Решение № 1895 от 04.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330205256 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-004139 от 13.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – *** 1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е нищожно поради липса на компетентност и форма, евентуално незаконосъобразно превратно упражняване на правомощия, неправилно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения в производството.

Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения. Още посочва, че в административната 1 преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:

По делото не се представени доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Същевременно не може да бъде сторено и заключение за законосъобразно превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Действително върху наказателното постановление се установява положен печат с надпис „ВРЪЧЕНО по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, което в случая по никакъв начин не съставлява прилагане последния ред, доколкото нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква отбелязването върху наказателното постановление да е направено от административнонаказващия орган. В случая обаче подпис и съответно – изявление на административнонаказващия орган липсва, съответно – по никакъв начин не е приложен реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището бул.

„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, свидетелите М. Г. Б. и СТ. Г. Т. - в качеството им на *** на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения на същото място, когато забелязали МПС – лек автомобил „Субару Форестер“ с рег.№ „***“ движещ се на същото място, водачът на който автомобил не бил с поставен обезопасителен колан. След като спрял за проверка МПС с рег.№ „***“, свидетелят Б. установил, че същото било управлявано от жалбоподателя Х. В. Д.., ЕГН: **********. В хода на проверката, която била съпроводена със словесни пререкания, жалбоподателят Д. също не представил контролния талон към свидетелството си за регистрация на МПС.

С оглед на горното, на място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 408998 от 16.04.2021г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел – В. Д. К.. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели М. Г. Б. и СТ. Г. Т.. Последните помнят случая и подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително липсата на поставен предпазен колан, както и отказът на жалбоподателя да представи контролният талон към свидетелството си за регистрация на МПС. Съдът намира показанията на свидетелите М. Г. Б. и СТ. Г. Т. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.

3

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил:

I.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището бул.„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, като водач на МПС – лек автомобил „Субару Форестер“ с рег.№ „***“ , в движение не е използвал обезопасителения колан, с което МПС е оборудвано.

II. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 16.04.2021г., около 20:14 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището бул.„Христо Ботев“ и ул.„Иван Вазов“, е управлява МПС – лек автомобил „Субару Форестер“ с рег.№ „***“, без да носи контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.

Във връзка с последното нарушение следва да се посочи, че е без значение дали жалбоподателят фактически не е носил контролния си талон 4 към свидетелството си за управление на МПС или е носил същия, но е отказал да го представи, доколкото в тежест на водача е да представи същия при проверката.

На следващ място съдът намери за неоснователелни изложените в жалбата възражения.

В този смисъл, неоснователно е възражението за липса на компетентност, доколкото последната се установява от вече посочените Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.

Що се отнася до останалите възражения, а именно – липса на форма, неправилно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения в производството – същите са изцяло бланкетни и липсва конкретика, която да бъде коментирана от съда. Тук следва да се посочи, че дори наказателното постановление да не е било връчено на жалбоподателя, то последният би могъл да се запознае със същото, както и с цялата административна преписка в хода на производството пред съда, съответно – да вземе мотивирано становище.

На последно място следва да отбележи, че самите действия по връчване на наказателното постановление или съответно – липсата на такова връчване нямат отношение към законосъобразността на наказателното постановление по същество, а са единствено от значение за преценка влизане в сила на последното по смисъла на чл.64 от ЗАНН, съответно – процесуалните срокове за упражняване правото на жалба по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН, по който въпрос съдът вече взе становище.

Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

Същите нарушения са такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата 5 на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Също съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева.

В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-004139 от 13.05.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. В. Д.., ЕГН: **********, с адрес – *** 1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6