Решение № 3501 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. С, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20241110168024 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу В. Н. С. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на „Т С“ ЕАД следните суми: сумата от 71,93 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 18,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 2а на ЗЕ в качеството си на собственик на процесния имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не е изпълнил задължението си за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Н. С., чрез назначения от съда особен представител - адв. Ц. Д-У, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че имотът е съсобствен по наследство при равни квоти с лицето Д Н С., поради което ответникът отговаря само за половината от размера на претендираните вземания. Сочи се, че на 10.05.2022 г. двамата сънаследници са продали процесния имот. Предвид ниската стойност на претендираната главница е изразено предположение, че имотът не е бил обитаван през процесния период. Изложени са твърдения, че ищецът не е положил усилия да намери длъжниците, за да ги покани да изпълнят доброволно задълженията си, предвид което се сочи, че не се дължи претендираната мораторна лихва, както и че ответникът не е дал повод за 1 образуване на делото. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Изразено е становище за недоказаност на претенциите поради липса на извлечение от сметки и надлежно издадени фактури, липса на доказателства за качеството на топлоснабдяването и за отчисляване на технологичните разходи. Ответникът счита, че представените с исковата молба доказателства са неубедителни, тъй като представляват частни документи, съставени от самия ищец. Поддържа, че клаузата от общите условия на ищеца, уреждаща условията за рекламация, е неравноправна.

Заявява, че за ползваната енергия се дължи цена, но нейният размер следва да бъде определен съгласно текущите действителни цени и действително потребеното количество топлинна енергия. Оспорена е годността на измервателните уреди. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Д“ ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия 2 съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетия по делото нотариален акт №..., том I, нот. дело № .. г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ се установява, че Т Т С и М Т С. са признати за собственици на ап. 5, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. .... С договор за доброволна делба на недвижим имот от 16.10.1991 г. Т Т С и М Т С. са се споразумели, че М Т С. става изключителен собственик на същия имот, а Т Т С си запазва вещното право на ползване върху дневната и кухнята с общо ползване на сервизните помещения от имота до края на живота си. От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от С О – район „Л“, се установява, че Т Т С е починала на 25.12.2009 г., а синът й М Т С. – на 26.01.2001 г., като последният е оставил за свои наследници по закон синовете си Д Н С. и В. Н. С.. От приетия по делото нотариален акт №.., том III, рег. №.., дело № ... г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 10.05.2022 г. Д Н С. и В. Н. С. са прехвърлили процесния имот на А Н Г и М Р Г.

От изложеното дотук следва, че титулярът на вещното право на ползване е починал, с което учреденото право се погасило. На следващо място, установява се настъпило наследствено правоприемство между собственика на имота – М Т С., и неговите низходящи. Следователно през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Д Н С. и В. Н. С. са били собственици на топлоснабдения имот при равни квоти от по 1/2 идеални части вследствие на настъпилото наследствено правоприемство и като такива се явяват клиенти на топлинна енергия. Извършеното на 10.05.2022 г. разпореждане с имота следва по време периода на исковите претенции, поради което е неотносимо за установяване на фактите от фактическия им състав.

Както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя, при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В настоящия случай съдът намира, че по делото се установява именно 3 наличието на такава хипотеза, тъй като е представено заявление-декларация от 24.06.2015 г., с което В. Н. С. е поискал от топлопреносното дружество да му бъде открита индивидуална партида за процесния имот. При това положение съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответника В. Н. С.. Подадената от единия съсобственик молба-декларация за откриване на партида на негово име има значението на предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл. 13 ЗЗД. От момента, в който ищцовото дружество е открило партидата за имота на името само на единия съсобственик, е налице приемане на предложението по см. на чл. 14 ЗЗД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства – индивидуални справки, като титуляр на партидата е посочен именно ответникът В. Н. С.. Ето защо другият съсобственик Д Н С. не се явява клиент на доставяната в имота топлинна енергия, а правоотношението по неформалния договор за доставка на топлинна енергия се явява сключено само със съсобственика В. Н. С., който отговаря за пълния размер на задълженията по договора.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.

202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, свързани към сградната отоплителна инсталация, с изключение на отоплително тяло тип „щранг-лира“ в банята, като имотът е свързан към сградната водоснабдителна инсталация чрез два броя водомери за топла вода. Вещото лице е констатирало, че в общите части на сградатаетажна собственост няма свързани към сградната инсталация и работещи отоплителни тела, поради което за процесния имот не е разпределена топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в общите части. С оглед на това претенцията на ищеца за цена на топлинна енергия се формира от доставена топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Топлинната енергия, отдадена от отоплителното тяло тип „щранг-лира“ без индивидуален разпределител, е начислена съгласно Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г., Приложението към чл. 61, ал. 1, т.6.9. и съобразно разпоредбата на т.6.5. в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност на отоплителното тяло и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата за отчетния период. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (топла вода) е била начислена по прогнозни стойности, които след това са коригирани с изравнителна сметка въз основа на реален отчет, извършен в имота. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна 4 мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т.6.1.3.

- пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост, който за процесния имот е 205 м3, съгласно изследваните от вещото лице документи.