Решение № 66 от 04.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20214001000389 по описа за 2021 година

С Решение № 260037/30.09.2021 год. по т. д. № 110/2018 год. Габровският окръжен съд осъдил „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София да заплати на Р. М.

ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. сума от по 40 000 лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща M. Х. П., вследствие настъпило на 19.09.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва от 11.02.2017 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете в останалата им част до пълните предявени размери от по 120 000 лв.

Осъдил „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на процесуалния представител на ищците адв. П. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 4 050 лв. съразмерно на уважената част на исковете, а по см. на Окръжен съд – Габрово – 1 600 лв. ДТ върху присъденото обезщетение по предявения от Р. М. ХР. иск, 1 567 лв. ДТ върху присъденото обезщетение по иска на Х. М. Х. и 1 467 лв. ДТ върху обезщетението по предявения от П. М. Х. иск.

Осъдил Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. да заплатят на „Дженерали Застраховане“ АД сумата 1 062 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове са уважени за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв., ведно със съответната законна лихва и присъдените разноски, е подадена от „Дженерали Застраховане“ АД чрез юрисконсулт М. М.. Счита решението за неправилно в тази част както по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, така и относно приетия процент съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или размерът на обезщетението да бъде намален поради прекомерност или поради по-висок процент на 1 съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира разноски.

Въззивна жалба против същото решение в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ищците Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. чрез адв. П. В.. Счита решението за неправилно по отношение размера на дължимото обезщетение и приетата степен на съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да уважи исковете в пълен размер, като освен това приеме, че не е налице съпричиняване, а при условията на евентуалност – да определи съпричиняване в пониска степен и да определи обезщетението съобразно нея. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. В..

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД чрез пълномощника юрисконсулт М. М.. Оспорва жалбата и я счита за неоснователна.

Моли съда да я остави без уважение.

Като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:

В частта, с която ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на всеки един от ищците по 10 000 лв. обезщетение по чл. 432 ал. 1 от КЗ, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В останалата обжалвана част решение е частично неправилно.

Безспорно в случая е наличието на хипотезата на чл. 432 ал. 1 от ГПК, съответно – правото на ищците да бъдат обезщетени за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на техния баща M. Х. П., настъпила в ПТП на 19.09.2016 год.

Безспорни са авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, които са установени с влязла в сила Присъда № 119/15.06.2020 год. на ВТАС по ВНОХД № 360/2019 год. (чл. 300 от ГПК). Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а.

„Мерцедес“ Е 220 с рег. № ЕВ 28 **** С. M.ов С. е била застрахована при ответника „Дженерали Застраховане“ АД.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от застрахователното дружество-ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и неговия размер.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

По въззивната жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу решението в частта, с която предявените от ищците искове са уважени за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със съответната законна лихва:

Жалбоподателят-ответник счита, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за всеки един от ищците е необоснован, противоречи на събраните по делото доказателства за действително претърпените от тях вреди, на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 год. и на принципа за справедливост.

Въззивният съд намира за основателни доводите за прекомерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди само по отношение на двама от 2 ищците – Х. М. Х. и П. М. Х., но не и спрямо ищцата Р. М. ХР..

От показанията на разпитаните по делото свидетели – П. Г. В. – зет на пострадалия (съпруг на ищцата Р. М. ХР.) и Р. Г. Р. – сестра на свидетеля В. (зълва на ищцата Р. М. ХР.), се установява, че пострадалият M. Х. П. е живял във фургон в с.

Столът, като два-три пъти седмично е отсядал в къщата на дъщеря си Р. М. ХР., намираща се в с. Душево. В с. Столът помагал на двама пенсионери, които му предоставили фургона-пазарувал им, грижел се за тях. Вършел и друга работа – пасял овце, цепел дърва (свидетелката Л. С.а С.). Когато се прибирал в с. Душево за него се грижела дъщеря му Р. – перяла му дрехите, готвела му. Имал легло в лятната кухня, общувал с внуците си (свидетеля В.).

Другите двама ищци Х. М. Х. и П. М. Х. от доста години са живеели в Гърция.

По делото не е установено дали към датата на смъртта на пострадалия ищецът П. М. Х. е пребивавал в България или в Гърция. Ппоказанията на свидетеля В. в тази насока са противоречиви: „П. се върна от Гърция преди 4-5 години, докато баща му беше жив.

Докато беше жив бащата. П., Т. и Х. са били в Гърция, Но след смъртта на бащата П. се е върнал в България“. Показанията на свидетелката Р. също не са категорични: „Към момента на инцидента бяха П. и Р. тука, то вече минаха 4-5 години, не помня къде е бил П.“). При така събраните доказателства, съдът не може да приеме за доказано, че към датата на ПТП ищецът П. М. Х. е живял в България, съответно - че непосредствено е полагал грижи за своя баща и ежедневно или ежеседмично е контактувал с него. По отношение на другия ищец - Х. М. Х., по делото е установено, че както към датата на смъртта на баща му, така и понастоящем, той живее със семейството си в Гърция.

От показанията на свидетелите В. и Р. се установява, че П. и Х. говорели с баща си по телефона. Той нямал собствен телефон, затова използвал телефона на зет си свидетеля В.. Ходил при тях в Гърция, но не е установено колко често и по колко време е стоял там (според свидетеля В. – пребивавал там по една година, а свидетелката Р. не помни кога M. е ходил в Гърция; чувала в селото, че е ходил там).

Като съобразява всичко изложено по-горе, въззивният съд приема, че обемът и интензитетът на неимуществените вреди, претърпени от ищците П. М. Х. и Х. М. Х. са в по-малък обем от тези на ищцата Р. М. ХР.. Докато пострадалият е бил жив, тя непосредствено е общувала с него. Живял е сам и единствено тя е полагала грижите, от които се е нуждаел, макар и не ежедневно, а само няколко пъти в седмицата. Другите двама ищци са общували с баща си само по телефона, не са били ангажирани с издръжката му, с битовите му проблеми. След като по делото не е установено кога и за какви периоди от време пострадалият е живял при тях в Гърция, следва да се приеме, че този начин на общуване е продължил значително време докато той е бил жив. С оглед на това, въззивният съд приема, че определеният размер на обезщетението за причинените на ищцата Р. М. ХР. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща M.

Х. П. - 80 000 лв. е напълно обоснован от събраните по делото доказателства и е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според настоящия състав, обезщетението за моралните страдания, претърпени от ищците П. М. Х. и Х. М. Х. от загубата на баща им, следва да бъде определено в по-нисък размер, а именно – 60 000 лв. за всеки един, защото този размер е най-адекватен и в максимална степен съответстващ на установените по делото факти и на принципа за справедливост.

Неоснователно е искането на жалбоподателя-ответник за намаляване на обезщетението (под тези размери - 80 000 лв. и 60 000 лв.). Ищците са изгубили внезапно и по нелеп начин своя баща, който е бил на 61 год., жизнен и трудоспособен, поради което, напълно обоснован е изводът за настъпилите за тях негативни 3 последици. Мъката и скръбта от безвъзвратната загуба на родител е оценима дори и с чисто житейски критерии, а в случая претърпените от ищците страдания се установяват и от свидетелските показания на Петьо В. и Рада Р.. Така определените обезщетение съответстват на икономическите условия в страната към датата на ПТП и на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД.

По въззивната жалба на ищците Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. срещу решението в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със съответната законна лихва:

Въззивният съд намира жалбата за изцяло неоснователна, както предвид горните съображения, така и с оглед на следните аргументи:

Към датата на смъртта на баща им Р. М. ХР. е била на 39 г., Х. М. Х. – на 42 г., а П. М. Х. – на 37 г. Имали са свои семейства, живели са в отделни домакинства.

Установено е по делото, че пострадалият не е живял постоянно и в едно домакинство с нито един от тях. Само ищцата Р. М. ХР. е полагала непосредствени грижи за него, когато е пребивавал в дома й – два-три пъти седмично. Другите двама ищци са живели в Гърция и в последните години преди инцидента са поддържали връзка с баща си предимно по телефона. Не е доказано ищците да са подпомагали финансово баща си, нито смъртта му да е се е отразила на здравословното им състояние и съществено да е променила ежедневието и бита им. Предвид това, размер на обезщетенията за неимуществени вреди в по-висок от посочения по-горе размер, е напълно необоснован.

Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия:

Въззивната инстанция намира, че възприетият от първостепенния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия M. Х. П., а именно – 50%, е правилно определен и няма основания за неговото увеличаване или намаляване, в каквато насока са исканията на жалбоподателите.

От заключението на автотехническата експертиза, допусната и приета от първостепенния съд и от показанията на свидетеля П. И. И., който е пътувал със своя автомобил непосредствено преди този, управляван от деликвента С. M.ов С., се установява, че пострадалият M. Х. П. се е движел в посока с. Столът – с. Душево насрещно на движението на автомобилите, около средата на платното за движение, зигзагообразно, успоредно на оста на платното. Участъкът, на който е настъпило ПТП, е прав и равен. Инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието. Пострадалият е бил облечен в тъмни дрехи. Установената концентрация на алкохол в кръвта му е 1.14 промила, което съответства на лека степен на алкохолно опиване според приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Свидетелят И. е управлявал автомобила си на къси светлини, а зад него се е движел автомобилът на деликвента. Видял, че пострадалият бяга на зиг-заг, тича от ляво надясно. Предположил, че е пиян. Успял да го избегне и да не го удари, но в огледалото за обратно виждане видял, че нещо се случило с другата кола, чул сблъсъка. Спрял и видял пострадалия на платното. След това на местопроизшествието спрял автомобилът, управляван от свидетелката Л. С.а С.. Отишла да види какво става и да помогне, защото е фелдшер по професия.