Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 21.02.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2796/2023
Вид
Решение № 223
Подписан
21.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Мария Емилова Антова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Кюстендил, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102796 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание по чл.153 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД, от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу П. Б. Я..

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот с административен адрес: гр. **** , е клиент на „Топлофикация – София“ ЕАД по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Заявява се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които 1 се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него Общите условия са влезли в сила. В раздел IX, чл.31, ал.1 от тези ОУ били определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия. Посочва се, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от сметки, ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период като не са погасил задълженията си. Заявява се още, че на основание чл.138б ЗЕ относно сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект“ ООД. Сумите за топлоенергия за процесния имот се начислявали от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно приложените изравнителни сметки сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела. Според Общите условия в случай, че резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то се твърди, че тази сума се прибавяла към първата дължима сума за процесния период, а ако резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения като се започне от найстарото. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която било образувано ч.гр.д. № 1306/2023г. по описа на РС – Кюстендил и била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът дал указания на заявителя да подаде иск за вземането си.

С оглед горното е отправено искане до съда да се постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответникът, че дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 475,18 лв. представляващи главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 5.2019г. до 4.2020г., мораторна лихва в размер на 125,18 лв. за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 15,04 лв.

2 представляващи главница за дялово разпределение за периода от 03.2020 г. до 09.2020 г., мораторна лихва в размер на 3,97 лв. за периода от 16.05.2020г. до 29.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а особеният представител на ответника – моли съда да се произнесе съгласно събраните по делото доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни 3 споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл.150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

В настоящия случай от приетото по делото копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том LLLLL, дело № 49300/1997г., се установява, че на 29.12.1997г. Я. Б. Я. е придобил процесния имот, а именно апартамент 28, находящ се в гр. ****.

От копие на удостоверение за наследници № 1786/4.12.2003г. се установява, че Я. Б. Я., починал на 30.11.2003г., е оставил като наследници В.

С. Я. и Б. Я. Я..

От копие на удостоверение за наследници изх. № АО 1100-125/08.01.2015г. се установява, че Бойко Я. Я., починал на 09.07.2014г., е оставил като наследници В. С. Я. и П. Б. Я..

От копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том II, рег. № 9447, дело № 235/2020г., се установява, че на 01.10.2020г. В. С.

Я. е продала на Ж. К. Н. процесния имот, а именно апартамент 28, находящ се в гр. ******.

От копие на удостоверение за наследници изх. № РСЦ24-ДИ11221/12.11.2024г. се установява, че В.С. Я., починала на 22.09.2021г., е оставила като единствен наследник П. Б. Я..

Следователно от така събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът е страна по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период с оглед на своята ¼ ид.ч. в съсобствеността. Това е така поради следното: Янко Б. Я. е придобил собствеността върху процесния имот през 1997г., като след неговата смърт неговите родители – Б. Я. Я. и В. С.

Я., са придобили всеки по ½ ид.ч. от същия. След смъртта на Б. Я. Я. като негови наследници В. С. Я. е станала собственик на ½ ид.ч от неговите ½ ид.ч., тоест на ¼ ид.ч., като към тях следва да се добавят нейните ½ ид.ч.

4

Тоест тя е станала собственик на ¾ ид.ч., а останалата ¼ ид.ч са станали собственост на П. Б. Я.. Същият е единствен наследник на своята майка В. С.

Я., починала през 2021г., но доколкото тя се е разпоредила със своите ид.ч.

/предвид че не е могла да прехвърли повече права от колкото притежава/, продавайки ги на Ж. К. Н. през 2020г., то П. Б. Я. е собственик само на ¼ ид.ч. от процесния имот, придобити по наследство от баща му.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, видно от които стойността на доставената през процесния период топлинна енергия в имота е 475,17 лева, като посочените справки не са оспорени от особения представител на ответник.

Съответно, от процесната сума задължението за ответника е с оглед на дяла му в съсобствеността, тоест същият дължи ¼ от 475,17 лева или 118,80 лева.

На следващо място, от представения от ищеца договор с избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Термокомплект“ ООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл.36, ал.1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл.32, ал.1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл.32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно 5 чл.33, ал.4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е уточнено в чл.32, ал.3 ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период.

Следователно, задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 3,97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 29.03.2023г.