Определение № 3280 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604761 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Г. срещу протоколно определение от 09.06.2026 г. постановено по НОХД № 14200/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19 – ти състав, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. Г.а като защитник на подсъдимия А. А. Г. за отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа се, че към настоящия момент липсват конкретни и актуални данни, обосноваващи реална опасност подсъдимият да се укрие извън пределите на Република България или да осуети наказателното производство, поради което продължаването на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ е непропорционално ограничение на правото му на свободно придвижване. Изтъква се, че подсъдимият е уведомил предварително съда за пътуването си, завърнал се е в заявения срок и след това последователно е изпълнявал процесуалните си задължения като се е явявал в съдебни заседания. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е основал извода си единствено на хипотетична възможност за укриване, без да са налице конкретни факти в тази насока, както и че поддържането на мярката противоречи на принципа на пропорционалност и на практиката на ВКС и ЕСПЧ. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено, както и да бъде отменена наложената спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

1

Софийски градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

В Софийски районен съд на 11.10.2024 г. е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура, с който подсъдимият е А. А. Г. обвинен за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 234, ал. 1 НК, въз основа на което е образувано НОХД № 14200/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 19 състав.

В проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия е поискал отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, което искане е оставено без уважение. Последвалото производство по реда на чл. 270 НПК е приключило с определение на въззивния съд от 12.03.2026 г., с което жалбата също е оставена без уважение. На 05.05.2026 г. защитата повторно е поискала отмяна на мярката, позовавайки се на неотложни бизнес ангажименти на подсъдимия в Кралство Тайланд, но искането отново е било оставено без уважение, тъй като съдът е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават нейното отменяне.

С молба от 08.06.2026 г. подсъдимият е представил писмени доказателства относно притежавани недвижими имоти и осъществявана търговска дейност в Кралство Тайланд в подкрепа на твърденията си за необходимост от пътувания извън пределите на Република България. В съдебното заседание на 09.06.2026 г. защитата е поддържала искането за отмяна на мярката, като е изтъкнала липсата на данни за опасност подсъдимият да осуети наказателното производство или да не изпълнява процесуалните си задължения.

Предмет на въззивната проверка е протоколно определение от 09.06.2026 г., постановено по НОХД № 14200/2024 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 19-ти състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия А. Г. за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са налице нови обстоятелства, които да обосновават отмяната на мярката. Съдът е счел, че предходното процесуално поведение на подсъдимия, изразяващо се в неявяване в съдебни заседания поради пътувания в чужбина, продължава да обосновава необходимостта от запазването с оглед обезпечаване участието му в наказателното производство. Не е кредитирал и доводите, основани на представените документи относно бизнес дейност и недвижими имоти в Кралство Тайланд, като е приел, че те не установяват необходимост от личното присъствие на подсъдимия в чужбина.

Към материалите по делото е приложена справка от Националната агенция за приходите, от която се установява, че дружеството, с което подсъдимият е свързан, осъществява активна търговска дейност и има значителен брой наети работници. От съдебните протоколи по делото се 2 установява още, че след налагането на процесуалната принуда подсъдимият последователно е изпълнявал процесуалните си задължения, като се е явявал в насрочените съдебни заседания, с изключение на случаите, в които отсъствието му е било предварително заявено или удостоверено с представени писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

При преценката на основателността на искането за отмяна на мярката за процесуална принуда въззивният съд следва да съобрази дали към момента на постановяване на настоящото определение продължават да са налице обстоятелствата, обусловили нейното налагане и последващо поддържане.

Производството по чл. 270 НПК има за предмет проверката дали са настъпили нови факти или промяна в съществуващите обстоятелства, които да обосновават различен извод относно необходимостта от продължаване действието на мярката за процесуална принуда. Ето защо решаващо значение в настоящия случай има не само преценката на обстоятелствата, въз основа на които първоначално е била наложена мярката, но и настъпилите впоследствие промени в процесуалното поведение на подсъдимия и останалите относими данни по делото.

Настоящият съдебен състав извърши самостоятелна преценка на процесуалното поведение на подсъдимия след налагането на мярката за процесуална принуда, като обсъди всички проведени съдебни заседания и причините за случаите, в които същият не е присъствал. От тази проверка не се установява поведение, което да обосновава извод за реална опасност от укриване или осуетяване развитието на наказателното производство.

Напротив, процесуалното поведение на подсъдимия сочи на последователно изпълнение на задълженията му като страна в процеса и на съдействие за нормалното развитие на съдебното производство.

Действително, по делото са налице отделни съдебни заседания, в които подсъдимият не се е явил лично. При анализа на причините за тези отсъствия обаче се установява, че същите не могат да бъдат възприети като проявление на намерение за укриване. Така, в съдебното заседание, проведено на 19.11.2024 г., неявяването на подсъдимия е било обусловено от временно здравословно състояние, като чрез защитника е представен болничен лист.

Впоследствие по делото са представени и медицински документи, удостоверяващи извършена оперативна интервенция и проведено болнично лечение, които потвърждават, че отсъствието е било свързано с обективни здравословни причини, а не с опит за осуетяване на наказателното производство. Показателно е, че след възстановяването си подсъдимият се е 3 явил лично в съдебното заседание, проведено на 04.02.2025 г., с което е демонстрирал готовност да участва в наказателното производство непосредствено след отпадане на здравословните причини за отсъствието му.

Това процесуално поведение не кореспондира с тезата за трайно нежелание да участва в процеса. Аналогичен извод следва и по отношение на съдебното заседание от 17.04.2025 г., когато подсъдимият отново не се е явил, като чрез защитника е уведомил съда, че е претърпял оперативна интервенция, представен е болничен лист, а впоследствие по делото е приложена и епикриза от лечебното заведение. Макар първоинстанционният съд към този момент да не е приел представените документи за достатъчни, настоящият съдебен състав отчита, че те обективно удостоверяват наличие на здравословен проблем и не позволяват отсъствието да бъде квалифицирано като проява на недобросъвестно процесуално поведение. Същевременно от съдебните протоколи се установява, че в проведените впоследствие съдебни заседания подсъдимият последователно се е явявал пред съда. В съдебното заседание от 15.07.2025 г. той е присъствал лично, като отлагането на делото не е било обусловено от неговото поведение, а от неявяването на съдебен заседател и необходимостта от организационни действия във връзка със съдебния състав. Аналогично, в съдебните заседания от 21.10.2025 г. и 28.10.2025 г. подсъдимият се е явил лично, като причините за процесуалното развитие на делото са били свързани с промени в съдебния състав вследствие смъртта на съдебен заседател, а не с негово процесуално поведение. Следва да се отчете още, че не всяко неявяване на подсъдимия е обусловило отлагане на делото. Така например в съдебното заседание от 02.10.2025 г. не се е явил както подсъдимият, така и съдебен заседател, който е депозирал молба за отлагане поради служебен ангажимент. Следователно липсва основание да се приеме, че единствено поведението на подсъдимия е възпрепятствало разглеждането на делото, тъй като независимо от неговото присъствие е съществувала и друга процесуална пречка за даване ход на съдебното производство. Не променя този извод и обстоятелството, че подсъдимият е осъществил пътуване извън пределите на Република България. Видно от материалите по делото, още преди съдебното заседание той е уведомил първоинстанционния съд за предварително организираното пътуване, представил е самолетни билети и е изложил причините, поради които същото не може да бъде отменено без значителни финансови последици. След завръщането си подсъдимият отново се е явил пред съда, което категорично опровергава предположението, че използва пътуванията си като средство за укриване или за възпрепятстване развитието на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав не обсъжда представените от подсъдимия документи относно притежавания недвижим имот и осъществяваната от него дейност в Кралство Тайланд, доколкото същите не са приети като писмени доказателства от първоинстанционния съд. Видно от съдебния протокол, районният съд е приел, че представените документи са изготвени на чужд език без придружаващ ги надлежен по чл. 134 НПК превод на български език, 4 поради което не могат да бъдат ценени като доказателствени средства в наказателното производство.

Независимо от това, по делото е приета справка от ТД на НАП, от която се установява, че дружеството, с което подсъдимият е свързан, осъществява активна стопанска дейност и към релевантния момент разполага със значителен брой наети работници. Макар справката да е била изискана от първоинстанционния съд с оглед преценката относно допускането до разпит на лица, намирали се в трудово правоотношение с дружеството към инкриминираната дата, съдържащите се в нея данни могат да бъдат съобразени и при настоящата преценка по чл. 270 НПК. От приложената по делото заповед за командировка се установява, че подсъдимият е командирован от „ПОЛЮС-ТМ“ ЕООД на длъжност „технически ръководител“ за изпълнение на конкретна служебна задача във Виена. Наред с това, от приетата по делото справка от ТД на НАП се установява, че дружеството, с чиято дейност подсъдимият е свързан, осъществява активна търговска дейност и има значителен брой наети лица. Тези данни, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, обосновават извод за трайна професионална и икономическа обвързаност на подсъдимия с Република България и не подкрепят тезата за реална опасност той да се укрие или да осуети наказателното производство.