Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260028 от 24.09.2020, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно наказателно дело 355/2020
Вид
Определение № 260028
Подписан
24.09.2020
Състав
ИВАН НАЧЕВ ИВАНОВ, ЙОВКА ИВАНОВА КАЗАНДЖИЕВА, ЕМИЛ ДАВИДОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№__________

23.09.2020 г., гр. Ловеч

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВКА

КАЗАНДЖИЕВА

1. ИВАН И.

ЧЛЕНОВЕ:

2. ЕМИЛ ДАВИДОВ като разгледа докладваното от съдия И.

ВЧНД № 355 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпил е частен протест от Атанаска Маринова – прокурор в Районна прокуратура – Луковит, против Определение на РС – Луковит по НОХД № 63/2020 г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал досъдебно производство № ЗМ-280/16г., по описа на РУ на МВР гр. Луковит, пр.№ 933/16г., по описа на РП Луковит, по което е внесен обвинителен акт, за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите, а именно нарушения при формулирането на обвинението и нарушения свързани с гарантиране правото на защита на обвиняемите.

Излага, че по горното досъдебното производство, в качеството на обвиняеми са привлечени три лица: В.Р.Й. за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 от НК, И.А.И. за извършени от него престъпление по чл. 270, ал.1 от НК и престъпление по чл. 235, ал.З, т.4 вр. ал.1, във вр. чл. 20, ал.2, и чл.28, ал. 1 от НК; както и П.Т.Д. за извършено от него престъпление по чл. 235, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Посочва, че според съда са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите И. и Д. - според съда е налице противоречие между обстоятелствената част и диспизитива на обинителния акт досежно мястото на извършване на деянията по чл. 235 от НК, а именно в обстоятелствената част на обвитителния акт е посочено, че имота с кад. № 605032, отдел 3062

Ц1, местност „Високо присое" в който е извършвана сечта се намира в землището на с. Т., а в диспозитива на обвиненията повдигнати на подсъдимите И. и Д., е посочено, че същият този имот с кад. № 605032, отдел 3062 Ц1, местност „Високо присое" се намира в землището на с. Д.. Съдът приема, че това е достатъчно съществен порок, който нарушава правото на защита на двамата подсъдими И. и Д., тъй като не е индивидуализирано точното място на извършване на деянията им. Счита, че този извод на съда е неправилен тъй като както в обстоятелствената част така и в диспозитива на обвиненията на повдинати на подсъдимите И. и Д., за престъпленията по чл.235 от НК, точно е посочено мястото на деянията им, а именно имот с кад. №

605032, отдел 3062 Ц1, местност „Високо присое". Счита, че разликата в землището, не е нарушила правото им на защита, същите са знаели къде е точното място на извършване на деянията, то е било достатъчно добре и ясно индивидуализирано, още повече, че при предишното разглеждане на делото в съд.фаза на процеса, им е било изменено обвинението и е било посочено, като място на деяниянията им е именно землището на с. Т..

Сочи, че другото допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П.Д. се изразява в това, че същият преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем на 10.05.2017г. по досъдебното производство е бил разпитан в качеството на свидетел на дата 30.11.2016г. Съдът е достигнал до извод, че в случая е налице съществено и грубо нарушаване на правото на защита на подсъдимия Д., провъзгласено като основно право на всеки гражданин в Конституцията на РБ^ чието осигуряване е разписано в чл. 54 и чл. 55 от III1К. Счита, че този извод на съда е неправилен.

Досъдебното производство е било образувано срещу друго лице - подсъдимия И.. На 30.11.2016г. при разпита му в качеството му на свидетел на П.Д. от разследващия полицай му е разяснил правата по чл.121 от НПК, касаещи обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания, свидетелят е положил подписа си под тях. Обстоятелството, че същият е неграмотен, не води до извода, че разследващия полицай не си е изпълнил задълженията и не му е разяснил правата по чл.121 от НПК, липсваше и подобно твърдение от страна на подсъдимия Д. в съдебното заседание проведено на 20.08.2020г. Следва да се отбележи и факта, че след привличането на П.Д. в качеството му на обвиняем на 10.05.2017г., дадените от него показания в разпита му на свидетел от 30.11.2016г. нямат никаква доказателствена стойност и същите се изключват от доказателствената съвкупност по делото. Отделно от това, за да се постанови връщане на делото на прокурора според чл. 248, ал.1, т.З и чл.249, ал.4 от НПК е необходимо не само да е налице съществено нарушение на процесуалните правила, но и това нарушение да може да бъде отстранимо. Счита, че в случая твърдяното от съда нарушение на правото на защита на подсъдимия П.Д., чрез провеждането на разпита му в качеството му на свидетел, преди привличането му като обвиняем няма как да бъде отстранено, няма как разпита му да заличен.

Поради изложеното намира определение по НОХД № 63 по описа на PC Луковит за 2020 г. от

20.08.2020 г. за неправилно и моли въззивната инстанция да го отмени изцяло.

Постъпило е възражение срещу частния протест от П.Т.Д. ***, чрез служебния си защитник адв. Р.Л. от ЛАК, в което считат, че постановеното Определение е правилно, с оглед мотивите изложени в него. Сочат, че съдът, правилно е приел да прекрати съдебното производство по НОХД 63/2020г. на PC Луковит и да върне досъдебно производство № ЗМ-280/16г. по описа на РУ Луковит, пр.пр.№933/2016г. на РП Луковит, по което е внесен обвинителен акт, за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до нарушаване процесуалните права на подсъдимите - а именно, нарушения при формулирането на обвинението и нарушения свързани с гарантирането правото на защита на обвиняемите.

Излагат, че в протеста на прокуратурата е посочено, че разликата в землището в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт досежно мястото на извършване на деянието по чл.235 от НК, не е нарушило правото им на защита, за което считам, че съдът правилно е приел, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите И. и Д..

Твърдят, че според Тълкователно

Решение №2/2002г. на ВКС :иЧрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита,"

От друга страна, счита, че същественото процесуално нарушение се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което то е било допуснато. Както се приема в Тълкувателно Решение № 2/2002г. на ВКС „в съдебната фаза на процеса контролът за допуснатите на предварителното производство процесуални нарушения се предопределя от основните начала на състезателността и равнопоставеността на страните в съдебното производство и задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър в спора между тях".

Молят въззивната инстанция да остави без уважение протеста на Районна прокуратура –Луковит и потвърди определението на Районен съд –Луковит.

Постъпило е възражение и от адв.

С.Х. от ЛАК – служебен защитник на В.Р.Й. против частния протест на РП – Луковит, като счита, че постановеното Определение, с което съдът прекрати съдебното производство и връща делото на РП-Луковит за отстраняване на допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, довели до нарушение на процесуалните права на подсъдимите- И. и Д. за правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Оспорва протеста като необоснован по следните съображения:

Счита, че в хода на поставените по реда на чл.248 ал.1 от НПК въпроси, съдът е приел, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата доколкото в хода на ДП са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на подсъдимите да разберат в какво са обвинени. Неоснователни са твърденията в частия протест, че разликата в землищата „Д." и „Т." не обосновава съществено процесуално нарушение, тъй като същите са знаели къде е точното място на извършване на деянията, а при предишното разглеждане на делото в съдебна фаза на процеса , прокуратурата е изменила обвинението и било посочено като място на деянията им землището на с.Т..

Счита, че престъпното деяние следва да бъде индивидуализирано чрез посочване на време , място и начин на извършването му , което изискване е предвидено и като задължителен реквизит както на обстоятелствената част на обвинения акт така и в неговата заключителна част.

Разликата в землищата е съществена, тъй като в различните землища е възможно да съществуват имоти с идентични кадастрални номера. Поради това правилно съдът прие, че е налице противоречие по отношение на мястото на извършване на деянието и то е било възможно и е следвало да бъде отстранено от прокуратурата на стадия „Действия на прокурора след приключване на разследването".

Приема за неоснователни твърденията на прокуратурата че не са налице предпоставките на чл. 248, ал.1 т.З и чл. 249 ал.4 от НПК, по второто констатирано от съда процесуално нарушение по отношение на подсъдимия Д., тъй като същото е невъзможно да бъде отстранено. Видно е от доказателствата по делото, разследващия орган е имал данни за виновността Д. още при съставянето на протокола за първото действие по разследването, но въпреки това първо е разпитан в качеството на свидетел , без да е отразено, че му е разяснено правото да откаже да даде показания за обстоятелствата, по които не е длъжен да дава сведения, а още повече когато същия е неграмотен. Несъблюдаването на разписаните в НПК права на лице за което са налице данни, че е участник в извършено престъпление е грубо нарушение на гарантираните от Конституцията права на всеки гражданин. Допуснатото по отношение на този подсъдим още при действията по разследването грубо нарушаване на гарантирани права , може да бъде отстранено, чрез повтаряне на процесуалното действие при което е било допуснато нарушението т.е. от стадия на „Разследването".

Предвид изложеното счита, че нарушенията са съществени и отстраними, но не и от съда в стадия на открито разпоредително заседание при новото разглеждане на делото. Счита за правилно и законосъобразно определението на настоящия съдебен състав, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокуратурата за формулиране по недвусмислен начин на мястото на извършване на деянието и респективно за извършване на законосъобразно повтаряне на процесуалните действия по разследването по отношение на подсъдимия Д..

Въззивната инстанция, като взе предвид частния протест, възраженията против частния протест, мотивите на РС - Луковит и събраните по делото доказателства, счете за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С протоколно определение № 260009 от 20.08.2020 г.

РС-Луковит по НОХД № 63/2020 г.е прекратил съдебното производство по НОХД № 63/2020 г. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимите.

Върнал е делото на прокурора за отстраняване на нарушенията при формулиране на обвинението, както и при гарантиране правото на защита на лицата, съобразно подробните мотиви на определението.

С решение №11/12.02.2020г. по ВНОХД№47/2020г.Окръжен съд –Ловеч е отменил присъда №–/11.06.2019г. по НОХД№200/2017г. по описа на Районен съд-Луковит и е върнал за ново разглеждане делото от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Законодателя е вменил задължение на съдията –докладчик да прецени допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия./арг.чл.249,ал.1 във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК/.