Решение № 556 от 06.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104561 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ срещу въззивно решение № 173 от 08.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 167/2023 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което, като е потвърдено решение № 346 от 14.12.2022 год., постановено по гр. дело № 635/2022 год. по описа на Районен съд – Смолян, е отхвърлен предявения от Главна дирекция „Гранична полиция“ срещу М. И. Х. иск с правно основание чл. 101, ал. 1 ЗДСл. за заплащане на сумата от 11 187.68 лв., представляваща причинени от ответника имуществени вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2022 год. до окончателното й изплащане.

С определение № 83 от 10.01.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Налице ли е вреда по смисъла на чл. 101, ал. 1 ЗДСл. в случай на бездействие на държавен служител, който представлява работодателя си като страна по дела, изразяващо се в непредставяне пред съда в указания срок на платежни нареждания, установяващи внасянето на дължими държавни такса, довело до връщане на въззивни жалби, както и в неподаването на въззивни жалби, макар да са внесени държавните такси за това?

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че бездействието на ответницата, изразяващо се в непредставянето пред съдилищата на документите за внесени такси за обжалване пред въззивна инстанция в указания срок и неподаването на частни жалби, въпреки заплащането на държавни такси за това, е противоправно и ощетява държавния бюджет и в този смисъл са налице предпоставките за ангажиране на имуществената й отговорност. Ответницата не била положила дължимата грижа, каквато и най-небрежният служител би положил в подобна обстановка. Неправилно въззивният съд бил обусловил наличието на вреди от отправено искане за връщане на държавните такси и бил приел, че бездействието на ответницата не било причинило намаляване на имуществото на ищеца със стойността на внесените държавни такси. Претендира и се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по касационната жалба М. И. Х. счита, че въззивното решение е правилно.

Поддържа, че при отговорността за вреди, лицето, което твърди, че е търпяло вреди следва да установи вида и размера им. Вреда е налице само при намаляване на имуществото на ощетения, до каквото не би се стигнало ако действието или бездействието не е реализирано.

Необходимо е наличието на причинно-следствена връзка между вредите и конкретното действие или бездействие. Правилно въззивният съд приел, че разходваните средства за държавни такси не представляват вреда, защото те по принцип подлежат на внасяне, поради което и липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и разходването без основание на каквито и да било парични средства. Непредставянето на платежните документи в съда не било причина за намаляването на имуществото на ищеца в размер на внесените държавни такси по въззивните жалби, респ. по частните жалби. По делото липсвали и доказателства в кой момент и дали въобще платежните документи за внесените такси са предадени на ответницата. Освен това упълномощаването не освобождавало упълномощителя от процесуални задължения, като изпращането на документацията в съда не било абсолютно задължение на пълномощника. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 101, ал. 1 ЗДСл., въззивният съд е приел, че ответницата е заемала длъжността „Главен юрисконсулт“ в отдел „Правно нормативно обслужване“, сектор „Правно обслужване“ в РДГ – Смолян при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР, статутът на държавните служители на МВР по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда от ЗДСл. С пълномощно от 21.11.2017 год. ответницата била упълномощена от ищеца да го представлява в качеството му на административен орган, както и да го представлява пред съдилищата в Република България, да извършва съдопроизводствени действия по административни и граждански дела до приключването им във всички инстанции и да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на тези, за които е нужно изрично пълномощно. По силата на това упълномощаване ответницата осъществявала процесуално представителство по множество образувани 2 граждански дела от служители в Регионална дирекция „Гранична полиция“ срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ и Регионална дирекция „Гранична полиция“ с предмет искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 178 ЗМВР. По посочените в исковата молба граждански дела по описа на РС – Смолян, РС – Гоце Делчев и РС – Петрич били постановени разпореждания, с които депозираните от ответницата въззивни жалби били оставени без движение, като били дадени указания за внасяне на държавни такси. Ответницата изготвила докладни записки, с които уведомила работодателя си за необходимостта от заплащането на държавните такси в указаните размери. Държавните такси били своевременно преведени от ищеца по сметка на съответните съдилища, но ответницата не била представила по делата в дадения срок платежните нареждания, с които да установи внасянето на дължимите държавни такси, което довело до постановяване на разпореждания за връщане на въззивните жалби поради неотстраняване на нередовностите им. Ответницата изготвила докладни записки, с които уведомила ищеца за необходимостта от превеждането на суми за държавни такси по 11 граждански дела по описа на РС – Смолян, по които следвало да се подадат частни жалби срещу разпорежданията за връщане на възивните жалби. Сумите за държавни такси били преведени в срок, като ответницата не депозирала в срок частни жалби, което довело до влизане в сила на разпорежданията за връщане на въззивните жалби.

Ответницата била в отпуск по болест за времето от 27.07.2020 год. до 18.05.2021 год., но сроковете за представяне на документи за платена държавна такса се отнасят за периода от 14.01.2020 год. до 10.07.2020 год. /само в един случай срокът изтича на 28.07.2020 год./.

Ищецът заплатил чрез РД „ГП“ – Смолян по сметка на ОС – Смолян сума в размер на 4 410.25 лв. и по сметка на ОС – Благоевград сума в размер на 6 777.43 лв. или общо сумата от 11 187.68 лв. била преведена като държавни такси по посочените в исковата молба граждански дела /заключение по съдебно-икономическа експертиза/.

Като е посочил, че противоправното деяние, релевирано от ищеца като основание за имуществената отговорност на ответницата, е бездействие – непредставяне пред съда в срок на документите за внесени държавни такси и неизпълнение на задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика и от упълномощаването й, въззивният съд е извел от правна страна, че това бездействие може да се разглежда като неизпълнение на служебни задължения и евентуално да е основание за търсене на дисциплинарна отговорност, както и съставлява процесуален пропуск на представител на страна по дело. Именно ответницата е имала задължение да извършва съответните процесуални действия, за които е била упълномощена; при невъзможност да ги изпълни ответницата е следвало да информира за това ищеца, който да предприеме по-нататъшни действия, за да реализира правата си.

Независимо от това е приел, че бездействието на ответницата не води до възникване на имуществена отговорност, тъй като за ищеца не е настъпила вреда от посочения характер и размер /няма ощетяване на държавния бюджет в размер на исковата сума/.

За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че при подадена въззивна жалба, респективно частна жалба, държавна такса винаги е дължима в предвидения в чл. 18 ал. 1, респ. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, 3 размер. Държавната такса при обжалване се дължи независимо дали жалбата е допустима и дали е разгледана по същество от въззивната инстанция. Дори при своевременно представяне от ответницата на доказателства по делата за платени държавни такси по подадените жалби, имуществото на ищеца пак щяло да е намаляло в размер на исковата сума. Т.е. в случая сумите за държавни такси били дължимо платени, поради което не можело от тези суми да се формира щета за ищеца. Бездействието на ответницата в случая било довело до връщане на жалбите като нередовни, което препятствало и разглеждането им по същество относно тяхната основателност. Т.е. последица от бездействието на ответницата било лишаването на ищеца от възможност въззивните жалби срещу решения, неблагоприятни за него, да бъдат разгледани от въззивната инстанция; бездействието на ответницата не било причинило намаляване на имуществото на ищеца със стойността на внесените дължими държавни такси. Посочил е, че тези съображения касаят и визираните в исковата молба случаи, при които били платени държавни такси за обжалване на разпореждания за връщане на въззивни жалби, но ответницата не подала частни жалби срещу тези разпореждания.

Ответницата не била изпълнила процесуално задължение, но не в резултат на това неизпълнение било намаляло имуществото на ищеца; исковите суми били платени като дължими държавни такси, а не в резултат на неизпълнение на задължение на ответницата.

Бездействието на ответницата рефлектирало върху правата на ищеца, но не и под формата на имуществена щета и съответно имуществена отговорност за ответницата.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Имуществената отговорност на държавните служители е пълна, но може да бъде ангажирана, само когато вредите са причинени умишлено или при груба небрежност при или по повод изпълнение на служебните задължения – чл. 101, ал. 1 ЗДСл. Тази отговорност, която е деликтна, се осъществява по исков ред – чл. 102 ЗДСл., като подлежащите на обезщетяване вреди, причинени на държавата, обхващат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на държавния служител.

Съдебните такси са установени със Закона за държавните такси /ЗДТ/. Те имат паричен характер – арг. чл. 2, ал. 1 ЗДТ, и се заплащат срещу получаването на насрещна престация – правосъдна услуга, определена най-общо като съдействие за упражняване на конституционното право на правосъдие на гражданите, юридическите лица и държавата /чл.

56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България/.

Съгласно чл. 4, б. „а“ ЗДТ, за искови молби, жалби, молби за отмяна и други предвидени услуги, давани от съдилищата, се заплащат държавни такси, които съгласно чл. 3 от закона се дължат при предявяване на искането. Законът не свързва основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. правен резултат, а със задължението му да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права чрез провеждане на съдебно производство /чл. 2 ГПК/.

4

Недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна – чл. 4б ЗДТ.

Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство и има самостоятелен характер /мотиви към т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2015 г., ОСГТК/.