Определение № 390 от 23.04.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Плевен, 23.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Частно наказателно дело № 20244430200694 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243 ал. V НПК.

Производството е образувано въз основа жалба от Д. Ц. М. по реда на чл. 243 ал. 3 НПК против Постановление от 14.03.2024 г. на РП - Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 475/2024 г по описа на същата прокуратура.

Жалбата съдържа искане постановлението на прокурора да бъде отменено и делото върнато с указания за внасяне на обвинителен акт против Г.Н.М.. Счита, че събраните до момента доказателства установяват по категоричен начин факта на извършено от негова страна на 21.01.2024 година престъпление по чл. 296 ал. 1 НК .

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбата, събраните по дознанието доказателства и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 243 ал. 3 от НПК в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Наказателното производство е образувано и провеждано за това, че на 21.01.2024г. в *** в жилище, находящо се в *** не е изпълнена Заповед за незабавна защита №21 от 18.04.2023г. на PC-Плевен за срок от 12 месеца, с която Г.Н.М. от същия град бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Ц. М. от *** и да не я доближава на разстояние по-малко от 50м. – престъпление по чл. 296 ал. 1 НК.

1

До датата на прекратяване на наказателното производство няма конкретно лице, привлечено към наказателна отговорност.

В хода на наказателното производство са извършени множество процесуални действия. Разпитани са свидетели, чиито показания са обективирани в протоколи от досъдебната фаза, а именно: Д. Ц. М. , Т.Г. и К.М. - *** на Д. и Г.М.. Изготвена е съдебно – психиатрична експертиза на свидетелката Д. М.. Приобщени са множество писмени доказателства, относими към предмета на доказване: заверено копие от Заповед за незабавна защита № 21/18.04.2023 година по гр. Д № 2055/2023 година по описа на Районен съд Плевен, заверен препис от Решение № 658/10.05.2023 година на Районен съд Плевен, постановено по Гр. Д № 2055/2023 година, протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР, справка съдимост на Г.Н.М..

Възприетата и изложена от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка кореспондира с всички събрани по делото доказателства. Същото съдържа подробен анализ на доказателствата и се отличава се с пълнота на изложението. Съдът намери направените от страна на представителя на обвинението изводи за наличието на предпоставките по чл. 9 ал. 2 НК във връзка с конкретното деяние за правилни и законосъобразни, основаващи се на задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства.

Жалбоподателката Д. М. и Г.М. са съпрузи. От няколко години взаимоотношенията им се влошили. В годините на съвместното им съжителство Г.М. не е имал отговарящ на очакванията и принос за нормалната функция на семейството – не и помагал при отглеждането на детето им, повишавал и тон, обиждал я и и посягал физически и още в началото на брака им имал извънбрачна връзка. В годините М. се опитвала да запази брака си като изтъквала приноса си за отглеждането и посрещането на нуждите на общото им дете К.М.. Понастоящем ***а на Г. и Д. М. К. е пълнолетен, има свое семейство, отглежда своите две деца и живее в ***.

Въпреки това, понастоящем Д. М. не се чувства щастлива от съвместното съжителство със съпруга си, но едновременно с това изпитва неудобство да предприеме действия за промяна на семейното си положение. Свидетелката Д. М. не вижда друга алтернатива освен да живеят заедно в общото им жилище, в отделни стаи, тъй като това я устройва за придвижването и до 2 работа и и осигурява достъп до създадения от тях двамата, комфорт. домашен

По силата на Решение № 658/10.05.2023г., постановено по гр.д.

№2055/2023г. по описа на РС - Плевен спрямо Д. М. била постановена мярка за закрила, като Г.Н.М. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си. Със същото решение било забранено на Г.Н.М. да приближава Д. Ц. М. на разстояние по-малко от 50м. За същото съдържание била и издадената Заповед за защита №16/18.05.2023г. за срок от 12 месеца. За издадена заповед за защита спрямо жалбоподателката Д. М., *** и Г.М. бил надлежно уведомен.

Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин и това, че след влизане в сила на заповедта жалбоподателката се изнесла от семейното жилище в *** по свое желание и предоставила ключовете от същото на съпруга си Г.М.. М. живяла известно време в дома на *** в ***. След това обаче двамата се прибрали в общото им жилище в *** и заживели отново заедно. Д. и Г.М. продължили да живеят в общо домакинство, като отношенията им значително се подобрили като всеки от тях обитавал различни стаи в апартамента.

На 21.01.2024г. около обяд Д. М. се прибрала от работа в дома си ***.

Г.М. също бил вкъщи - играел някаква игра на „Лап-топа“ си. От няколко дни М. не разговарял с Д. и когато тя го попитала къде отива, той отговорил, че не я интересува и да не му задава въпроси.

След като обядвала Д. М. отишла в хола на апартамента и помолила Г.М. да изключи телевизора, защото лягала да си почине и й пречел. Той на свой ред и отговорил, че няма тя да му казва какво да прави. Приближил се до нея, погледнал я строго и я ударил леко по главата. След това взел мобилният й телефон, хвърлил го на пода и той се счупил. Тези факти установяват показанията на свидетелката Д. М..

Показанията на свидетелката Т.Г. – съседка на М. установяват, че на 21.04.2024 година около обяд в дома и дошла Д.. Поискала от Г. да и предостави телефона си, за да се обади в полицията. В този момент свидетелката Г. видяла през отворената врата на апартамента на М. отсреща Г.М., който си седял с лаптопа в хола на жилището. Д. М. отново настояла да получи телефон от Г., за види как щяла да нагласи съпруга си М.. Тогава 3 последният се изправил от мястото си и и подхвърлил собствения и телефон.

Д. М. взела мобилния телефон и подала сигнал на тел. 112. При пристигането на *** Д. М. заявила, че *** й е нарушил заповед за домашно насилие, но не изпитала болка от удара, нито имала следи от нараняване.

При така установената достоверно и хронологично фактология и при съобразяване изводите на експерта по назначената съдебно – психиатрична експертиза, съдът намери, че правилно и в съответствие със закона представителят на РП- Плевен е приел, че установеното деяние съставлява малозначителен случай, поради което и не е обществено опасно.

Съдът изцяло споделя изводите на прокурора, че събраните до момента доказателства установяват, че през периода от влизането в сила на съдебно решение и издадената заповедта за защита до 21.01.2024г. изпълнението на съдебно решение е било осуетено от самата Д. М.. Останала на село при ***, това и създало неудобства. След издаването на заповедта, Д. М. се завърнала да живее в семейното жилище, търсела контакти със съпруга си въпреки наложените му ограничения, не проявила търпимост към нежеланието му за диалог. По този начин тя самата осуетила и станала причина за неизпълнение на Заповедта, с която е било забранено на Г.М. да я доближава на разстояние по-малко от 50 м.

Безспорно установено е и че на 21.01.2024г. в ***, именно Д. М. провокирала поредния скандал. Твърденията й за удар по главата не се подкрепят от никакви обективни доказателства. Психиатричното обследване на Д. М. установява нормална умствена надареност, липса на данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При М. обаче са установени особености на личностовия профил, които предразполагат към егоцентризъм в интимно – личните отношения с поставяне на собствените и нужди над тези на партньора и нечувствителност към това, което преживява другия. Подценява и злепоставя съпруга си като мотивацията и за това са лична неудовлетвореност от отношението и поведението му, а именно - пренебрегването и незачитането на собствените и претенции и накърняване на егото и самооценката при отхвърлянето и и пренасочване интереса в друга посока. Типично за личността на Д. М. е липсата на угризения, смирение и вина. Във всяка ситуация влага дълбок 4 смисъл и влиза в ролята на жертва, типично за нарцистичността и, изискваща подобаващо внимание и състрадание. Раздразнението от неудовлетворени стремежи при Д. М./ да бъде желана от съпруга си и да не я лишава от комфорта на семейното жилище/, когнитивни изкривявания при конфликти с предубеденост в отношението към другата страна и погрешните заключения в потенциално стресова ситуация са пусков механизъм за вербална агресия от страна на Д. М. с вербални обвинения към съпруга и и субективни съждения относно намеренията му с изтъкване на фантазмени опасности и изживявания в ролята на жертва със злепоставяне на противоречащи и в опити да изисква от Г.М. да се съобразява с претенциите и. Въпреки липсата на удовлетвореност от съжителството си с Г.М., Д. М. не предприема действия за разтрогване на брака им с очаквания, че ще могат да продължат живота си заедно въпреки, че интересът на съпруга и е насочен в друга посока.

Съдът възприе изводите на експерт – психиатъра, изложени в заключението по делото и го възприе като достоверно, безпристрастно и компетентно, почиващо на притежаваните от експерта специални знания в областта на психиатрията. Тези изводи кореспондират и с доказателствения материал по делото и оформят извода, че при възникване на скандал с Г.М., Д. подала сигнал, предприела действия за издаване на Заповед за защита с цел да бъде криминализирано нарушаването и от съпруга и Г.М. впоследствие.

Като резултата Д. М. оставала разочарована, че не е изведен от семейното жилище.

В контекста на горната конкретна фактология съдът намери, че правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че макар и формално да е осъществен състав на престъпление по чл. 296 ал. 1 НК е налице изключително ниска степен на обществена опасност на извършеното и липсата на настъпили каквито и да са вредни последици от деянието, което го прави “малозначителност,, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Постановлението на прокурор в Районна прокуратура - Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство по преписка № 475/2024 година по описа на същата е мотивирано, законосъобразно и обосновано. Същото е издадено при преценка на всички доказателствата при проведеното разследване, в съответствие с разпоредбите на процесуалният закон за обективно, всестранно и пълно изследване на 5 всички обстоятелства, поради което и следва да бъде потвърдено. Жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 3 НПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. VI т. 1 НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба по реда на чл. 243 ал. 3 НПК от Д. Ц.

М. по реда на чл. 243 ал. 3 НПК против Постановление от 14.03.2024 г. на РП - Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 475/2024 г по описа на същата прокуратура.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.03.2024 г. на РП - Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 475/2024 г по описа на същата прокуратура като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

Определението може да се обжалва и протестира в 7-мо дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6