Решение № 3047 от 11.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. В., 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110114664 по описа за 2023 година

Ищцата А. Х. Г. – С. е предявила три кумулативно съединени иска с пр.осн.чл.128 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ и три акцесорни иска с пр.осн.чл.86 ЗЗД срещу ответника Д.Г. № 14 „Д.“, Булстат ***, адрес гр.В., ул.Д. ***, представлявана от директора Е.Г. с искане съдът да постанови решение с което ответника да й плати неизплатената част от дължимото й възнаграждение, включващо основна заплата и ДВПР, за периода 01.01.2023 г. – 05.06.2023 г. в общ размер на 1649.61 лева /по 324.03 лева месечно/, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2023 г. до датата на подаване на иска в размер на 35.46 лева, както и законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата; неизплатената част от дължимото й обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 3726.15 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2023 г. до датата на подаване на иска в размер на 80.11 лева, както и законна лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата; неизплатената част от дължимото й обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 449.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 9.68 лева, както и законна лихва от датата на исковата молба до плащането на главницата /след допуснато изменение на осн.чл.214 ГПК/. Поради неизпълнение от страна на работодателя за ищцата е налице правен интерес да предяви иск за удовлетворяване на претенцията й.

Ищцата моли ответникът да й заплати разноските за производството.

Твърдения от които ищцата черпи права са, че е работила при ответника по трудов договор от 13.09.2011 г. на длъжността „***", с код по ****, код по ***, при пълно 1 работно време. На 05.06.2023 г. със заповед № 559/05.06.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.10 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на ТПО получавала основно месечно трудово възнаграждение /ОМТВ/ в размер на 1533 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 40% върху ОМТВ, допълнително възнаграждение за *** квал.степен, допълнително възнаграждение за водене на задължителна документация и за консултиране на родители, като за последните две не може да посочи точния размер.

От дълги години ищцата е член на Синдиката на българските учители. С анекс № Д01 -192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 -269/06.12.2022 г. било постигнато споразумение, съгласно което, считано от 01.01.2023 г. се определят минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, като в променения чл.27 от КТД, т.2 за *** е предвидена нова минимална основна заплата в размер на 1763 лв./при стара такава в размер на 1533 лв./ Чл.27, ал.З, т.2 от анекса конкретизира, че индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В този диапазон попада и основната РЗ на ищцата. В ДВ бр.75/2023 г. е публикувана Наредба за изм. И 2 доп.

На Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда като в пар.2 е записано, че увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г. В случая на нормата е придадена обратна сила съгласно чл.14 от ЗНА, същата е в съответствие и с чл.54 КТ. След прекратяване на трудовия й договор, ищцата е отправила искане до работодателя да й изплати дължимите й суми след преизчисляване на увеличението. Подала е и две заявления.

До момента дължимите й суми не са платени.

В съдебно заседание процесуалният й представител адв.И.В. изразява становище по отговора, както и допълва и пояснява молбата със следните твърдения: С приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 год., обн. ДВ бр.66 от 01.08.2023 год., законодателят още преди подписването на процесния Анекс, е приел увеличението договорено впоследствие с Анекс №Д 01-192/ 10.08.2023 год. да се прилага, считано от 01.01.2023 год., като е осигурил всички средства за това увеличение съобразно лицата, които са работили към 01.01.2023 год. и са заемали длъжностите на педагогически специалисти съгласно Анекса. Впоследствие това увеличението да бъде от 01.01.2023 год. е прието и с Параграф № 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 год. за нормиране и заплащане на труда. От посочените нормативни актове става ясно, че изменението на индивидуалната работна заплата на това изменение е придадена обратна сила, което е изцяло съобразено с чл.14 от Закона на нормативните актове. Съгласно Устава на синдиката на българските учители – чл.8, ал.4, синдикалното членство се запазва и при дългосрочен отпуск, пенсиониране и съкращение. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение не е довело 2 до прекратяване на членственото правоотношение между ищцата и синдиката.

Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от процесния Анекс се гарантира разпределянето на средствата по ал.2 за педагогическите специалисти, които към момента на увеличението, изрично записано „към момента на увеличението“, което е 01.01.2023 год., а не е записано „към момента на подписване на Анекса“ са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати, или по-високи от тях и това увеличение да е 15%. На стр.1 от исковата молба след записаното „…дълги години съм член на синдиката на българските учители…“, добавя „към КНСБ“ и на стр.2 горе, втория абзац след записаното „…изменението на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4, добавя: “в ДВ. бр. ****. е публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 год. за нормиране и заплащане на труда в Параграф №****, на която е записано, че увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 год. и Наредбата влиза в сила от деня на обнародването, с който ден е 01.09.2023 год. с изключение на Параграф №***, който влиза в сила от 01.01.2023 год.“.

Оспорва подадения отговор и счита, че ответникът тълкува превратно ал.2 на чл.27 така, както е бил изменен с Анекса, тъй като никъде не е записано, че трябва да бъдат заети към момента на приемането на Анекса. Отделно от това, не може ал.2 да се тълкува отделно от ал.3 от същия Анекс, където изрично е предвидено, че това увеличение е към момента в който влиза в сила самото увеличение, а не към момента на приемане на Анекса.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез процесуален представител адв.Е.М.. Оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им по следните съображения: ДГ № *** „Д.“ е общинско детско заведение, което осигурява предучилищно образование на територията на Община В. и се финансира от общинския бюджет и се прилага Наредба № 5/03.6.2016 г. за предучилищното образование, обн.ДВ бл.46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г., издадена от министъра на образованието. Съгласно чл.27, ал.1 от анекс № Д01 -192/10.08.2023 г. към КТД осигурените средства от държавния бюджет за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. От същата разпоредба ясно, категорично и недвусмислено се извежда извод, че промените в индивидуалните работни заплати се отнасят до лицата, които към момента на сключване на анекса / 10.08.2023 г./ се намират в трудово правоотношение с системата на предучилищното и училищното образование. По този въпрос за изпратени запитвания до Община В. и до МОН и в постъпилия отговор от „Дирекция правна“ на МОН е посочено, че не съществува възможност лицата с прекратени правоотношения да получат разликата от увеличението увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Ответникът е адресирал до ищцата мотивиран отговор с който я е запознал с 3 позицията на компетентните органи. Моли за отхвърляне на исковете и заплащане на разноските за производството.

В съдебно заседание ищцата чрез упълномощен представител поддържа молбата.

Ответникът чрез упълномощен представител поддържа отговора.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор че до 04.06.2023 г. са били в трудово правоотношение на основание трудов договор № **** с последно допълнително споразумение № **** по силата на което ищцата е работила в ответното детско заведение на длъжност „***“.

Страните нямат спор, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на със заповед № ***** на директора на ДГ № ***„Д.“, гр.В. основание чл.325, т.1, т.10 КТ – по заявление и постигнато споразумение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяване на ТПО са изплатени дължимото възнаграждение и обезщетения.

С анекс № **** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование ***** от *** между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, СБУ към КНСБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование" към КТ „***“ е прието увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с **** и на непедагогическия персонал. Съгласно чл. 27, ал. от посочения Анекс: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за длъжността на ищцата *** и старши възпитател МРЗ е 1763 лева.

На страните по КТД, както и на Община В. е изпратено уведомително писмо за вписване на КТД в регистъра на Дирекция „***“ със седалище В.. Същия е вписан с № ***

По делото е приложен и приет Анекс към общински трудов договор съгласно който на осн.пар.*** от договора в чл.26, ал.1, т.2 числото *** се заменя с **** числото *** се заменя с ****, числото **** се заменя с ****.

С две заявление до работодателя от 13.9. и от 06.10.2023 г. ищцата А. Г. е поискала да й бъде изплатено увеличението съгласно анекс № **** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование **** от 06.12.2022 г.

В писмо от Министерство на образованието и науката до директора на Дирекция „***“ в Община В. във връзка с постъпило писмо в министерството относно прилагането на Анекс от 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование е посочено, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получават разликата от 4 увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.

Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати. Ищцата е получила отговор със същото становище от директора ответната ДГ №*** „Д.“-л.65 от делото.

От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че на база на констатациите и доказателствата по делото размера на неизплатената част от трудови възнаграждения за периода от м.януари 2023 г. до 05.06.2023 г. е 1632,35 лева с дължима лихва 35,10 лева; размера на неизплатената част от обезщетението по чл.222 ал.З от КТ е 3726,35 лева с дължима лихва 80,12 лева; размера на неизплатената част от обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е 449,99 лева с дължима лихва 9.68 лева. Към заключението са приложени доказателства за начислено възнаграждение за периода м.януари м.юни /за два работни дни/ в размер на основна заплата 7366.65 лева, клас 2918.11 лева, платен отпуск 694.42 лева, обезщетение по чл.222 КТ 25497.80 лева, начислено във фиша за м.юни и обезщетение по чл.224 КТ 2195.20 лева, начислено във фиша за м.юни.