Решение № 10164 от 14.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10164 гр. С., 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110133416 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на Ф. И. ЕАД, ЕИК ....., срещу Ц. Т. Ц., ЕГН **********, с която Ф. И. ЕАД е предявило срещу Ц. Т. Ц., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 379,02 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ... от 24.10.2014 г., сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД, с ЕИК 2....., в качеството на заемодател и Ц. Т. Ц., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "Провидент Файненшъл България" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "Ф.

И." ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ обезщетение за забава в размер на 100,13 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми на 09.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 36065/2020 г. по описа на СРС, I, ГО, 36 състав.

На 09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 36065/2020 г. по описа на СРС, I, ГО, 36 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на Ф. И. ЕАД, ЕИК ..... суми, както следва: 379,02 лв., представляваща парично задължение по цедиран договор за кредит № ... от 24.10.2014 г. ведно със законна лихва от 7.8.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 64,19 лв. за периода от 7.12.2014 г. до 18.12.2015 г., обезщетение в размер на 150,88 лв. за периода от 21.3.2016 г. до 13.3.2020 г.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок и ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявяват искове само за част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството ч.гр.д. № 36065/2020 г. по описа на СРС, I, ГО, 36 състав състав, като видно от съдържанието на исковата молба, се предявяват искове за 1 признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 379,02 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ... от 24.10.2014 г., сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД, с ЕИК 2....., в качеството на заемодател и Ц. Т. Ц., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "Провидент Файненшъл България" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "Ф. И." ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ обезщетение за забава в размер на 100,13 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № .../24.10.2014 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на Ц. Т. Цончева заем в размер на 400 лв., който следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, считано от датата на сключването, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 18.12.2015 г. Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по № .../24.10.2014 г. са прехвърлени от заемодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на ищеца Ф. И.

ЕАД, ЕИК ......

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 379,02 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ... от 24.10.2014 г., сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД, с ЕИК 2....., в качеството на заемодател и Ц. Т. Ц., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "Провидент Файненшъл България" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "Ф. И." ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ обезщетение за забава в размер на 100,13 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми на 09.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 36065/2020 г. по описа на СРС, I, ГО, 36 състав.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответницата Ц. Ц.. В депозираното по чл. 414 ГПК възражение ответника оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че не е страна по процесния договор, че "Провидент Файненшъл България" ООД не й е предоставяло сума в размер на 400 лева. Сочи, че не е уведомена за извършената цесия и че част от вземанията са погасени по давност. Намира за недействителни клаузите в договора касаещи лихвата за забава, неустойка и обезщетения. Моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на заемодател и Ц. Т. Ц., в качеството на заемател е сключен Договор за кредит № .../24.10.2014 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответницата заем в размер на 400 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по процесния договор са прехвърлени от Провидент Файненшъл България" ООД в полза на "Ф. интернешънъл" ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже 2 възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражение, направени с отговора на исковата молба.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

От приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ц. Т. Ц. е сключен договор за потребителски кредит кредит № .../24.10.2014 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България“ ООД се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 400 лв., а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума на 60 седмични вноски, както и да заплати такса за оЦ. на досие в размер на 20,00 лв., възнаградителна лихва в размер на 78,89 лв., такса за администриране на кредита и такса за услуга домашно посещение в размер на 313,19 лв. при общ годишен процент на разходите, равняващ се на 48,00 %. Съгласно чл. 27 от договора с подписване на договора за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България“ ООД пълния размер на кредита от 400 лв. Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на Ц. Т. Ц. е предоставена сумата в размер на 400 лв. по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че ответницата Ц. е получила сумата по кредита, а именно – извършените от същата плащания по договора, установени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото.

По силата на договор за цесия от 21.03.2016 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Ф. И.“ ЕАД вземанията си срещу Ц. Т. Ц.. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Видно от представеното Приложение № 1 към договор за цесия от 21.03.2016 г., размерът на дълга на ответника възлиза на 743,08 лв. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ето защо ищецът в настоящото производство има право да претендира и изтеклата лихва за забава, откъдето произтича и разликата в сумите, посочени в приложението, и тези, претендирани в настоящото производство. Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор за потребителски кредит № .../24.10.2014 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се 3 установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер на 104 лв., които са послужили за частично погасяване на задълженията на кредитополучателя. Според вещото лице размерът на неплатените суми по процесния договор е, както следва: 379,02 лв. – главница; 64,19 лв. – неплатена договорна лихва.

Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху неизплатената главница в размер на 379,02 лв., считано от датата на всяко просрочие в размер на 100,13 лв.

Посочило е дължимите суми, съгласно счетводството на ищеца, за такса за оЦ. на досие – 18,02 лева и за такса „кредит у дома“ – 246,85 лева.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Ц. Т. Ц. договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.