Решение № 3065 от 09.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2870/2022
- Вид
- Решение № 3065
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3065 гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100502870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 27 от 04.01.2022г., постановено по гр.д. №33433/2021г. на Софийски районен съд, 79 състав, е уважен предявеният от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1 849, 16 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л.а. „Форд“, модел „Куга“, с рег. № *******, вследствие на ПТП от 24.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 11.06.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 421, 75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.03.2019г. до 10.06.2021г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880, 73 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител – юрк. Ц. Д., с надлежно учредена по делото представителна власт с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.
Поддържа, че СРС не е преценил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен извод за доказаност на механизма на процесното ПТП. Сочи, че механизмът на реализираното ПТП не се установявал от представения по делото двустранен констативен протокол и изслушаната автотехническа 1 експертиза, както и че съдът не е съобразил наличието на противоречия в изслушаните свидетелски показания. Посочва, че СРС неправилно не е кредитирил показанията на св. А.
П., като пропуските в тях следвало да бъдат съобразени с времевото разстояние между момента на осъществяване на процесното събитие и разглеждането на делото. Смята че не са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността му в качеството на застраховател. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени. Претендира разноски в производството пред СРС.
Въззиваемият ищец ЗАД „А.Б.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл.
263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е съобразил всички представени по делото доказателства, въз основа на които бил достигнал до извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Моли съда да потвърди решението и да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски в производство пред СГС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а по конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът приема следното:
В чл. 411, ал. 1 КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Възникването на спорното право по чл. 411 КЗ се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за 2 увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Като безспорно по делото в хода на първоинстанционното производство е прието, че на 24.04.2017г. в гр. София, около 10:30ч. между л.а. „Форд Куга“, с рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л.а. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 849, 16 лв. в полза на извършилия ремонта доверен сервиз – „Мото Пфое“ ЕООД.
Ето защо спорът между страните, въведен с въззивната жалба, и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството дали е налице противоправно поведение на водача на л.а. Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, което да обоснове ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия /обн. в ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г./ при настъпило ПТП може да бъде съставен някой от следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен протокол. По делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № 36067 по смисъла на чл. 5, ал. 1 от същата наредба с оглед на обстоятелството, че при реализираното произшествие са били причинени само материални щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на собствен ход.
Съставянето на двустранен констативен протокол предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, респективно за вената за настъпването му.
Като безспорно в съдебната практика е прието, че съставеният от участниците в произшествието двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, която по начало е присъща само на официалните документи. Същият представлява частен свидетелстващ документ, които се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – агр. чл. 180 ГПК. Доказателствена стойност на процесният протокол следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на решаващия състав и при съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. От представения по делото двустранен констативен протокол се установява, че като „виновен“ за настъпване на процесното ПТП е 3 посочен водачът на л.а. „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******. Следва да бъде взето предвид, че с полагането на подписа си същият е признал неизгоден за себе си факт – а именно вината за настъпване на произшествието, което по начало представлява правен извод и не съществува пречка същият да бъде уставен въз основа на отразеното в частен свидетелстващ документ. Ето защо настоящият състав приема, че двустранният констативен протокол за ПТП от 24.04.2017 год. е годно доказателство за установяване по отношение на ответниказастраховател на застрахователното събитие чия е вината за настъпването му. С оглед на обстоятелството, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.
По делото са изслушани показанията на св. А. М., водач на л.а. „Форд“ Куга, които позволяват да се установи механизма на процесното ПТП и въз основа на които може да бъде направен извод за наличие на противоправно поведение от страна на водача на л.а., застрахован при ответника, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при предприемане на каквато и да е маневра, преди започването й, водачът трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Настоящият състав намира свидетелските показания за обективни и непротиворечиви, поради което и ги кредитира с доверие. Доколкото по делото не са релевирани и доказани правоизключвани възражения от страна на ответника, които да внесат съмнение във фактите, доказани при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, то следва да бъде прието, че по безспорен начин по делото се установява, че е реализирано противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ауди“ А4, застрахован при ответника. Вината на водача на л.а. „Ауди“ А4, с рег. № ******* се предполага по силата на оборимата законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, необорена от страна на ответника поради липсата на проведено пълно и обратно доказване, поради което и следва да бъде приложена. С оглед на обстоятелството, че при предявен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования водач, то следва да се приеме, че противоправното поведение на водача представлява основание за реализиране на отговорност по отношение на застрахователя.
По отношение на показанията на св. А. П., настоящият състав намира, че същите не опровергават обстоятелствата при настъпване на процесното ПТП и отразени в двустранния протокол, респективно признанието му за виновното поведение при настъпване на същото.
По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът намира за обективно и достоверно дадена, и която кредитира с доверие. Съгласно заключението на вещото лице, причината за настъпване на процесното ПТП при съобразяване на уведомлението за щета от водача на л.а. „Форд“ Куга е 4 поведението на водача на л.а.“Ауди“ А4. В заключението си вещото лице е посочило като алтернатива при съобразяване на писмените обяснения на водача на л.а. „Ауди“ А4 да бъде прието, че причина за настъпването на произшествието е поведението на л.а. „Форд“ Куга.
Видно от изложеното вещото лице е посочило две възможни алтернативи за определяне механизма на произшествието, но съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК в дискрецията на съда е да прецени кой от тях следва да взема вземе предвид при постановяване на крайния съдебен акт, след като ги обсъди заедно с другите доказателства по делото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, позволяват бъде установен механизмът на процесното ПТП, видно от който същото е било причинено изцяло по вина на водача на л.а. „Ауди“ А4 с рег. № *******, застрахован при въззивника, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Доколко всички материални предпоставки от фактическия състав на чл. 411 КЗ са безспорно доказани в хода на производството, неоснователно се явява оплакването за неправилност на постановеното решение поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c9278fb-cec6-4df9-9ff9-f28fbafdc05e