Определение № 798 от 13.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798 гр. ХАСКОВО, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500706 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 3026/16.07.2025 г. от М. В. С. с ЕГН ********** от гр. ***, чрез пълномощника му адв. Г. Р. Г. от АК- Хасково против отказа на ДСИ при Районен съд- Свиленград за прекратяване на изп.дело № 183/2018 г. и вдигане на наложени обезпечения.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановения от ДСИ отказ да уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на обезпеченията по него.

Изпълнителното дело било образувано на основание изпълнителен лист № 369/02.10.2018 г. издаден по влязло в сила решение № 71/17.05.2017 г. по гр.дело № 225/2017 г. по описа на РС- Свиленград, с което М. В. С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв. в полза на детето Х.М.С., родена на ** г. с ЕГН *** чрез неговата майка и законен представител К. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. ***. От момента на влизане в сила на решението изплащал издръжката доброволно, като ежемесечно и коректно внася по банкова сметка на взискателя К. Х. дължима за детето издръжка.

Въпреки че изплащал издръжката доброволно по отношение на него били предприети действия за принудително събиране на сумите, като бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Запорът вече шест години възпрепятствал да се разпорежда със собствените си средства и то при положение, че запорираната ежемесечно сума от заплатата му не е дължима по изпълнителното дело. Едновременно с това работодателите му не били информирани, че реално сумите по запора не се дължат. Считат, че тези действия не съвпадат с целите на процесуалния закон, тъй като е налице коректно и точно 1 изпълнение от негова страна и липсва необходимост от принудителни действия събиране на дълга. за

С молба вх.№ 2922/04.07.2025г. длъжникът направил искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, като предоставил като доказателства всички вносни бележки, удостоверяващи безспорния факт на направените плащания и изпълнение на задължението му за издръжка,но вместо ДСИ да изпрати молбата за становище на взискателя съдебният изпълнител отказал да прекрати делото без да излага мотиви.Отказа на ДСИ бил в разрез с разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. От страна на ДСИ, в случай на дължими разноски, длъжникът е следвало да бъде уведомен, въпреки че съществуването на разноски било малко вероятно предвид липсата на събиране на дълга по принудителен ред. След като в нормата на чл.433,ал.2 ГПК не се прави изключение по отношение на задължението за заплащане на издръжката и въобще по отношение на периодични плащания, поради което и не може да се приеме,че изпълнителното производство за издръжка има обезпечителен характер и следва такова производство да остане висящо дотогава докато се предполага,че ще съществува задължение за плащане.

Молят съда да отмени обжалвания отказ и да върне делото на ДСИ при РССвиленград с указания за прекратяване на делото и вдигане на наложените обезпечения.

Претендират присъждане на направените по делото разноски за производството пред ОСХасково – за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от адв. Т. Г. К. като пълномощник на К. Х. Х., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Считат, че изложените от длъжника доводи,че заплаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по представения изпълнителен лист и не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1,т.1 ГПК, нито е налице някоя от останалите хипотези на чл.433, ал.1 ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1,т.1 ГПК е различно от неговото приключване визирано в чл.433,ал.2 ГПК, доколкото се касае за различни правни основания.Твърди се в жалбата с молба вх.№ 2366/04.06.2025 г. взискателката е поискала налагането на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение поради неплатени издръжки за 2025 г. за м.април,май и юни 2025 г.. Пращане от страна на длъжника е последвало след депозирането на молбата,без заплащане на лихвите за забава.

По изложените във възражението доводи и при наличието на непогасени задължения по изпълнителното дело считат искането на длъжника за прекратяването му за напълно неоснователно. Молят съда да остави жалбата без уважение и присъди в полза на взискателката по изпълнителното дело направените във въззивното производство разноски съгласно списък за разноски.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които 2 са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащо на обжалване по чл. 435, ал.2, т.6 ГПК действие на съдебния изпълнител – отказа му да прекрати изпълнението по изпълнителното дело обективиран в разпореждането на съдебния изпълнител от 07.07.2025 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК. Разпореждането на съдебния изпълнител е съобщено на длъжника М. В. С. чрез процесуални му представител адв. Г. Г., АК - Хасково, която е получила съобщението на 10.07.2025 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 183/2018 г. по описа на СИС при РС - Свиленград е образувано на 10.10.2018 г. по молба на К. Х. Х. майка и законен представител на малолетния Х.М. С. с ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист № 369/02.10.2018 г., издаден по гр.дело № 225/2017 г., по описа на РС- Свиленград, с който длъжникът М. В.

С. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето Х. М. С., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител К. Х. Х. месечна издръжка в размер на 150,00 лв. платима до 5-то число на текущия месец, считано от 13.04.2017г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноса за времето от падежа до окончателното й изплащане.

С молба вх.№ 2922/04.07.2025г. /л.237/ длъжникът М. В. С. чрез адв. Г. Г. е направил искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, като с молбата е представил като доказателства вносни бележки, удостоверяващи направени от него доброволни плащания. Прави се искане да се преизчисли размера на дълга и след установяване на обстоятелството,че длъжникът е погасил всички изискуеми към момента свои задължения по делото производството по изпълнителното дело срещу длъжника да бъде прекратено и да бъде разпоредено вдигането на всички наложени по делото обезпечения.

С разпореждане от 07.07.2025 г. ДСИ при РС - Свиленград е оставил без уважение молбата в частта относно искането да се прекрати производството и вдигнат наложените обезпечения.

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 183/2018г. по описа на СИС при РССвиленград.

За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или приключи принудителното изпълнение. В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК са посочени основанията за прекратяване на 3 изпълнението, а в разпоредбата на ал.2 е посочено, че изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и със събиране на разноските по изпълнението.

П о въпроситe на задълженията за издръжка, в т. 16 на Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, както и в мотивите към тази точка е разяснено, че при навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона.

Решението, с което е присъдена издръжка по чл. 143 СК губи силата си, щом детето навърши 18 години.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителе н лист, с който длъжникът Х.М. С., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител К. Х. Х. месечна издръжка в размер на 150,00 лв. платима до 5-то число на текущия месец, считано от 13.04.2017г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноса за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Задължението за плащане на месечната издръжка е със срок до настъпване пълнолетието на детето, или до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като до този момент родителят осъден да заплаща издръжката я дължи в определения от съда размер и задължението на длъжника се погасява с точното изплащане на издръжката във времево и количествено отношение, след което изпълнителното производство се прекратява с постановление, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Отказът на съдебния изпълнител не е постановен в противоречие с чл. 433,ал.2 ГПК, тъй като изпълнението по задължението на длъжника не е приключило с внесените на 04.07.2025 г. по сметка на взискателя месечни издръжки за м.май и месец юни 2025 г. За да с е приеме, че задължението на длъжника, което е периодично е погасено напълно е необходимо да са налице и да са изпълнени кумулативно две условия – лицето имащо право на издръжка да е навършило пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер дължимата издръжка към този момент.

В конкретния случай детето Х.М.С., роден на *** г., в полза на който е присъдена издръжката не е навършил пълнолетие и кумулативно не са налице двете условия обуславящи точното изпълнение на задължението, поради което правилно съдебният изпълнител, след като е приел, че са касае за изпълнение на парично вземане за издръжка, което по своя характер е с различен периодичен падеж на задължението и дори заплащане на цялото задължение към определен момент не освобождава длъжника от следващия периодичен падеж и не погасява вземането на взискателя, е отказал да прекрати изпълнението по образуваното срещу длъжника М. В. С. с ЕГН ********** изпълнително дело № 183/2018 г. по описа на СИС при РС - Свиленград. Съгласно разпоредбата на ал.3, наложените възбрани и запори се вдигат служебно и незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното производство влезе в сила, поради което и искането за вдигане на наложените обезпечения е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва 4 да бъде оставена без уважение, а отказа на ДСИ за прекратяване на изп.дело № 183/2018 г. по описа на СИС при РС - Свиленград и вдигане на наложените обезпечения потвърден.

На основание чл.437,ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 3026/16.07.2025 г. от М. В. С. с ЕГН ********** от гр.***, подадена чрез пълномощника му адв. Г. Р. Г., АК- Хасково против отказа на ДСИ при Районен съд - Свиленград обективиран в Разпореждане от 07.07.2025 г. да прекрати изпълнително дело №183/2018 г. по описа на СИС при РС- Свиленград и да вдигне наложените обезпечения, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА отказа на ДСИ Владислав Линев при РС - Свиленград да прекрати изп.дело № 183/2018 г. по описа на СИС при РС - Свиленград и да вдигне наложените обезпечения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5