Определение № 487 от 24.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501619 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод депозирана частна жалба от И. С. Ц., ЕГН ********** и З. Г. Ц., ЕГН ********** – двамата чрез своя процесуален представител – адвокат Елена Топузанова, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 20, ет. 1, офис 3 против Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 1492 от 25.05.2023г, постановено по частно гр. дело № 3055/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на което е постановено И. С. Ц. и З. Г. Ц. да заплатят на „Банка ДСК“ АД следните суми: 40 599, 74 лева, представляваща главница, дължима по Договор за кредит „*** “ № */29.072014г., сума в размер от 21 710, 45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г., сума в размер на 7 588, 78 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г., сума в размер на 213, 15 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 27.04.2023г. до 17.05.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2023г. до окончателното плащане, ведно със сумите, дължими като разноски по делото.

Депозираната жалба е постъпила в срока по чл. 419 от ГПК разпореждането, което се обжалва е връчено на двамата жалбоподатели на 1

17.07.2023г., а жалбата е изпратена с куриер на 10.08.2023г., дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивната страна разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция, поради което и частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В частната жалба се посочва, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно неизпълнение е незаконосъобразно – неправилно и неоснователно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се посочва, че жалбоподателите нямат сключен договор за кредит със заявителя – „Банка ДСК“ АД и не става ясно за кой договор става въпрос. В жалбата се посочва, че представените по делото покани – уведомления не съдържат минимално необходимите данни и изявления от страна на кредитора, за да обосноват настъпването на предсрочна изискуемост на този кредит, твърди се, че липсват доказателства за правоприемство между заявителя и Експресбанк, а връчването на тези уведомления е нередовно.

В жалбата се посочва, че извлечението от счетоводните книги на Банката не съдържа всички необходими реквизити, необходими за удостоверяване на заявените претенции, както и че извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане. Посочва се, че Договорът за потребителски кредит, от който произтича вземането съдържа неравноправни клаузи. Отправя се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на някои от просрочените вноски.

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

Ответната страна по частната жалба – „Банка ДСК“ АД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е недопустима, а в случай, че съдът я намери за допустима, то същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се в отговора, че правилно съдът е достигнал до извода, че е налице изискуемост на вземането, същото е надлежно индивидуализирано и изискуемо. В отговора се посочва, че се оспорват твърденията за наличие на неравноправни клаузи в сключения 2

Договор за кредит, оспорват се и твърденията за изтекла погасителна давност на дължимите по договора вноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е, че частно гр. дело № 3055/2023г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по повод депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – „Банка ДСК” АД против И. С. Ц. и З. Г. Ц. за следните вземания, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредит Експресо от 29.07.2014г.:

- 40 599, 74 лева, представляваща неплатена главница;

- 21 710, 45 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г.;

- 7 588, 78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г.;

- 213, 15 лева, представляваща законна лихва за периода от 27.04.2023г. до 17.05.2023г., ведно със

- законната лихва за забава за периода изплащане на вземането. от 18.05.2023г. до

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, копие от Договор за кредит експресо компакт от 29.07.2014г., ведно с погасителен план към него, както и Поканауведомление, отправена до И. Ц. (получена от него на 27.04.2023г.) и до З. Г.

Ц. (получена от нея на 26.04.2023г.).

Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 1492 от

25.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 3055/2023г. по описа на Районен съд – Бургас за претендираните парични вземания.

В конкретния случай е безспорно, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Банка ДСК“ АД, с което се претендира да бъде разпоредено длъжниците – И. С. Ц. и З. Г. Ц. да заплатят конкретно посочени суми се основава на сключен между страните Договор за кредит 3 експресо компакт от 29.07.2014г., от който е видно, че Банката се е съгласила да предостави на кредитополучателите потребителски кредит за задоволяване на текущи нужди и за рефинансиране на парични задължения в размер на 47 000 лева. Изрично в чл. 8 от цитирания договор се посочва, че кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 9 % на година за целия срок на договора или 0, 025 % на ден, а при спиране на преводите от работната заплата от страна на кредитополучателя – лихвата се завишава с 0, 5 процентни пункта.

На основание чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките.

На основание 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

На основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Извлечението от счетоводните книги съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, както и размера на обезщетението за забава на просрочените плащания.

По делото е представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК ” АД със седалище гр. София, от което е видно, че към дата – 18.05.2023г. вземанията на Банката спрямо И. Ц. и З. Ц. по Договор за кредит експресо компакт от 29.07.2014г., сключен между длъжниците и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД) са както следва – 40 599, 74 лева, представляваща неплатена главница, 21 710, 4

45 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г., 7 588, 78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.09.2016г. до 26.04.2023г. и 213, 15 лева, представляваща законна лихва за периода от 27.04.2023г. до 17.05.2023г. В представеното по делото извлечение изрично е отразено и обстоятелството, че длъжниците по кредита са изпаднали в забава от дата – 29.09.2016г., не са погасили 79 вноски, считано от 29.09.2016г., посочено е обстоятелството, че крайният падеж на договора е 29.07.2024г. и кредитът е обявен за предсрочно изискуем на дата – 27.04.2023г., на която дата е връчено и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Извлечението е подписано от двама представител на банката, който е изрично упълномощени за това и по делото е представено пълномощно в този смисъл.

В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение от страна на жалбоподателите, че нямат сключен договор с Банката – заявител, а именно – „Банка ДСК“ АД съдът намира за неоснователно, тъй като по делото е безспорно, че „Банка ДСК“ АД е правоприемник на „Експресбанк“ АД след като в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез вливане на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД.

За да бъде уважено искането на банката-заявител по делото следва да бъдат установени две предпоставки – документът, въз основа на който се претендира изпълнително основание следва да е редовен от външна страна и с него да се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

При позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит – ако според уговорките в договора изискуемостта е поставена в зависимост от правомощието на банката-кредитор да направи кредита предсрочно изискуем – това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.

418, ал. 3 от ГПК. При наличие на уговорка в договора за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост с неплащане на която и да е вноска от главницата или лихвата изцяло или отчасти, без изискване за уведомяване на кредитополучателя, фактът на неплащането следва да бъде отразен в заявлението по чл. 417 от ГПК с посочване на конкретните неплатени вноски, за да се прецени дали непогасеният кредит или остатъкът по него действително са станали предсрочно изискуеми към момента на

5 инициирането на заповедното производство.

Както бе отбелязано по-горе на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ изрично са посочени реквизитите, които следва да са налице при издаване на извлечение от счетоводните книги на банката. В конкретния случай е безспорно, че в представеното извлечение от счетоводните книги на банката са посочени броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва – сума в размер на 62 310, 19 лева, както и размера на обезщетението за забава на просрочените плащания – сума в размер на 7 588, 78 лева за период от 29.09.2016г. до 26.04.2023г. При това положение, БОС намира, че доводите за незаконосъобразност на разпореждането поради липса на условията на чл. 417 от ГПК са неоснователни, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката съдържа реквизитите, посочени в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, редовно е от външна страна и надлежно удостоверява задължението на жалбоподателите в претендирания със заявлението за издаване на заповед за изпълнение размер.

По делото безспорно се установява и обстоятелството, че до кредитополучателите е достигнало изявлението на кредитодателя за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Видно от представените по делото два броя Покана-уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, отправени съответно – до И. С. Ц. и З. Г. Ц. се установява, че Банката е уведомила жалбоподателите, че са прекратили плащанията си по сключения Договор за банков кредит, вследствие на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване. Поканите са връчени на двамата длъжници – съответно – на 26.04.2023г. на И. Ц. и на 27.04.2023г. на З. Ц.. При това положение, съдът намира, че всеки от жалбоподателите е бил уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.05.2023г., поради което и съдът намира, че са спазени изискванията съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ.