Решение № 170 от 05.03.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. гр. Хасково, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101251 по описа за 2023 година

Предявен е при условията на пасивно субективно съединение иск с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Б. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, адв. С. П. от АК – Хасково, против Б. С.

Ю., ЕГН **********, с адрес: *********** и Ф. А. Ю., ЕГН **********, ***********.

Ищцата твърди, че съпругът й С. Х. А., бивш жител на гр. Хасково, починал на 30.06.2013 г., й оставил в наследство недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор ***, с административен адрес: ***********, находящ се в сграда с идентификатор 77195. 717.14, с предназначение: жилище, апартамент, в жил. сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документи: 102,00 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение - мазе № 16 от 4,70 кв.м., и ведно с 3,472 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: същия етаж ***, ***, под обекта: ***, над обекта

***, със стар идентификатор - няма. С Нотариален акт /НА/ № 55, том XXII, дело № 329 от 13.11.2017 г., вписан в СВ – Хасково, прехвърлила на първата ответница притежаваните от нея 2/3 идеални части от СОС, срещу задължение от нейна страна да се грижи за ищцата и да я гледа до края на живота й. Съсобственик на тези части станал и съпругът на първата ответница - вторият ответник, който, макар че не живеел с нея и не полагал никакви грижи за ищцата, следвало да бъде конституиран като страна в процеса.

Поддържа се в исковата молба, че въпреки фактът, че ищцата и първата ответница живеели в едно домакинство, същата не полагала никакви грижи за ищцата, както и не предоставяла никакви парични средства, като изпълнението било непълно за целия период на действие на договора. Ищцата не притежавала други имоти, от ползването на които да получава доходи освен пенсията си, която била в минимален размер и не можела да по‐ среща завишението на цените на стоките за ежедневна употреба през последната година.

Така до момента на депозиране на исковата молба първата ответница, както и бившият й 1 съпруг – втория ответник, не били полагали никакви грижи за ищцата, както и не й били осигурявали средства за задоволяване на елементарните й нужди, което обуславяло правния интерес от предявяване на иска за разваляне на договора, обективиран в НА № 55, том XXII, от 13.11.2017 г.

Предвид изложеното се иска от съда да бъде постановено решение, с което да се развали процесния договор за издръжка и гледане и да се осъдят ответниците да заплатят направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Ф. А. Ю. чрез надлежно оправомощен процесуален представител в лицето на адв. В. З..

Най-напред се прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.87, ал.5 ЗЗД, тъй като от сключването на договора на 13.11.2017 г. до подаване на исковата молба на 16.06.2023 г., изтекъл период по-голям от 5 години, т.е. правото да се развали процесния договор било погасено по давност.

На следващо място се излагат съображения, обосноваващи неоснователност на заявените претенции, а именно: Ставало ясно от изложените твърдения в исковата молба, че ищцата и първата ответница - нейна дъщеря живеят в едно домакинство. По гр.д.№ 2418/2022 г. На РС – Хасково /делото за развод между ответниците/ се установило, че в края на 2015 г. или началото на 2016 г., след семеен скандал между бившите съпрузи, ответницата Б. С. напуснала семейното жилище и отишла да живее в жилището на своята майка - ищцата в настоящото производство. Поддържа се, че след прехвърляне на притежаваните от ищцата 4/6 ид.части от процесния апартамент, ответницата Б. С. предоставяла ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на майка си Б. А. и задоволявала нуждите й от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Дължимата престация по алеаторния договор била неделима, поради което задължението на двамата длъжници /ответниците по делото/ било също неделимо съгл. чл. 128, ал.1 ЗЗД. От тук следвал и изводът, че когато на ищцата-кредитор по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния обем от единия длъжник/ първата ответница/, липсата на изпълнение от другия длъжник /втория ответник/, не можела да доведе до разваляне на договора на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение. Продължителната фактическа раздяла между ответниците /бивши съпрузи/ и прекратяване на брака им с развод по гр.д.№ 2418/2022 г. по описа на РС Хасково, обяснявало поведението на втория ответник, който обаче не бил отказвал съдействие при осъществяване на грижите и издръжката предоставяни на ищцата.

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме, че предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне от ищцата на първата ответница Б. С. през време на брака й с втория ответник Ф. Ю., на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент, е неоснователен, поради което да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника Б. С. Ю., която счита предявеният иск за допустим и основателен.

Посочено е в отговора, че когато ищцата и майка на първата ответница Б. Р. А. разбрала за делбата след развода й с втория ответник Ф. А. Ю. се ядосала много, като я предупредила, че ще развали договора за издръжка и гледане. Според първата ответница ищцата имала право и тя също искала да се развали договора за издръжка и гледане. По времето, когато ищцата й прехвърлила 4/6 ид. части от процесния имот, с втория ответник се намирали във фактическа раздяла, което било заявено от него и в хода на бракораводното дело между тях. Според първата ответница, бившият й съпруг водел разхитителен начин на живот, работел непостоянно и не полагал никакви грижи на майка й, не давал и никакви 2 парични средства за издръжката и гледането й, т.е. нямал никакъв принос за придобиването на имота. Освен това, от баща си С. Х. А., ответницата Б. С. Ю. имала и Саморъчно завещание от 28.11.2006 г., оставено на съхранение в кантората на П. Г. Нотариус № 253 и Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 20.04.2022 г., вписан в Служба по вписванията на 24.08.2022 година, а договорът за издръжка бил алеаторен и за неговото изпълнение се дължала месечна престация.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. С. П. от АК – Хасково, поддържа иска и излага доводи за неговата основателност.

Ответникът Ф. А. Ю. се явява лично и с пълномощник в лицето на адв. В. З. от АК – Хасково в съдебно заседание като поддържат възраженията, развити в отговора на исковата молба, касаещи неоснователността на заявената претенция.

Ответницата Б. С. Ю. намира, че предявенията от ищеца иск е основателен и доказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и се установява от представеното от ищцата Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-2482/15.10.2020г., издадено от Община Хасково, че ищцата е съпруга на починалия на 30.06.2013 г. С. Х. А., а първата ответница е нейна дъщеря.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 37, Том I, рег. № 750, дело № 37 от 13.11.2017 г. на нотариус П. Г. с рег. № 253 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на ХРС, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с вх. рег. № 7828/13.11.2017 г., ищцата Б.

Р. А. прехвърля на дъщеря си – ответницата Б. С. Ю., своите 4/6 ид. части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***********, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195. 717.14, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 102,00 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 16 от 4,70 кв.м., и с 3,472 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж ***, ***, под обекта: ***, над обекта ***, срещу задължението Б. С. Ю. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, като прехвърлителката запазва доживотно и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот, докато е жива.

С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 44, том 2, рег.

№ 1371, нот. дело № 187 от 29.10.2020 г. на нотариус с рег. № 078, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с вх. рег. № 5783, дв. вх. рег. № 5762/02.11.2020 г., С. Х. А. е признат за собственик по наследство от покойния си дядо и наследодател С. Х. А. на 1/6 ид. част от същия имот - СОС в сграда с идентификатор ***.

Видно от приложените по делото Саморъчно завещание от С. Х. А. от дата 28.11.2006г., вписано в Служба по вписванията гр. Хасково с рег. № 5741/25.08.2022г., ведно с протокол за обявяване на саморъчно завещание от дата 22.04.2022г. на нотариус П.

Г. с рег. № 253 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на ХРС с рег. № 659/24.08.2022 г., С. Х. А. е завещал на дъщеря си – ответницата Б. С. Ю., своята ид. част от описания апартамент, придобит по време на брака му с ищцата.

3

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че към 13.11.2017 г. двамата ответници Ф. А. Ю. и Б. С. Ю. са се намирали в граждански брак помежду си, прекратен с развод по гр.д.№ 2418 по описа за 2022 г. на РС – Хасково, което се установява и от приетото като писмено доказателство по делото Решение № 167/21.03.2023 г., постановено по гр. д. № 2418/2022 г. по описа на РС – Хасково. След служебна справка съдът установи, че същото е влязло в сила на 18.04.2023 г. Липсва полемика, а и съгласно приетото в мотивите на посоченото решение, постановено по гр.д.№ 2418 по описа за 2022 г. на РС – Хасково, двамата са се разделили и заживели отделно най-късно в началото на 2016 г.

За удостоверяване необходимостта от издръжка и грижи от страна на ищцата са приложени и медицински документи - Експертно ТЕЛК решение № 949/14.05.2018г., издадено от „МБАЛ-АД град Хасково“; Епикриза, Физикална и рехабилитационна медицина по И. З. № 19806/2016г. на „МБАЛ – Хасково“ АД; Епикриза, ВО – Първо вътрешно по И. З. № 8517/2019г. на „МБАЛ – Хасково“ АД; Епикриза, Хирургия по И. З. № 16170/2020г. на „МБАЛ – Хасково“ АД. Видно от същите, ищцата е диагностицирана със заболявания –захарен диабет с неврологични усложнения; първична гонартроза, двустранна; хронична обструктивна белодробна болест, хипертонично сърце; хроничен обострен колит и др.

За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни доказателства по искане на страните.

От показанията на свид. М. К. Е., се установява, че ищцата и ответницата Б. С. Ю., заедно с дъщерята на последната и нейното дете живеят заедно в жилището, намиращо се в *********** като отношенията между двете са добри и те не се карат помежду си. Свид. М.

К. Е. посочва, че според него, домакинствата им са разделени. Извод за горното свидетелят прави, тъй като ищцата си пазарувала сама, имала отделен хладилник, отделна пералня, а понякога я е виждал и да си готви отделно, обитавала и отделна стая.

Според свид. Х. Х. А. ищцата е трудно подвижна и много болна и за нея изцяло се грижи дъщеря й – ответницата Б. С. Ю. като й готви и я поддържа да е чисто облечена.