Решение № 10449 от 18.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10449 гр. София, 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110161048 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца В. К. Р., с която е предявен срещу ответника „У. иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед № . от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът доктор В. К. Р. твърди, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № . от 06.04.2017 г., с който бил назначен на длъжността „Лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия при У.. С Допълнително споразумение № . от 30.08.2021 г. му били възложени допълнителни функции към заеманата длъжност. Твърди, че на 19.10.2022 г. му е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“ № РД 36-21 от 17 октомври 2022 г., която оспорва като незаконосъобразна, тъй като описаните в нея нарушения не били извършени от него. Наред с това се позовава на нарушения във връзка с изискванията по чл. 193 КТ и ч. 195 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение за отмяна на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразно, като се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът У. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск, като твърди, че вменените нарушения на трудовата дисциплина са виновно извършени от ищеца, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Освен това сочи, че това не е първо нарушение на ищеца, като с предходна заповед РД № . от 30.09.2022 г. му е наложено друго дисциплинарно наказание. Счита, че са налице нарушения на трудовата дисциплина, а наказанието е съобразно с тежестта на тези негови провинения. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ.

1

Ищецът носи тежестта да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение и че с оспорваната заповед му е било наложено дисциплинарното наказание, което оспорва.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци, от компетентния орган и в преклузивните срокове по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения – като е имал задължение да уведоми изпълнителния директор на болницата за регистриране и хоспитализиране на пациенти на 17.09.2022г., не е сторил това, с което не е изпълнил свои трудови задължения, предвиден в закон или в друг нормативен акт, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определен при възникване на трудовото правоотношение, както и е злоупотребил с доверието на работодателя и нарушил задължението си да бъде лоялен към него и да пази доброто име на предприятието.

Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор № . от 06.04.2017г., изменен с допълнително споразумение № . от 30.08.2021г., че ищецът е заемал и заема и понастоящем длъжността „лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия при У. с допълнителни функции, предвидени в допълнителното споразумение от 30.08.2021г.

Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, връчена му на 19.07.2022г., при осъществяване на основните си задължения, свързани с лечебнодиагностичната, консултативна и административно-стопанска дейност на клиниката по хирургия, същият е длъжен да изпълнява заповедите на началника на клиниката, началниците на отделения (административния заместник и шеф-екипа), изпълнителния директор и ръководството на болницата (чл. 2.1.3 от длъжностната характеристика), има право на самостоятелни решения при изпълнение на своите права и задължения, като носи отговорност за това пред началника на клиниката (чл. 2.1.19 от длъжностната характеристика).

Съгласно приетото като доказателство по делото допълнително споразумение № . от 30.08.2021г. на ищеца са възложени допълни трудови функции, касаещи възлагане на работа като шеф-екип при ответника, който отговаря за дейностите и работата на екипите в Мултипрофилното спешно отделение на У. при отсъствие на изпълнителния директор на лечебното заведение, отговаря за извършването на необходимите в пълен обем терапевтични дейности на постъпилите спешни пациенти до момента на изписването им, до настаняването им в стационара на лечебното заведение или до осигуряване на трансфера им при необходимост в друго лечебно заведение за болнична помощ, контролира изпълнението на исканията за консултативна помощ от специалисти и др. При изпълнение на тези свои задължения ищецът имал право да взема самостоятелни решения относно настаняването на пациенти в лечебното заведение, след уведомяване и консултиране с Административното ръководство на лечебното заведение (т.1.6), имал задължение да докладва на началника на отделение и началник клиника всички новоприети болни за 24ч., терапевтични и диагностични проблеми (т.1.10), като при изпълнение на задълженията си бил пряко подчинен на Изпълнителния директор (т.1.17).

Не е спорно между страните, че със заповед № . от 17.10.2022г., издадена от изпълнителния директор на У. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От съдържанието на оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание, приета като доказателство по делото, се установява, че наказанието е наложено за неизпълнение на задължението на ищеца в качеството му на шеф-екип, който е бил на смяна на 17.09.2022г. /неработен ден/ да уведоми изпълнителния директор на болницата за регистриране и хоспитализиране на пациенти по време на смяната му, а именно: на 8 човека – пострадали от избухнал пожар в сградата на хотел „Ц., в ранната сутрин на 17.09.2022г., с което бездействие ищецът бил нарушил трудовите си задължения по чл. 126, т. 9 и т. 13 от КТ вр. т.1.6, т. 1.10 и т. 1.17 от допълнително споразумение № . от 30.08.2021г. към трудов договор № . от 06.04.2017г. и по този начин злоупотребил с 2 доверието на работодателя и нарушил задължението си да бъде лоялен към него и да пази доброто име на предприятието (чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ). В мотивите на заповедта се посочва, че седем от пациентите са регистрирани в Болничната информационна система преди 8.00ч., а един в 7.46ч., като повечето са насочени към клиниката по токсикологията, едно дете е насочено към детска противошокова зала, а един пациент – към шокова зала за възрастни. Този пациент е приет в ц.на реанимация. В същата заповед е посочено, че необходимостта да се информира ръководството е възникнала след 8.00ч., но дори да се приеме, че пациентите са били регистрирани и приети преди това, задължение на д-р Р. е било да информира за случаите и да уведоми ръководството. Поради неизпълнение на това негово задължение изпълнителният директор на У. не е могъл да даде отговор на министъра на здравеопазването относно състоянието на пациентите в проведен телефонен разговор на 17.09.2022г., и тъй като посоченият ден е бил неработен и през него функциите на изпълнителния директор са се изпълнявали от шеф екип, а в конкретния ден на смяна е бил д-р Р., като не е изпълнил задължението си за информиране, същият е извършил нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено с оспорената заповед наказание „предупреждение за уволнение“.

Видно от съдържанието на заповедта същата е издадена при съобразяване на дадени от ищеца писмени обяснения от 26.09.2022г., както и въз основа на отговор с вх. № . от 05.10.2022г. на д-р Д., ръководител Мултипрофилно спешно отделение, чието входиране следва искането на обяснения и изтичането на определения от работодателя срок за даване на такива, от страна на ищеца във връзка с дисциплинарната процедура.

В приетия по делото отговор с вх. № . от 05.10.2022г. на д-р Д. е посочено, че двама от 8-те пациенти, постъпили във връзка с пожара в хотел Ц., са регистрирани преди 8.00ч., а шестима – след този час, както и че всички пациенти, с изключение на един, който е приет в ц.на реанимация, са освободени от болницата след преглед и не са хоспитализирани.

Установява се от представените с отговора на исковата молба 5 броя листове за преглед на пациент в КДБ/СО и 3 броя амбулаторни листове на транспортираните в лечебното заведение пациенти във връзка с пожара, че всички пациенти са постъпили на преглед и напуснали след 8.00ч. на 17.09.2022г.

Не е спорно между страните и се установява от приетия по делото график на Клиниката по хирургия на У., че д-р В. Р. е бил шеф-екип на 17.09.2022г. с времетраене на смяната от 8.00ч. до 20.00ч.

Установява се от представените писмени доказателства, че с покана от 19.09.2022г. от изпълнителния директор на лечебното заведение, връчена на ищеца на 21.09.2022г., от същия са поискани обяснения в тридневен срок от получаване на поканата за обстоятелствата относно датата и часа, на които същият е научил за транспортирането на 8 пациенти от пожара в хотел „Ц.“, за причините, поради които не е уведомил своевременно изпълнителния директор за това и причините, поради които не е съобразил, че при инцидент от такова естество и мащаб, ще бъдат отправени запитвания от медиите и/или министъра.

Писмени обяснения са дадени от ищеца на 26.09.2022г. и същите са обсъдени в заповедта за налагане на наказанието. В обясненията ищецът е поддържал, че всички пострадали от процесния пожар са транспортирани в болницата преди 8.00ч., като преди застъпването на ищеца на смяна по отношение на тях са били предприети нужните медикодиагностични дейности, поради което не е било задължение на ищеца да информира за тяхното състояние, а след като същият е бил информиран за случаите впоследствие, той е извършил преценка на състоянието им, както и на извършените вече дейности, които не са налагали съдействие от изпълнителния директор. В обясненията ищецът е поддържал също така и че в болницата не е имало практика, нито задължение, за уведомяване на изпълнителния директор за всеки от многобройните инциденти, които се регистрират в У. всеки ден, а контакт с административния ръководител е следвало да се търси в изключителни случаи, когато към болницата са насочени множество пациенти, имащи нужда от хоспитализация и извършване на медицински дейности в голям обем или по някаква причина се е стигнало до недостиг на леглова база за настаняване, какъвто не е бил процесният случай.

По делото като доказателства са приети и заповед № РД-. от 30.09.2022г., искане за 3 даване на обяснения и писмени обяснения на ищеца във връзка с друго дисциплинарно производство срещу ищеца, завършило с налагане на наказание „забележка“ със заповед от 30.09.2022г., оспорена от ищеца по съдебен ред, във връзка с която е образувано гр.д.

№ 61050/2022г. по описа на СРС, 59 състав, по което няма постановен краен съдебен акт, което е служебно известно на настоящия състав.

Други относими към предмета на доказване по делото доказателства не са събрани в производството и съдът не ги обсъжда.

При така установените факти съдът намира следното: Характерът на търсената с предявения конститутивен иск защита, а именно: признаване незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ изисква установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание, както и спазване на формалната процедура за това в т. ч. и изискване на писмени обяснения от служителя, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, като установи и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.