Определение № 33139 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33139 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110115692 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 15692/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД срещу Л. П. П., като се твърди, че страните били сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36678/16.04.2008 г., като ищецът бил предоставил на ответника равностойността на сумата от 43460,00 евро по курс на швейцарския фанк на банката към евро в деня на усвояването на кредита. Поддържа, че усвоеният кредит служебно се превалутирал от банката от швейцарски франкове в евро. Навежда доводи, че ответникът се бил задължил да върне предоставената сума за 420 месеца, считано от усвояването на кредита, ведно с уговорената възнаградителна лихва, която се формирала от БЛП, което към момента на сключването на договора било 4,5 % плюс 1,15 пункта. Излага съображения, че по договора била уговорена и мораторна неустойка, която била в размер на дължимата лихва по договора плюс 10 пункта. Твърди, че в договора страните били уговорили, че при промяна на БЛП размерът на възнаградителната лихва се променял автоматично. Развива съображения, че между страните са водени правни спорове във връзка с дължими суми по договори и наличието на неравноправно клаузи, като сочи, че в едно от производства, в което също е имал качеството ищец не бил претендирал законната лихва върху присъдената главница, която се равнявала на 10636,18 швейцарски франка за периода от 08.06.2023 г. до 16.03.2026 г. Инвокира доводи, че в случая претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не била претендирана в предходното производство, включително като законна последица, поради 1 което исковете били допустими и основателни, тъй като макар и акцесорно притезанието имало самостоятелен характер. Поддържа, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи поставени в исковата молба. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че в случая вземането не произтичало от договора за кредит, а оттам и от счетоводните книги на банката, тъй като се касаело за претенция за законна лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като прави извод, че в случая банката не била ангажирала доказателства за изискуемост на вземането. Поддържа, че вземанията по договора за кредит в швейцарски франкове за отречени със СПН, което обосновава подробно. Навежда доводи, че в случая със СПН били решени въпросите по отношение наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, поради което съдът бил длъжен да съобрази този факт и да остави без приложение неравноправните клаузи, а уважаването на иска в швейцарски франкове би противоречало на СПН. Излага съображения, че ищецът не бил отправял покана, за да ответника да изпадне в забава и да дължи претендираните суми. Аргументира, че в случая банката е претендирала вземания по неравноправни клаузи, поради което същите не били дължими, а оттам не можело да е налице забава, респ. да се дължи законна лихва за забава, тъй като същата се претендирала върху невъзникнали вземания. Твърди, че в случая ищецът е следвало изрично да покани потребителя и да поиска точно връщане на сума, за да се дължи мораторна лихва с аргумент от по-силното основание от възприетото по решение по дело C-903/24. Твърди, че в случая е получила ПДИ на 16.02.2026 г. по изп. дело № 20268380400819 по описа на ЧСИ Бъзински, като в срока за доброволно изпълнени била погасила всички вземания посочени в поканата, поради което същата не била изпадала в забава и не дължала вземания за които не била поканена и чийто размер не й бил известен.

Поддържа, че кредиторът нямал вземане за мораторна лихва, когато твърди действителен договор за кредит, но вместо това му е присъдена чистата стойност на главницата по нищожен договор за кредит. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловен от проявлението в обективната действителност на следните юридически факти (материални предпоставки): 1) страните да са се намирали във валидно отношение по договор за банков кредит; 2) ответникът да не е изпълнил задължението си за заплащане на главницата по договора за кредит, съответно задължението за главницата да не е било погасено; 3) ответникът да е изпаднал в забава за заплащането на задължението за главницата.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно първата и третата материална предпоставка, а ответника следва да установи втората материална предпоставка или че е заплатил претендираното вземане.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.

С оглед спорните между страните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне изслушването на заключението на ССчЕ, което да отговори на въпросите, поставени в исковата молба, като съдът счита, че са налице предпоставките на 2 чл. 195, ал. 1 ГПК, като прецизира задача, а именно същата да се извърши при курс от 1,648301 (франк/евро), както и изрично сумата да се посочи изчислена в левове и евро за процесния период.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 3, т.

7 ГПК, доколкото се касае за потребителски спор свързан с неравноправни клаузи, поради което настоящото производство не е подходящо и не следва да бъде препращано към процедура по медиация. Този извод на съда се подкрепя и от наличието на данни по делото за водени между страните предходни спорове по процесния договор за кредит, които са решение със СПН, т.е. от съд, а не по доброволен начин, което индицира и влошените отношения между страните, което не би могло да се преодолее чрез медиация, доколкото в случая спора е от правна страна.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.10.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба и прецизирани от съда в мотивите на настоящото определение при депозит в размер на 250,00 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена след представянето на доказателства за внесения депозит.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3