Решение № 612 от 26.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Монтана, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101890 по описа за 2025 година

Предявен е иск за обявяване нищожност на Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, връзка с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, да се обяви за нищожна клаузата на чл.13 ал.5 от Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ 1318186 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 398.55 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Ищецът, Д. Н. Н., ЕГН **********, от село Охрид, 3438, обл. Монтана, ул./кв. Трета, № 15, чрез процесуалния си представител адвокат М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, е предявил иск Против: "Кредирект" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. Пенчев Пенчев.

В исковата си молба твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 година, сключен със ,,Кредирект“ ЕООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1600 лева, а Кредитополучателят /доверителя му/ се задължава да върне сумата от 3476.10 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита е в размер на 62.75 %, а ГЛП в размер също на 50%, при срок на кредита от 10 вноски.

В чл.13 ал.5 от договора е предвидено, че ако доверителят му не 1 предостави допълнително обезпечение по Договорът, то той дължи неустойка в размер на 1398.55 лева.

Отделно от това е сключено и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА

КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ 1318186 от 04.06.2025г., съгласно което също е уговорена неустойката поради непредоставено обезпечение в размер на 1398.55 лева.

В тази връзка на доверителя му е начислена неустойка в общ размер на 1398.55 лева, разпределена на 10 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит.

Счита, че Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, сключеният Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или с променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв с общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на доверителя му и е основание за недействителност на Договор за кредит.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите 2 разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.13 ал.5 от Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ 1318186 предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр.д. № 5093/2007г., др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложениечл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на доверителя му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.13 ал.5 от Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ 1318186 и е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 3

ЗЗП, тьй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е сьображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.18 от Договор за потребителски кредит, според които се дължи неустойка в размер на 1398.55 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присьщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната клауза на чл.13 ал.5 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на тези клауз е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличение на подлежаща за връщане сума допълнително с още проценти от предоставената главница.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, да се обяви за нищожна клаузата на чл.13 ал.5 от Договор за кредит № 1318186 от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ 1318186 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 398.55 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

Ответникът, "КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес 4 на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Оспорва исковата молба като неоснователна.

Аргументите за това са следните:

1. По основателността Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни.

1.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 1318186 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, 2 регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилагам Лог файл по договор за паричен заем № 1318186, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилагам и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес [email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ).