Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9580 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3222/2026
Вид
Определение № 9580
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 523, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 524 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9580 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503222 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. М., ЕГН: ********** и Д. В. М., ЕГН **********, действащи чрез пълномощник -адвокат Д. от САК, срещу Определение № 8547/02.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 1552/2026 г. по описа на СРС, 143 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 18090/21.01.2026 г. подадена от В. Д. М., ЕГН: ********** и М. В. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. ****, в качеството си на законни представители на малолетните си деца: В. В. М., ЕГН:

********** И Д. В. М., ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат Д. от САК, за спиране изпълнението на въвода във владение на взискателя по изпълнително дело № 20258510403818 по описа на ЧСИ № 851 - М.П., с район на действие СГС, на основание чл. 523, ал. 2 ГПК и е прекратено производството.

Жалбоподателите са изложили правни и фактически доводи, че определението на СРС е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържат, че са собственици и владеят лично, считано от 2024 г., процесния недвижим имот - апартамент № 1, с идентификатор ***, разположен на първи жилищен етаж, на кота 2.70 м, състоящ се от антре, спалня, дневна- трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна, килер, тераса, с площ от 69 кв.м., при граници: североизток - улица, северозапад - апартамент № 3, стълбище, площадка, югозапад стълбище, апартамент № 2, югоизток - калкан, отгоре - апартамент № 4, отдолу проход, магазин № 2, заедно с мазе № 1, разположено на сутеренния етаж, на кота 3.40 м, със застроена площ от 5,20 кв.м., при съседи: североизток - офис и склад към магазин № 2, северозапад - стълбище, югозапад - коридор, югоизток - офис и склад към магазин № 2, отгоре - стълбище, заедно с 5.45% ид.ч. от общите части на сградата 1 и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и със 7.89% идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“ ул. ****.

Твърдят, че на 19.01.2026 г. частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ № 851 при Камарата на ЧСИ, М.П. бил насрочил въвод във владение по образуваното от същия изп. д. № 20258510403818 в посочения недвижим имот, ползван като семейно жилище от В. Д. М., съпругата му М. В. М. и малолетните им деца В. В. М. и Д. В. М., родени на **** г. /жалбоподатели в производството/ Въводът във владение бил насрочен по изпълнителното дело въз основа на изпълнител лист, издаден на взискателя И. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, срещу длъжника В. Д. М., въз основа на влязло в законна сила съдебно решение № 2129/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 13594/2022 г. по описа на СГС, Първо ГО, 17-ти състав. С посоченото съдебно решение бил уважен искът, предявен от взискателя И. Д. М. срещу В. Д. М. като било признато за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Поддържат, че тяхната майка М. М. била във владение на този недвижим имот, считано от 2013 г., т. е. отпреди завеждането на делото, по което е постановено съдебното решение срещу съпруга й В. М. /длъжник по изп.дело/, съответно се посочва, че същата не разполага с правото да се ползва от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК. Твърди се, че с такова право разполагат малолетните деца - В. М. и Д. М., родени през 2024 г., жалбоподатели в производството, като същите противопоставят самостоятелно право на собственост срещу взискателя И. М., обусловено от посоченото основание - неформално дарение на апартамента от тяхната майка М. М., прието от законния им представител - баща В. М..

Посочват, че тяхната майка М. М. от своя страна се позовава на самостоятелно право на собственост върху имота - изтекла най-късно на 31.12.2023 г. в нейна полза придобивна давност по силата на упражнено от нея явно, спокойно, несмущавано и непрекъсвано давностно владение на процесния апартамент за повече от 10 години.

Молят атакуваното определение да бъде отменено, като неправилно. Отправят искане за спиране на производството по изпълнителното дело, с оглед заявените собственически права върху недвижимия имот.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:

Производството е образувано по молба, подадена от В. Д. М., ЕГН: ********** и М. В. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. ****, в качеството си на законни представители на малолетните си деца: В. В. М., ЕГН: ********** И Д. В.

2

М., ЕГН **********, чрез пълномощник -адвокат Д. от САК, с която от съда се иска на основание чл.523, ал. 2 ГПК да спре изпълнението на въвода във владение на взискателя по изпълнително дело № 20258510403818 по описа на ЧСИ № 851 - М.П., с район на действие СГС. Молителите поддържат, че са собственици на основание неформално дарение в тяхна полза от тяхната майка М. В. М. и владеят лично, считано от 2024 г., процесния недвижим имот - апартамент № 1, с идентификатор ***, разположен на първи жилищен етаж, на кота 2.70 м, при посочени граници, находящ се в гр. София, район „Витоша“ ул. ****.

Молителите твърдят, че на 19.01.2026 г. частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ № 851 при Камарата на ЧСИ, М.П. бил насрочил въвод във владение по образуваното от същия изп. д. № 20258510403818 в посочения недвижим имот, ползван като семейно жилище от В. Д. М., съпругата му М. В. М. и малолетните им деца В. В. М. и Д. В. М., родени на **** г. Въводът бил насрочен по изпълнителното дело въз основа на изпълнител лист, издаден на взискателя И. Д. М., ЕГН: **********, срещу В. Д. М., въз основа на влязло в законна сила съдебно решение № 2129/1104.2024 г., постановено по гр. д. № 13594/2022 г. по описа на СГС, Първо ГО, 17-ти състав. С посоченото съдебно решение бил уважен искът, предявен от взискателя И. Д. М. срещу В. Д. М. и било признато за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Поддържа се, че тяхната майка е била във владение на гореописания недвижим имот, считано от 2013 г., т. е. отпреди завеждането на делото, по което е постановено съдебното решение срещу съпруга й В. М., съответно се посочва, че същата не разполага с правото да се ползва от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл.524 от ГПК. Твърди се, че с такова право разполагат малолетните деца - В. М. и Д. М., родени през 2024 г., като същите противопоставят самостоятелно право на собственост срещу взискателя И. М., обусловено от неформално дарение на апартамента от тяхната майка М. М., прието от законния им представител - баща В. М.. Молят за спиране на производството по изпълнителното дело, с оглед заявените собственически права върху недвижимия имот.

С обжалваното определение от 02.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1552/2026 г., Софийски районен съд, 143 състав е оставил без разглеждане подадената молба за спиране на изпълнението, като е приел, че спирането на въвода по реда на чл. 523, ал.2 и чл.524 ГПК по искане на завареното в имота трето лице е неприложимо към случаи като процесния, доколкото молителите не въвеждат твърдения за притежаване на права, които са от естество да изключат правата на собственост на взискателя. Те обосновават правата си и правния си интерес с осъществено в тяхна полза „неформално дарение“ на недвижимия имот като производен придобивен способ.

Според съда, устно волеизявление за извършване на дарствено разпореждане с недвижим имот, не е годно да прехвърли собствеността с оглед предвидената от закона форма за действителност- форма на нотариален акт.

3

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Както правилно е посочил в постановеното определение СРС, правата на собственост върху имота, които молителите – жалбоподатели заявяват в случая не са придобити от тях към настоящия момент. Същите се основават на производно придобиване на правото на собственост върху недвижим имот въз основа на сделка, която според поддържаните от тях фактически констатации не е действителна, поради неспазване на предвидената от закона форма- чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. С оглед това и в правната им сфера не е придобито право на собственост върху описания недвижим имот. Дарението на недвижим имот, според указанията на чл.18 ЗЗД следва да бъде извършено в нотариална форма, която в случая не се твърди и доказва да е била спазена. Поради това и изводите на първата инстанция, че в случая не са налице предпоставките на чл.523, ал.2 ГПК и чл.524 ГПК.

Поддържаните от жалбоподателите доводи едва пред въззивната инстанция за придобиване на правото на собственост върху имота от страна на тяхната майка М. М., която според изложеното не е участвала в делото, по което е издадено изпълняваното решение, настоящият състав намира че не следва да бъдат обсъждани, доколкото не са релевантни за настоящия спор.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно Софийски районен съд е отказал да разгледа по същество молбата за спиране на принудителното изпълнение, по съображения, че защитата по реда по чл.523, ал.2 ГПК и чл. 524 ГПК е неприложима към процесния случай.

Обжалваното определение, с което Софийски районен съд е оставил без разглеждане подадената молба за спиране на изпълнението по чл.523, ал.2 ГПК и чл.

524 ГПК, като правилно следва да бъде потвърдено.

Определението не подлежи на касационно обжалване- съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8547/02.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 1552/2026 г. по описа на СРС, 143 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5