Определение № 37 от 30.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000041 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 4 и ал.

3 от ГПК и чл. 128, т. 1 от ГПК.

С определение № 1293 от 13.11.2023 година, постановено по т. дело № 552/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е прекратено производството по делото заради нередовно сезиране на съда, свързано с липсата на пълномощно за юрисконсулта, дадено от законните представители на ищеца „Б.Д.С.К.“ АД към датата на исковата молба.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „Б.Д.С.К.“ АД с изразено становище за неговата незаконосъобразност и с искане за отмяната му и за връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане. Оспорен е изводът на съда, че пълномощието, учредено от юридическо лице, се прекратява със смяната на органния му представител по закон. Посочено е, че юрисконсулт Д., който е подал исковата молба от името на „Б.Д.С.К.“АД, е упълномощен от законните представители на банката към дата 21.05.2020 година, пълномощното му е безсрочно, поради което последващата промяна на законните представители на банката към месец април 2023 година не се отразява на представителната му власт към момента на подаване на исковата молба, тъй като не е оттеглено.

1

Твърди си, че първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл. 41 от ЗЗД, според която само с прекратяването на юридическото лице, но не със смяната на законните му представители, се прекратява даденото пълномощно. Твърди се също, че обжалваното определение е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил приложимата материалноправна норма на чл. 41 от ЗЗД.

Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател и съдържащите се в първоинстанционното дело доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 129 ал. 4 от ГПК, което е преграждащо развитието на производството и подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК. При подаване на частната жалба е спазен предвиденият в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

По т. дело № 552/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, образувано след прекратяване на т. дело № 153/2023 година на ОС – Стара Загора и изпращането му правилата на местната подсъдност на ПОС, са предявени осъдителни искове от „Б.Д.С.К.“ АД срещу О.А.К. за дължими суми по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Исковата молба е подадена от „Б.Д.С.К.“АД чрез юрисконсулт Ж. К. Д., който се е легитимирал като представител на банката с пълномощно.

Пълномощното е подписано от В.М.С. и Д.Д.М. в качеството им на Главен изпълнителен директор и на Изпълнителен директор на „Б.Д.С.К.“ АД, с нотариална заверка на техните подписи и съдържанието на дата 21.05.2020 година.

Исковата молба е подадена първоначално на 24.04.2023 година пред ОС – Стара Загора, а производството пред ОС – Пловдив след изпращането му по подсъдност е образувано на 19.09.2023 година.

Видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б.Д.С.К.“ АД, представителството на банката се осъществява между всеки двама от главния 2 изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи.

В периода от упълномощаването на юрисконсулт Д. на 21.05.2020 година до предявяването на исковете на 24.04.2023 година по партидата на ищеца са вписани три промени на лицата, представляващи банката / на 17.11.2020 година, на 28.10.2022 година и на 13.01.2023 година/, при което В.С. и Д.М. са заличени като нейни представители и са вписани като представители други лица.

Промяната на лицата, представляващи банката, не се отразява на представителната власт на юрисконсулт Д., който е редовно упълномощен, включително към момента на сезиране на съда с исковата молба по настоящото дело. Обстоятелството, че към този момент банката се представлява от други физически лица, не дава основание да се приеме прекратяване на упълномощаването му, което е безсрочно. Налице е надлежно овластяване по пълномощие на юрисконсулт – чл. 32, т. 3 от ГПК, от юридическо лице чрез неговите законни представители към момента на упълномощаването. Няма данни за оттегляне на упълномощаването от последващите представители на банката. В чл. 41 от ЗЗД са посочени условията за прекратяване на пълномощното: с оттегляне, с отказване от него, със смърт или поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, а когато упълномощителите или пълномощника са юридически лица – с прекратяването им. Смяната на представителите на юридическото лице не прекратява представителната власт на пълномощника.

Поради това и при липса на твърдения и доказателства пълномощното да е оттеглено от новите представители, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че юрисконсулт Д., който се легитимира с пълномощно от 21.05.2020 година, не е надлежно упълномощен, защото не е упълномощен от вписаните като представители на банката към датата на подаване на исковата молба, респ. че подадената искова молба не изхожда от законните й представители.

Нещо повече, макар според настоящия съдебен състав да не е било необходимо, поради изричните указания на първоинстанционния съд и с оглед предприетите от него процесуални действия, в хода на настоящото производство извършените от юрисконсулт Д. действия по делото са потвърдени от друг представител на банката – Й. М., началник Управление 3

„Събиране на вземанията на физически лица“ в „Б.Д.С.К.“ АД, с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, упълномощен на 21.11.2023 година с пълномощно с нотариална заверка на подписите от представляващите банката към този момент.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1293 от 13.11.2023 година, постановено по т. дело № 552/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.

Определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4