Определение № 8796 от 16.10.2025, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8796

Пловдив, 16.10.2025 г.

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОИЛ БОТЕВ

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ частно административно дело № 20257180701098 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Жалбоподателят Х. Д. П., [ЕГН] от [населено място], общ. Карлово, [улица], чрез адв. Е. П., оспорва Решение № 90/02.04.2025 г. на Директора на ТД на НАП - [населено място], с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. № Ж16-114/24.03.2025 г., подадена от П. срещу Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2025 г., издадено от Т. И., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отхвърлено направеното възражение за погасяване по давност на част от публичните му задължения, конкретно тези със срок за плащане до 31.12.2014 г. и до 31.12.2019 г., и които не са предмет на ИД.

В жалбата са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна, а административната преписка да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество. Твърди се, че по изпълнително дело № *********/2018 г. жалбоподателят, като физическо лице е подал заявление за отписване по давност на задължения от 2013 г. и 2014 г., поради настъпила абсолютна погасителна давност. В същото заявление е посочил, като адрес за кореспонденция своя постоянен адрес, като не е искал и посочвал електронен адрес, на който да му бъдат връчвани документи. Твърди се, че предоставения електронен адрес е използван, като адрес за кореспонденция на счетоводна фирма, която е в минал периода е обслужвала счетоводно негови фирми, които са или прекратени или с променена собственост, поради което със заличаването му, като собственик и управител в тях /в търговския регистър/ са отпаднали пълномощията предоставени на тази счетоводна фирма да получава негови документи по електронен път.

Ответникът – Директор на ТД на НАП Пловдив, представляван от юриск. К. Д., моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно Развива съображения в писмено становище/л.7-8/. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не изпраща представител.

Съдът като разгледа приложената административна преписка,както и събраните в настоящото съдебно производство доказателства, намери за установено от фактическа страна на следното:

В ТД на НАП – Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2018 г. по повод изискуеми задължения на Х. Д. П. за задължение от 2013 г. и 2014 г. В изпратената преписка е приложеното удостоверение за осъществено връчване по електронен път Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2025 г. на Х. Д. П., на декларирания от него електронен адрес за кореспонденция - [електронна поща].bg, на дата 31.01.2025г., съгласно разпоредбата на чл.30, ал.6 от ДОПК, което се счита за редовно връчване. В определения в седем дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят П. не е подал жалба и процесното разпореждане е влязло в сила. Недоволен от разпореждането П. подава жалба вх. № Ж-16-114/24.03.2025г. чрез Главен публичен изпълнител Т. И. до Директора на ТД на НАП Пловдив.

Административният орган извършва проверка в информационните си масиви и установява, че електронния адрес деклариран от Х. Д. П. е предеклариран на 11.12.2021г. и активен към момента, с което е спазено изискването на чл.28, ал.2 от ДОПК. Не е установено писмено уведомление за промяна на адреса за кореспонденция съгласно чл. 28, ал. 3 от ДОПК, предвид което всички актове и документи връчени на този адрес са счетени за редовно връчени.

На 24.02.2025 г. Х. П. е подал молба до публичния изпълнител с peг. № [рег. номер]-000-0111295/24.02.2025 г. по описа на ТД на НАП. В молбата жалбоподателят твърди, че на 17.02.2025 г. му е връчено Решение № 32 от 04.02.2025г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, от което е видно, че с Разпореждане с изх.№[рег. номер]-137-0000577/24.01.202г., публичният изпълнител се е произнесъл по направено от него възражение за давност, което до настоящия момент не му е връчено. Предвид това моли разпореждането да му бъде връчено надлежно на посочения от него адрес: [населено място], [улица]. Административният орган му изпраща с писмо с изх. № [рег. номер]-178-0004560/25.02.2025 г. /л.29/, към което е приложено Разпореждане с peг. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2025г., с което му е напомнено, че същото вече е връчено на декларирания от него електронен адрес на дата 31.01.2025 г. От известие за доставяне ИД PS 4004 01Р487 Y /л.30/ става ясно, че писмото на публичния изпълнител е получено лично от Х. П. на 14.03.2025 г. В тази връзка жалбоподателят П. счита, че жалбата му е подадена в законоустановения срок.

От преписката е изяснено, че Решение № 32 от 04.02.2025г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив - Съобщение за насрочване на опис № С25016- 110-0000004/07.01.2025г., отново е било изпратено на посочения от длъжника електронен адрес и е получено на 09.01.2025г., което е видно от приложената по преписката справка от информационната система, тоест Х. П. е получил Съобщение за насрочване на опис на 09.01.2025 г., което е обжалвал пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, а същевременно твърди пред административният орган, че не е получил процесното разпореждане, въпреки че е наличен документ с който се удостоверява обратното и моли отново да му бъде връчено.

Въз основа на установеното от административния орган направени са констатации, че процесното разпореждане е връчено по електронен път на 31.01.2025г., а жалбата е подадена в офис Карлово Пазара на 21.03.2025г. и съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и датата на подаване на жалбата, то за същата е направен извод, че е депозирана след законоустановения 7-дневен срок, поради което се явява просрочена. Посоченият в чл. 266 от ДОПК срок за обжалване е преклузивен и като такъв се следи и прилага служебно от органите по приходите, а с изтичането му правото на жалбоподателя се прекратява. В този смисъл е издадено процесното решение, с което жалбата е оставена без разглеждане, като просрочена, а производството е прекратено.

В съдебната фаза по делото е представена и приета административна преписка по издаване на оспореното Решение, като спор по пълнотата и няма формиран между страните.

По искането на жалбоподателя ответникът представи с вх. № 15842/30.09.2025 г. /л.63/ отговор, според който Х. Д. П. е декларирал електронен адрес за кореспонденция joana п@[интернет адрес], със заявление за ползване на електронни услуги на 02.10.2015г., което е било подадено на хартия, но към момента вече не се съхранявало. Същото е предекларирано от П. на 11.12.2021 г. чрез персонален идентификационен код (ПИК) по електронен път, за което няма как да бъдат представени доказателства, тъй като това става индивидуално, чрез ПИК по електронен път.

В съдебно заседание от 23.09.2025 г. е прието писмено доказателство - заявление № [рег. номер]-000-0021405/15.01.2025 г. /л.60/, представено от жалбоподателя с което се иска погасяване по давност на публични задължения.

Съдът установи, че горното заявление е предмет на обсъждане по Разпореждане / л. 25/ с изх. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2025 г., издадено от Т. И., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отхвърлено направеното възражение за погасяване по давност на част от публичните му задължения, конкретно тези със срок за плащане до 31.12.2014 г. и до 31.12.2019 г., и които не са предмет на ИД.

От своя страна пък процесното Разпореждане / л. 25/ с изх. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2025 г., издадено от Т. И. е предмет на обсъждане по Решение № 90/02.04.2025 г. на Директора на ТД на НАП - [населено място], с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. № Ж16-114/24.03.2025 г., подадена от П. срещу горното Разпореждане от 24.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд Пловдив намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 268, ал. 1 ДОПК от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

При проверка законосъобразността на обжалваното решение, съдът следва да прецени издадено ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган Директор ТД на НАП Пловдив, на когото изрично по силата на чл. 266 от ДОПК е предоставено правото да разглежда жалби срещу действията на публичен изпълнител. Между страните няма спор, че лицето П. Н. Г. заема длъжността - Директор ТД на НАП- Пловдив.

Решението е издадено в писмена форма с означение на фактическото и правното основание за издаването чл. 147, ал.1, във вр. с чл.144, ал.2, във вр. с чл. 266, ал.1 от ДОПК.

В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е посочено, че всяко действие на публичния изпълнител може да бъде обжалвано от длъжника или взискателя пред Териториалния директор на съответната териториална дирекция на НАП, а в разпоредбата на чл. 267 от ДОПК са визирани правомощията на териториалния директор на ТД на НАП по повод подадена жалба срещу действия на публичен изпълнител, измежду които са и по т. 5 остави жалбата без уважение. В чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и в 14 дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, като правомощията му са визирани в чл. 267, ал. 2 от ДОПК, а по силата на препращащата норми на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, според която разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго и най - вече да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 147 от ДОПК/ уреждаща правомощията на решаващия орган в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред/, който в случая е Директор ТД на НАП Пловдив.

В този случай, жалбоподателят оспорва Решение № 90/02.04.2025 г. на Директора на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като просрочена жалбата му вх. №Ж-16-114/24.03.2025г., по регистъра на ТД на НАП Пловдив, срещу Разпореждане с изх. №[рег. номер]-137-0000577/24.01.2025г., издадено от Т. И., на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив. Разпореждането е връчено на електронния адрес на жалбоподателя на дата 31.01.2025 г., за което е налице потвърждаване на получаването. Следва да бъде посочено, че в ДОПК в частност в разпоредбата на чл. 226 от ДОПК не са конкретизирани начините на връчване на актовете, издавани в хода на изпълнителното производство, но следва да бъде отбелязано, че разпоредбите за връчване и за удостоверяване на връчването на съобщения, се намират в общите разпоредби на ДОПК и са приложими и за останалите производства в Кодекса - аргумент от разпоредбата на чл. 33 от ДОПК. Приложимост на разпоредбите е по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. На тази плоскост именно Решението, в което жалбата се явява недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на заявения от него електронен адрес, като при връчването му са спазени и разпоредбите на чл. 30, ал. 6 от ДОПК според която електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.