Решение № 926 от 08.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110212292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № К-039296 от 30.06.2021 г., издадено от Е.М.Г.

Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите упълномощена съгласно Заповед № 673 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, , на ЕВРОПА-ВН“ ООД, гр. София, ж.к. Симеоново, ул. „Момина сълза“ № 14а, ЕИК 831524037, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за нарушение на чл. 222а, вр. с чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Наказателното постановление се обжалва от санкционирания субект в законоустановения 7-дневен срок. В подадената жалба се сочи, че потребителят е поискал да му бъде върната заплатената сума за дефектиралия продукт, което е било сторено, поради което неправилно счита, че АНО е приел, че има извършено нарушение. Счита, че не се съдържа срок, в който следва да бъде възстановена сумата. Сочи, че служител на дружеството е направил опит да се свърже с потребителя на 10.02.2021г. и на 23.02.2021г., които са били неуспешни, поради което намира, че дружеството е било в обективна невъзможност да спази срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Прави оплаквания, че не са коментирани възраженията срещу АУАН в НП, съответно, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

1

В съдебното заседание за жалбоподателят се представлява от юрк. Косева, която пледира за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – адв. К., оспорва жалбата. В пледоарията си по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, счита, че следва да се даде вяра на показанията на потребителя, а не на служителя на дружеството жалбоподател.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2021 г. свидетелят Х. закупил електрическа кана „Elite" от обект на търговеца - супермаркет „Фантастико“, находящ се на адрес: гр. София. ж.к. Младост 3, бл.

102 срещу бл. 321. При изпробване на закупения уред в дома си установил, че същият не работи. Решил да направи рекламация и на 06.02.2021 г. рекламацията на потребителя била вписана в регистъра на предявените рекламации под № 28/06.02.2021 г. с предмет „ел. кана Elite“ и предпочитан начин на удовлетворяване „Връщане на цена“. Издаден бил и акт за рекламацията по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП № 28 от 06.02.2021 г. Зам. управителят на търговския обект уведомил свидетелката И, служител на жалбоподателя и зам.директор на отдел Човешки ресурси. на първия работен ден след входиране на рекламацията. На другия ден свидетелката И се опитала да се свърже със свидетеля Х., но никой не отговорил на посочения в книгата за рекламации телефон. Направен бил повторен опит след няколко дни, който също бил неуспешен. Служителката на търговеца разговаряла с касиерите дали е идвал свидетелят Х., като същите отговорили отрицателно. Разпоредила им да му върнат парите, когато дойде в магазина.

КЗП била сезирана с постъпила потребителска жалба с вх. № С-03-1991 от 01.04.2021 г., относно непроизнасяне на търговеца в едномесечен срок от предявяване на рекламацията от потребителя.

Видно от акт за рекламацията по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП № 28 от 06.02.2021 г. потребителят е удовлетворен на 02.04.2021 г. при посещение на неговата майка в търговския обект.

Нарушението било установено на 22.04.2021 г. с протокол № К-2723603 от 22.04.2021 г. и въз основа на това бил съставен АУАН № К-039296 от 22.04.2021 г в присъствието на представител на търговеца.

Въз основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление (НП) № К039296 от 30.06.2021 г., от Е.М.Г. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите упълномощена съгласно Заповед № 673 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, , на ЕВРОПА-ВН“ ООД, гр. София, ж.к. Симеоново, ул. „Момина сълза“ № 14а, ЕИК 831524037, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за 2 защита на потребителите (ЗЗП), за нарушение на чл. 222а, вр. с чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява въз основа на показанията на свидетелите К.Х., М.И. и И.Р., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и потвърждават констатациите, установени по време на извършената проверка. Единственото противоречие се констатира между показанията на свидетелката И и тези на свидетеля Х. в частта, в която И твърди да се е опитала да осъществи контакт с потребителя във връзка с взето решение да му бъде възстановена платената сума. Съдът не счита, че в тази част показанията на някой от свидетелите са недобросъвестно депозирани, но намира, че следва да даде вяра на съобщеното от свидетелката И, доколкото същата има ясен спомен за рекламацията, нейният предмет, лицето, което е закупило стоката, съответно за нейните действия и тези на персонала по разглеждане и удовлетворяване на претенцията, Същата си спомни, че е звъняла от стационарен на мобилен телефон, приблизително кога са осъществени обажданията и съответно начинът на удовлетворяване. Съдът не споделя възраженията на адв. К., че свидетелката няма как да си спомня случая и съответно, че е нетипично за зам. директор на отдел „Човешки ресурси“ да извършва дейност по удовлетворяване на рекламация. Вътрешната структура на предприятието не е от значение за настоящето производство и съответно възложените от работодателя на тази свидетелка задължения не могат на самостоятелно основание да дискредитират нейните показания.

Отделно от това съдът установи, че свидетелката И ясно си спомня случая и предприетите действия. Не се установи заинтересованост за даване на неверни показания, доколкото макар и служител на дружеството, същата под страх от наказателна отговорност съобщи според настоящия състав обективни свои възприятия за факти и действия, осъществени от самата нея. От своя страна свидетелят Х. също дава правдиви показания и към него също би било относимо подозрението, че е заинтересован в качеството си на сигналист, но съдът не намира, че това е така в конкретния случай. Добросъвестно свидетелят подходи при разпита си и съобщи обстоятелствата, които са му известни. Съдът единствено не дава вяра на показанията му в частта, в която твърди никой да не се е свързал с него да го уведоми за резултата от рекламацията, доколкото е житейски обосновано и логично да не е обърнал внимание на пропуснато позвъняване от стационарен непознат номер, съответно да не е върнал обратно такова обаждане и поради тази причина да не е разбрал, че е бил търсен от търговеца, към който е отправил рекламацията. По тези причини съдът кредитира в тази част показанията на свидетелката И.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 3 следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да се провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на техните правомощия.

По делото е безспорно установено, че процесната кана е приета на 06.02.2021 г. и доколкото срокът за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба е едномесечен и се изчислява в месеци, съобразявайки нормата на чл. 183, ал. 3 от НПК, то търговецът е следвало да изпълни задължението си до 08.03.2021 г. включително. А като не е сторил това в посочения срок, на 09.04.2021 г. същият формално е извършил нарушение по смисъла на чл. 113, ал 2 от ЗЗП.

Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗЗП: „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.”. Изпадането на търговеца в забава всъщност осъществява състава на административно нарушение. В случая нарушението е доказано по безспорен начин от обективна страна, тъй като е видно, че до 08.03.2021г.

„ЕВРОПА-ВН“ ООД, гр. София, ж.к. Симеоново, ул. „Момина сълза“ № 14а ЕИК 831524037 не е изпълнило законовото си задължение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Начините за удовлетворяване на рекламацията са изчерпателно посочени в чл.112 от ЗЗП, а именно: при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.

Според чл. 113 ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

В този смисъл при първоначална рекламация потребителят може да иска единствено ремонт на дефектиралата стока или нейното заменяне с нова, но не и връщане на платената сума. Това е така, доколкото чл.114 от ЗЗП изрично предвижда кога е налице възможност потребителят да иска възстановяване на сумата: При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената.

Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или 4 за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

Търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В своята практика Върховният административен съд приема, че разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗП съдържа две възможности - разваляне на договора и възстановяване на заплатената по него сума или намаляване на цената. Тези възможности законодателят е предоставил на избора на потребителя. Потребителят е този, комуто законодателят е дал правната възможност, с оглед на собствения му интерес, да избере начина, по който да бъде решен въпросът с установеното несъответствие на предоставената стока. Но тези две възможности трябва да се тълкуват в контекста на алинея 2 на чл. 114 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума и за намаляване на цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяването на рекламацията от потребителя. Съответно, за да се премине към удовлетворяне по реда на чл.114 въобще, е необходимо първо да е налице рекламация по чл.113 от ЗЗП, която да не е удовлетворила потребителя. Данни за такава прехождаща рекламацията от 06.02.201г. няма, съответно за потребителя са били налице двете възможности на чл.112 при първоначална рекламация – замяна на стоката с нова или ремонт, а не възстановяване на сумата.