Решение № 1347 от 11.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000502277 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1870 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 10001/2018г. по описа на СГС, І-во ГО., 19-ти състав, е осъдено дружеството ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на А. А. С. сумата от

1 250лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания) в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2017г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.10.2017год. до окончателното й изплащане като искът за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв. ведно със следващата се законова лихва е отхвърлени като неоснователен и недоказан.

Със същото съдебно решение е осъден А. А. С. да заплати на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД сумата от 3519,13лв., разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

С определение № 8490 от 08.06.2020г. постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на А. А. С. за изменение на решението в частта за разноските.

1

Постъпила е въззивна жалба от А. А. С., с която се обжалва съдебно решение № 1870 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 10001/2018г. по описа на СГС, І-во ГО., 19-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 1 250 лв. до пълния предявен размер от 60 000лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен с разп. на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания от ищеца, характера и вида на уврежданията, вкл. преживения стрес и претърпените психически страдания.

Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е съобразил правилно общественоикономическите условия в страната към датата на ПТП и размера на застрахователните лимити.

Оспорва се приетото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, като се твърди, че същото е неоснователно и недоказано.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради обстоятелството, че е приел да пътува в ППС, управлявано от пиян водач. Твърди, че такова възражение от ответника не е направено, както и че водачът на ППС, употребил алкохол не е допринесъл за настъпване на ПТП.

Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е съобразил трайната съдебна практика.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 60 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 1870 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 10001/2018г. по описа на СГС, І-во ГО., 19-ти състав в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 60 000 лв. ведно 2 съсследващата се законова лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба в законоустановения срок.

Оспорва жалбата. Моли, съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е частна въззивна жалба от А. А. С., с която се обжалва определение № 8490 от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 10001/2018г. по описа на СГС, І-во ГО., 19-ти състав. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено без изложени мотиви.

Жалбоподателят моли същото да бъде отменено, а присъдените разноски за адвокатски хонорар за първата инстанция на ответната страна да бъдат намалени до размера на 440,62 лв. или респ. до размера на 2 884,62 лв.

Въззиваемата страна ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД представя писмен отговор по подадената частна въззивна жалба в законоустановения срок. Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява, така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие, КП за ПТП, както и от доказателствата, съдържащи се в приложеното и прието ДП № 148/2017г. по описа на РУТърговище, че П. И. Г. е причинил на 04.03.2017год. на първокласен път І-4, км.237+700 /с.Пробуда, общ.Търговище – разклона за с.Алваново, общ.Търговище/, при управление на л.а. ”Форд Фокус” с ДК№ ******** ПТП, като е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на А. А. С. следните телесни увреждания: счупване на VIII и IX ребра в ляво, хомеопневмоторакс, травматични контузионни огнища в левия 3 бял дроб, множество охлузвания по лицевана част на главата.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, а същото се установява и от справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП, с ответното дружеството е била сключена задължителна застраховка по риска

„гражданска отговорност“ за водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с ДК№ ********.

В първоинстанционното производство са допуснати иоприети САТЕ и СМЕ, чиито заключения и настоящият съдебен състав изцяло кредитира като безпристрастно и компетентно дадени. Същите не са оспорени от страните.

В първоинстанционното производство е допуснат и разпитани един свидетел за търпените от ищеца болки и страдания: свид. В. А. С., сестра на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

А. А. С. е

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и 4 неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От посочените по-горе доказателства, вкл. и от заключението на САТЕ, се установява вината на

П. Г., за причиняване по непредпазливост на посочените увреди на въззивника-ищец А. С. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППДвП.

ЗДвП

От заключението на СМЕ, се установяват по категоричен начин, че получените травми от ищеца са в пряко –причинно следстевна връзка с претърпяното ПТП.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

По размера на иска: Съдът намира, че иска по чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД е основателен и доказан до размера от 15 000 лв., предвид доказателствата, събрани в първоинстанционното производство и съобразени от съда по-горе.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за

5 неоснователни.

От заключението на СМЕ , което заключение правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП. Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчел конкретни факти и обстоятелства, е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, а така също е съобразена и актуалната съдебна практика и правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 15 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.

Ищецът е претърпял една гръдна травма, изразяваща се в две счупени ребра в ляво и хемопневмоторакс, наложил торакоцентеза (оперативно извеждане на кръв от гръдния кош при локална анестезия). Проведено е било консервативно болнично лечение за 10 дни. Ищецът е получил и множество охлузвания в лицевата част на главата, които са имали повърхностен характер. Ищецът е търпял болки и страдания в резултат на получената гръдна травма за около 2,5 месеца, като те са били по-интензивни през първия месец. Охлузванията по лицевата част на главата за предизвикали болки и страдания за около 10 дни, като през първите 5 дни са били по-интензивни.

Към настоящия момент няма данни за останали негативни последици за здравето на ищеца от претърпените травми.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при определяне размера на обезщетението правилно и законосъборзано е приложена разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.

Настоящият съдебен състав изцяло съобразява посочената във въззивната жалба съдебна практика, но намира че между същата и първоинстанционното решение няма противоречие, предвид приетата за доказана по-горе конкретна фактическа обстановка.

Наведеното от жалбоподателя възражение за допусната незаконосъобразност от първоинстанционния съд при определяне на размера 6 на обезщетението поради несъобразяване на размера на лимитите на застрахователните суми, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно и недоказано. Действително, в обжалваното решение не са изложени мотиви в тази насока, но това обстоятелство не е основание за отмяна на решението, когато размерът на определеното обезщетение отговаря на обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП.