Решение № 191 от 25.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Враца, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20241400500011 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. А. Л., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв. Х. Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", срещу Решение №604/31.10.2023г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№794/2023г., с което е отхвърлен предявения срещу "Адессо Кредит България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключен на 04.01.2022г. договор за заем поради противоречието й със закона, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на неустоечна клауза в същия договор поради заобикаляне на закона и с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на неустоечна клауза в същия договор поради накърняване на добрите нрави, както и предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, хипотеза първа ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 50лв., представляваща частичен иск от общо 439.53лв., недължимо платени суми при начална липса на основание по неустоечната 1 клауза на процесния договор.

В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и за допуснати при постановяването му процесуални нарушения. В нея се сочи, че предявените искове са отхвърлени с единствен мотив, че по делото не са представени доказателства процесният договор изобщо да е сключен. Сочи се също, че по делото е направено искане от страна на ищеца по реда на чл.190 ГПК, което районният съд е оставил без уважение.

Според въззивника е неправилен изводът на районния съд, че ищецът не е представил доказателства за съдържанието на клаузата за неустойка, независимо от това, че в решението на няколко места е констатирал наличието на облигационни отношения между страните. В жалбата се сочи, че съдът е отхвърлил доказателствените искания на ищеца за допускане на ССЕ и за издаване на съдебно удостоверение за пред БНБ за снабдяване с информация за сключени между страните сделки и движението по тях и не е дал възможност на страната да докаже наличието на договорни отношения.

Въззивникът настоява, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и отношенията във връзка с него попадат в обхвата на приложение на ЗПК.

Заявява се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззивникът прави пред настоящата инстанция искане на основание чл.266, ал.3, вр. чл.190 ГПК другата страна да бъде задължена да представи намиращите се в нея документи, вкл. договор за паричен заем №***, както и за допускане на ССЕ с подробно формулирана задача.

Въззиваемото "Адессо Кредит България"ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима, при което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание.

По заявените от въззивника доказателствени искания съдът е приел следното:

Пред районния съд не е представен процесния договор за паричен заем 2

№***/04.01.2022г. В исковата молба ищецът е направил искане на основание чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен да го представи, без да въвежда твърдения същият да е изгубен или унищожен не по негова вина. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключването на този договор. С определението си по чл.140 ГПК районният съд е оставил искането на ищеца по чл.190 ГПК без уважение. Преди датата на проведеното пред районния съд открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. Й. е депозирала писмена молба, в която е направила искане за допускане на ССЕ, като е заявила, че прилага като доказателство по делото договор за паричен заем и погасителен план към него. В действителност този договор и погасителния план към него не са приложени. Тъй като адв. Й. е направила искане за даване ход на делото в нейно отсъствие, в съдебно заседание на 29.09.2023г. районният съд е дал ход на делото, оставил е без уважение искането на ищеца за допускане на ССЕ без да изложи мотиви и е приключил съдебното дирене.

В нарушение на процесуалните правила съдът не е отчел това, че описаните като приложение към молбата на пълномощника на ищеца писмени доказателства в действителност не са представени.

Настоящият състав е приел, че в резултат от това допуснато от районния съд процесуално нарушение правата на страната-ищец пред първата инстанция във връзка със събирането на доказателства са накърнени. По тази причина на въззивника са дадени указания да представи процесния договор за паричен заем и погасителния план към него, с които ясно е заявил чрез своя пълномощник, че разполага.

В изпълнение на дадените му указания въззивникът е представил договор за паричен заем №***/04.01.2022г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларациясъгласие за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване като застраховано лице по застраховка "Живот" за клиентите на "Адессо Кредит България"ЕООД и погасителен план.

Предвид изпълнение на дадените на въззивника указания, пред настоящата инстанция е допусната и изслушана специализирана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение и по допустимостта му - в обжалваната част, а по правилността му 3 взема предвид наведените в жалбата оплаквания, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За произнасянето си по неговата правилност, респ. по основателността на въззивната жалба този съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от З. А. Л., представляван от адв. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д. М." срещу "Адессо Кредит България"ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожността на неустоечната клауза на чл.4 от договор за паричен заем №***, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, и с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата 50лв., частичен иск от общо 493.53лв., представляваща недължимо платени суми при начална липса на основание по неустоечната клауза.

В исковата молба се твърди, че на 04.01.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем №***, по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер на 1 000лв., като е договорен размер на погасителната вноска от 86.19лв., брой на вноските – 13, размер на годишната лихва – 40% и размер на ГПР 48.67лв., при което общият размер на сумата, която заемателят се задължава да върне, е 1 120.47лв.

Ищецът твърди, че в чл.4 от договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията на т.1 и 2, а в ал.2 е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 439.53лв., която сума се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Така на ищеца е начислена неустойка в посочения размер, при което дължимата от него месечна погасителна вноска става от 86.19лв. на 120лв., а общият размер на дължимата за връщане сума – от 1 120.47лв. на 1 560лв. Твърди се също, че ищецът е заплатил изцяло задълженията си по договора.

В исковата молба се поддържа, че неустоечната клауза в сключения между страните договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 и чл.143, ал.1 ЗЗП, като в тази връзка в исковата молба се 4 развиват обстойни правни съображения.

С исковата молба е заявено искане ответникът да бъде задължен на основание чл.190 ГПК да представи справка от счетоводството си за всички извършени по договора плащания, както и копие от самия договор, погасителния план и СЕФ. Заявено е искане за допускане на ССЕ с подробно формулирана задача, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация за сключените между страните договори и движението по тях.

Чрез пълномощника си адв. Г. Д. ответникът "Адессо Кредит България"ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора се съдържат подробни правни съображения във връзка с обявяването на нищожността на неустоечна клауза поради нарушение на добрите нрави.

С акта си по чл.140 ГПК районният съд е оставил без уважение исканията на ищеца по чл.190 и по чл.192 ГПК, както и това за издаване на съдебно удостоверение, като му е указал, че в негова тежест е доказването на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по посочения в исковата молба договор за паричен заем.

Както бе посочено по-горе, преди проведеното по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. Й. е депозирала писмена молба, в която е заявила, че поддържа искането си допускане на ССЕ. Заявила е също, че прилага договора за паричен заем и погасителния план към него, но в действителност приложения към молбата липсват. В съдебното заседание на 29.09.2023г. районният съд е оставил искането за допускане на ССЕ без уважение и е дал ход на устните състезания.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са представени никакви доказателства за съдържанието на процесния договор за заем и за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, при което няма как да бъде направена преценка за нейната неравноправност/нищожност.

Пред настоящата инстанция е представен договор за паричен заем №***, сключен между страните на 04.01.2022г., по силата на който заемодателят предоставя на заемателя двуседмичен потребителски заем в размер на 1 5

000лв., който подлежи на издължаване на 13 двуседмични вноски от 86.19лв., при уговорени конкретни дати на същите. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40.00% и ГПР на заема – 48.67%. В чл.2, т.10 от договора се съдържа клауза за обезпечаване на заема чрез издаване от страна на заемателя на запис на заповед.

Чл.4 от договора съдържа декларация на заемателя, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги, предоставяни от заемодателя, а именно – възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, а заемодателят се е задължил да предостави на заемателя същите срещу предоставяне от страна на последния в деня на подписване на договора в полза на кредитора на допълнителни обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, отговарящи на подробно изброени условия; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7 /1 120.47лв./ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Чл.4, ал.2 от договора съдържа клауза, че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечения по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 439.53лв., която се изплаща на заемодателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2, т.2, се добавя сума в размер на 33.81лв.

От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция ССЕ, което не е се оспорва от страните и се възприема от съда, се установява, че по процесния договор за паричен заем заемателят е изплатил общо сумата 1 253.31лв., като в счетоводството на заемодателя същата е разпределена както следва: 1 000лв. погасени 13 вноски по главница, 74.60лв. погасени вноски за лихви, 178.71лв. погасени вноски за неустойка. Вещото лице се произнася, че ако в обхвата на ГПР се включи и уговорената неустойка, то действителният ГПР по процесния договор е 112%, т.е. над максимално определения в чл.19, ал.4 ЗПК годишен процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерски съвет. Вещото лице е изчислило, че от датата на сключване на договора до датата на окончателното погасяване на заема заемодателят е получил доходност, заплатена от 6 заемодателя, както следва: 1.02лв. на ден доходност от договорна лихва и 2.45лв. на ден доходност от неустойка за неизпълнено задължение за предоставяне на обезпечение.