.М-Г, В.В.И., П.В. Д. и С.Н.А., чрез процесуален представител юрисконсулт К. А., да бъде осъдено да заплати на Е. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на нейния съпруг Р. Ф. Р., на Д. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на неговия баща Р. Ф. Р., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба и в уточняваща молба вх.№ 16625/ 09.11.2022г., че на 27.05.2021 г. около 20:16 ч. по АМ „Тракия“ при км 356+250 в посока Бургас, водачът Д.
Н.С. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Н 1“, с ДК № ****, нарушил правилата за движение, като изгубил контрол над МПС и удряйки се в ляво в страничната преграда (мантинела), автомобилът отскочил, преобърнал се вдясно извън пътното платно. С това свое действие, С. по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Ф. Р. с ЕГН ********** – пътник в автомобила. За станалото ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица с рег.№ 769р-8788/ 27.05.2021г. и 1 образувано досъдебно производство № 247/2021г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас. Р. е бил във фактически брак с ищцата Ел.А. и признат за баща на Д. Р. с влязло в сила на 15.07.2022г. решение № 528/ 01.06.2022г. по гр.д.№ 2235/2021г. по описа на ОС-Бургас.
Според ищците, смъртта на пострадалия се отразява тежко върху цялото му семейство. Детето Д. е само на 5 годинки, бил много привързан към своя баща. Ел.А. е разчитала изключително на покойния си съпруг в живота, независимо дали става дума за справяне с ежедневието или за морална и емоционална подкрепа. Починалият винаги демонстрирал изключителна привързаност към своето семейство, бил добър съпруг и баща.
Полагал грижи, нищо да не липсва на семейството му, като особено се грижел за малкия Д.: водел го на детска градина, играел си с него, учил го на разни неща. След смъртта му, ищцата се е затворила в себе си, изпаднала в дълбока депресия и почти не общува с околните. Д. бил изключително привързан към своя баща, получавал е винаги подкрепа и съвети от него. Започнал е да плаче постоянно, питал къде е баща му, не искал да играе. сключения
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/22/120002442844 със срок на покритието 26.08.2020 – 25.08.2021 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обемът на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, произтичат от нормата на чл. 432 от КЗ, според която увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Затова и на основание чл. 380, във вр. с чл. 106 от КЗ на 02.09.2021 г. Е. А. А. и Д. Р. Р., представляван от своята майка и законен представител, са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По така отправените претенции е била образувана застрахователна преписка, но в законовия срок не е било изплатено обезщетение. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че са предявили исковата претенция съобразно закона.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата смърт на Р.Р..
В срок постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспори съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП, но беше направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Р., който по време на инцидента е бил без поставен предпазен колан, в случай, че съдът приеме за установена вината на водача С.. Оспорва се твърдяната в исковата молба близост между ищците и пострадалия, както и че към момента на смъртта си, Р. е съжителствал с ищците.
Изобщо се твърди, че не е доказана вината на водача на причинилото ПТП превозно средство – Д. С..
2
Застрахователят излага становище относно неоснователност и необоснованост на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Ответната страна счита, че претендираните обезщетения не съответстват на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
В края са изложени доводи, че началният момент за претендиране на лихви не е този, изложен в исковата молба, тъй като с оглед постановения мълчалив отказ, началният момент следва да се изчисли при условията на чл.497 ал.1, т.1 от КЗ или това е 27.09.2021 г.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира съдебноавтотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Подробни доводи разви в пледоарията си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. От приложеното влязло в сила на 15.07.2022г. решение № 528/ 01.06.2022г. по гр.д.№ 2235/2021г. по описа на ОС-Бургас (л.18-19 по делото) става ясно, че починалият Р.Р. е бил признат за баща на Д. Атанасов и на основание чл.13 и чл.14 от ЗГР е била постановена промяна в имената на детето на Д. Р. Р.. Относно факта, че Ел.А. е майка на детето няма спор, а това е видно и от приложения акт за раждане. Това обосновава и правото на иск на ищците против застрахователя по полица „ГО“ на автомобила, управляван от причинителя на ПТП.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложения препис - извлечение от акт за смърт № 1028/ 28.05.2021 г. (л.13), на 27.05.2021г. е починал пострадалият Р. Р.. Не се спори относно наличието на 3 застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Д. С. по повод ЗЗГО полица № BG/22/120002442844 със срок на покритието 26.08.2020 – 25.08.2021 г.
(непредставена). Съставени са били констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.05.2021г. с изготвена схема и 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие (л.10-12;
87-92), протокол за оглед на местопроизшествие (л.66-69), фотоалбуми (л.70-86; 92-94; 108110; 114-118), 2 бр. протоколи за оглед на веществени доказателства (л.104-107; 111-113), с описани участници и пострадали лица в ПТП от 27.05.2021 г. Видно от изложеното в отговора на исковата молба (л.45), застрахователят твърди, че искането за заплащане на застрахователни обезщетения е постъпила с вх.№ 10264/ 02.09.2021г. (без да е посочен номер на заведената щета), като липсват доказателства, да е било изплатено застрахователно обезщетение. Било е образувано Досъдебно производство № 434 ЗМ-247/2021г. на Второ РУ – Бургас, пор.№ 256/2021 г. и пр.вх.№ 3712/2021г. по описа на ОП-Бургас, които няма доказателства да са приключили.
Видно от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.275281), вследствие ПТП на 27.05.2021г., пострадалият Р. е получил множество тежки травми, несъвместими с живота и е починал почти веднага. Същият е бил без поставен предпазен колан. Пробите разкриват, че не е употребил алкохол и наркотици преди ПТП.
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.220226), управляваният от С. автомобил се е ударил първо в мантинелата между двете платна, а след това е напуснал пътното платно вдясно, ударил се е в ската и се е обърнал, като се е просуркал около 30 м по таван. Подробно е обяснен механизма за настъпване на катастрофата. Направено е предложение, че причина за ПТП е загуба на управление от водача вследствие на настъпила умора. Изготвена е подробна скица. Тялото на пострадалия Р.Р. се е удряло последователно няколко пъти вътре в автомобила.
В заключението на приетата тройна съдебно-автотехническа експертиза (л.253-2274), вещите лица са достигнали до идентични изводи относно механизма на ПТП, вкл. причините за настъпването му, като единствено скоростта на движение на автомобил „Хюндай“ към момента на първия удар е била 122 кв/ч, а не 110. Пострадалият е бил без поставен предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил фабрично снабден с триточкови колани за всяка от седалките.
Според показанията на св.Я. Я. – оказал помощ след ПТП, през 2021г. на магистрала „Тракия“ малко преди Бургас автомобилът „Хюндай“ плавно го изпреварил с не повече от 110 км/ч, но малко след това се преобърнал в нивата вдясно. Имало и други хора, обадили се на тел.112. „Хюндай“-ът бил по таван, със щанга отворили задната лява врата – хората били нахвърлЯ. вътре, живи, но в много тежко състоЯ.е. Имало изпаднали навън пътници, а шофьорът бил заклещен вътре. Всички стъкла били изпочупени, само предното панорамно се държало. Нито един от хората вътре не бил с поставен предпазен колан.
Свидетелката Д.М. – майка на ищцата и баба на детето Д. заяви, че заедно с Р. са живели 7 години, без сключен брак. Двамата много се обичали, после се появило и детето. Никога не са се карали пред свидетелката. Р. много се радвал на детето, грижел се за 4 него и майката, издържал ги. След като научила за катастрофата, по молба на дъщеря си отишла с чужда кола да прибере детето. Д. не приемал смъртта на баща си, продължавал да го търси. Ел.А. много се променила – разболяла се, само гледала в една точка, не говорела.
Затова или свидетелката отивала при тях, или ищците идвали да поживеят при нея. Детето страдало и от подмятания на други деца, че няма баща. Преди катастрофата се събирали редовно по празници.
От показанията на свидетелката Л.М. – позната на ищците, стана ясно, че Р. бил добър, работлив човек, грижел се за семейството си, живеели добре, дори били щастливи защото се обичали. Особено привързан бил към сина си – често си играел с него, бил много горд, че има син. Никога свидетелката не е чувала да се карат. На сутринта след катастрофата Е. плачела, а детето на погребението вече знаело какво е станало. Ищцата и сега продължава често да плаче, страда за загубата на мъжа си. Двамата с Д. не празнуват празници, още тъгуват. Ищците живеят при майка ѝ в с.Медово.
Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c9a2980-1f1f-4965-8e49-c8ab15d2c861