Решение № 87 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. П., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 3, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Г. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.“ № 47 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 3, ап. 11, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н..

Ищецът релевира, че е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1294970 от 18.10.2023 г., сключен с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, съгласно който договор същият трябва да върне сумата по кредита в размер на 6 142,50 лева, при сума на получаване 4 550 лева, при лихва от 1 592,50 лева, при срок на кредита от 18 вноски. Посочва, че съгласно чл. 5 от цитирания договор за предоставяне на потребителски кредит, с цел да бъде обезпечен последният, следва да сключи и договор за гаранция с дружеството Multitude Bank, по който ищецът следва да заплати сумата от 4 595,50 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 4.3 от Стандартен европейски формат при кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, като сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия, а е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Допълва, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 4 595,50 лева, които не се включват в ГПР по кредита, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

Ищецът твърди, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1294970 от 18.10.2023 г., сключен с ответното дружество, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 5 от същия договор, въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и 1 чл. 146 от ЗЗП.

Навежда, че в процесния договор не са посочени условията за приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, като липсата на посочване на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението на последната с главницата по кредита, е пречка за преценка дали посоченият в договора лихвен процент отговаря на действителния такъв. Релевира, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК, защото доколкото в процесния договор за кредит е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, като кредитодателят се е задоволил с посочване единствено на общо дължимата сума, без да става ясно какво точно се съдържа в тази обща сума. Посочва, че основание за недействителност на договора за потребителски кредит, е свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите, като твърди, че от съдържанието на процесния договор не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа, че с предвиждането на заплащане на възнаграждение по договора за гаранция се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Посочва, че в резултат на невключване на уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за гаранция в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Изразява становище, че въз основа на изложените пороци договорът следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит, въз основа на която е сключен договорът за гаранция/поръчителство, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, респективно е налице не еквивалентност на насрещните престации, същата задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100 % от отпусната сума. Релевира, че коментираната клауза е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и разглеждана самостоятелно или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Навежда, че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като счита, че същата не е уговорена индивидуално.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор № 1294970/18.10.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; В условията на евентуалност, да прогласи клаузата на чл. 5 от Договор № 1294970/18.10.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство, за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради противоречието й със закона – чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок от ответното дружество не е подаден писмен отговор на исковата молба.

В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, като от процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища. Ищцовата страна поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, ответната страна оспорва предявената искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключението на вещо лице по назначената експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 18.10.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника Г. И. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, т. е. чрез средствата за комуникация от разстояние. Отпуснатата в заем сума е в размер на 4 550 лв., която ищецът е следвало да върне на 18 погасителни вноски, с уговорен лихвен процент в размер на 23,33 % и ГПР от 49,66 %, за изчислението на който се препраща към чл. 8. 4 от Общите условия към договора. Общата дължима сума е определена на 6 142,50 лв.

В т. 5 от договора между страните е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството кредитор.

В представената по делото Преддоговорна информация, в т. 4.4 е посочено, че при кандидатстване Кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция (поръчител) предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора.

Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условия за сключването на договор за кредит и не увеличава възможността на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора.

Ако Кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за Кредитополучателя ще бъдат в размер на 4 595,50 лева.

Посочено е още, че тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условия за предоставяне на кредита.

От приетото заключение на вещото лице се установява, че обезпечението на заема е с гаранция (поръчителство) предоставено от Multitude Bank в полза на „Фератум България“ ЕООД на основание сключен договор за поръчителство между кредитополучателя и гаранта, като одобрението му се извършва чрез одобряването на заема от кредитора /т.5 от договора/.

В т. 4.3 от СЕФ „Стандартен европейски формуляр“ /неразделна част от договора/ е записано, че ако кредитополучателят сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 4 595,50 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Няма спор по делото, че на 18.10.2023 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил сумата от 4 550 лева. Видно от представения Договор № 1294970 и погасителен план към него, страните са се договорили сумата да бъде върната на 18 вноски, с първа падежна дата 17.110.2023 г., последна падежна дата 10.04.2025 г., при лихва от 1 592,50 лева, лихвен процент 23,33 % и годишен процент на разходите 49,66 %. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне на кредитодателя е посочена в размер на 6 142,50, представляваща сбор от следните суми: главница – 4 550 лева и лихва – 1 592,50 лева.

В чл. 5 от Договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с 3 обезпечението, не може да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.