Решение № 276 от 20.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. ХАСКОВО, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500488 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от Община ***.

С Решение № 284 от 17.05.2023 г., постановено по гр.д. № 699/2022 г., РС Хасково е приел за установено по отношение на Община ***, че дължи на Д. Т. И. от гр.*** сумата от 901 лв., представляваща задължение за водене на чужда работа без пълномощие – направени разходи за лечение с включени медикаменти на безстопанствено наранено куче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 977/23.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2950/2021 г. по описа на РС Хасково.

Съдът е осъдил Община *** да заплати на Д. Т. И. сумата в размер на 800 лв. – направени разноски в заповедното и в исковото производство.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Община ***, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не разграничил оказването на спешна ветеринарномедицинска дейност и оказването на неотложна ветеринарномедицинска помощ. Законът вменявал в задължение на органите по чл.16 ал.1 от ЗЗЖ да съдействат за осигуряване само на спешна помощ.

1

Твърди,че направените разходи не са свързани с оказването на спешна ветеринарномедицинска помощ, поради което и са недължими от Община ***. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Хасково в частта над сумата от 50 лв. – разходи за оказана спешна медицинска помощ,и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск над сумата от 50 лв. до пълния предявен размер от 901 лв. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Ч., пълномощник на въззиваемата Д. Т. И., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк.Д. поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемата,чрез пълномощника си адв. Ч. оспорва подадената въззивна жалба.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 400 лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023 г.

Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от Д. Т. И. от гр.*** против Община ***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния размер, в който го е уважил. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

Между страните няма спор, че на 15.10.2021 г. около 21.30ч. в района на автогара *** е било ударено безстопанствено куче, за което е била уведомена ищцата И.. Няма спор и относно това,че същата е отвела кучето за извършване на преглед и е проведено лечение, за което е направила разходи в размер на 901 лв. Спорен е въпросът дали се касае за оказана спешна ветеринарномедицинска дейност или неотложна ветеринарномедицинска помощ и налице ли са основания за ангажиране отговорността на Община *** за проведеното лечение на пострадалото животно, извън оказаната му спешна помощ.

2

За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че в случая се касае за оказана спешна и неотложна ветеринарномедицинска дейност, който извод е правилен и се споделя от въззивната инстанция. Този извод е изграден въз основа на пълния и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и заключението на назначената по делото ветеринарномедицинска експертиза. Видно от заключението на експертизата, което е възприел и решаващият съд, е че при установените травми и наранявания, както и кръвоизливи се е налагало спешна ветеринарномедицинска помощ.

Ветеринарномедицинската намеса е насочена за овладяване на кръвоизливите, болката и шока от претърпяното ПТП, а в по-късен етап и възстановяване на целостта на счупената кост чрез остеосинтеза. Направените разходи са относими към проведеното лечение. Не може да бъде възприет доводът на въззивника,че извършената остеосинтеза на 23.10.2021 г., доколкото се касае за неотложна помощ, не следва да бъде заплатена от него. В устният си доклад в съдебно заседание ВЛ е посочил,че за спешната помощ, която е била да се преодолее шока, болката и кръвоизливите е заплатена сумата от 50 лв., а останалата сума покрива разходите по операцията, която е направена след няколко дни. В изпълнение на задълженията,съгласно чл.16 ал.1 от ЗЗЖ ищцата И. е информирала съответните органи на местната власт, но няма представени доказателства те да са взели необходимите мерки.

Съгласно чл.16 ал.2 от ЗЗЖ органите по ал.1 са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветиринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг обект по ал.6 т.1-3. Това не изключва задължението на органа по ал.1 да съдейства за провеждане на адекватно лечение на болното животно. В случая не се установява ответникът да е предприел действия по лечението на раненото животно, въпреки,че е бил надлежно уведомен на 16.10.2021 г. На подадения сигнал е отговорил едва на 08.11.2021 г. В този период, видно от амбулаторен лист от 08.11.2021 г. е предаден на служители от общинския център за кастрация и овладяване на популацията на безстопанствени животни. Т.е за този период от време органът по ал.1 е бездействал, а е бил длъжен да предприеме необходимите действия за лечение на пострадалото животно. Без проведеното лечение и освобождаването на животното от клиниката би се поставил в риск неговият живот и здраве. В случая се е налагало осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг обект,какво задължение има общината по силата на чл.16 ал.2 от ЗЗЖ.

Предприетите действия от страна на въззиваемата И. са били уместни и необходими за запазване живота и здравето на пострадалото животно, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника. Ето защо ответникът следва да заплати и направените разходи във връзка с лечението на пострадалото животно, независимо от това,че същите представляват неотложна помощ.

Некоректно е позоваването на Решение № 147/13.05.2022 г. на ОС Хасково, постановено по В.гр.д. № 105/2022 г., т.като в разглеждания случай не се е налагало осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и провеждане на лечение при условията на неотложност, докато в разглеждания в настоящото производство случай, безспорно е установена необходимостта от оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ и след това – неотложна ветеринарномедицинска помощ за лечение на травмите от 3 произшествието. Безспорно също така е установено и посоченото по-горе бездействие на ответника за периода от уведомяването 16.10.2021 г. до 08.11.2021 г., период, в който е било наложително провеждането на лечението и оперативна намеса,чрез поставяне на планки и винтове- остеосинтеза, която е извършена след няколко дни, за да спадне отока от първичната травма/ заключение на ВЛ/, без която интервенция животът и здравето на пострадалото животно би бил застрашен и поради което в тежест на Община *** следва да бъдат възложени направените разходи за лечението му.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284 от 17.05.2023 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 699 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА Община *** , със седалище и адрес на управление: гр. ***, БУЛСТАТ:

000903946, да заплати на Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес гр.

Хасково, ул. „ Преслав“ № 24, ет.3, офис 11, адв. Т. Ч., сумата от 400 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4