Решение № 319 от 24.02.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 319

Враца, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА канд № 20267080700007 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е касационна жалба на М.П.М. *** срещу Решение № 332/31.10.2025 г. на Районен съд – Враца в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 26-0001348/19.05.2025 г. относно наложената му глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 93, ал. 5 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

В жалбата се поддържа, че решението на районния съд в потвърдителната му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и в противоречие със събраните доказателства. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, като е възприел безкритично фактическите констатации в наказателното постановление. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин използването на карта на водач, издадена на друго лице, както и че липсват категорични доказателства относно времето, начина и продължителността на твърдяното нарушение. Излагат се съображения за неправилна оценка на доказателствата, включително относно данните от тахографа и показанията на контролните органи.

Прави се и възражение, че не са отчетени всички относими обстоятелства, включително факта на краткотрайност на управлението и липсата на настъпили вредни последици, поради което се поддържа, че са били налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Поддържа се още, че съдът не е изложил конкретни мотиви защо не приема доводите на защитата, което според касатора съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на наказателното постановление и относно наложената глоба от 1500 лв., като незаконосъобразно.

Депозирана е касационна жалба от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца срещу същото решение, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 26-0001348/19.05.2025 г., по отношение на наложените на М.М. административни наказания „глоба“ съответно в размер на 2000 лв. и 200 лв., за нарушение на чл. 93, ал. 4 от ЗАвтПр и чл. 33, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 93, ал. 4 от ЗАвтПр и чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр.

В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна оценка на доказателствата. Поддържа се, че събраните в административнонаказателното производство и в съдебната фаза доказателства по безспорен начин установяват извършването и на останалите две нарушения – отказ за предаване на дигиталната карта и неизпълнение на задължения, свързани с правилното функциониране и отчитане на тахографа. Касаторът излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушенията не са доказани, като не е отчел в достатъчна степен показанията на актосъставителя и останалите писмени доказателства, включително данните от тахографа и административната преписка. Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при спазване на всички процесуални изисквания, а описанието на нарушенията е достатъчно ясно и конкретно. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Враца в отменителната му част и постановяване на решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът М.П.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от процесуалния му представител, с която се поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея доводи, като се иска отмяна на решението на Районен съд – Враца в потвърдителната му част и отмяна на наказателното постановление относно наложената глоба в размер на 1500 лв. Претендират се направените по делото разноски, представен е списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Касаторът Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, явява се лично и поддържа подадената касационна жалба. Излага съображения, че наказателното постановление е издадено при спазване на всички процесуални правила, въз основа на събрани и годни доказателства, които установяват по безспорен начин извършването и на трите нарушения. Поддържа, че районният съд неправилно е отменил наказателното постановление в частта относно глобите от 2000 лв. и 200 лв., като е направил неправилен анализ на доказателствата. Прави се искане решението да бъде отменено в тази му част и наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

В съдебното заседание административнонаказващият орган представя допълнителни писмени доказателства, свързани с извършената последваща проверка на превозвача, изготвените доклади от органите на ИА „Автомобилна администрация“, както и заповед за обявяване на дигиталната карта на водача Г. Д. за невалидна - приети и приложени към делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение, че касационната жалба на Началника на ОО „АА“ – Враца е основателна, а тази на М.М. – неоснователна, като предлага решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която са отменени глобите от 2000 лв. и 200 лв., и наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страна и в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Обжалваното Решение № 332/31.10.2025 г., постановено по АНД № 677/2025 г. на Районен съд – Враца, е постановено от компетентен съдебен състав, в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност, при надлежно образувано производство и при спазване на процесуалните изисквания за форма и съдържание на съдебния акт. Същото е подписано от съдията, постановил решението, и съдържа мотиви и диспозитив, поради което е валидно.

Решението е и допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт – наказателно постановление по смисъла на чл. 59 и сл. ЗАНН. Не са налице основания за недопустимост на първоинстанционното производство, нито за недопустимост на самия съдебен акт.

По касационната жалба на М.П.М. *** срещу Решение № 332/31.10.2025 г. на Районен съд – Враца в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 26-0001348/19.05.2025 г. относно наложената му глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 93, ал. 5 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014:

Касационният състав намира, че въззивният съд правилно е квалифицирал установеното поведение като нарушение по смисъла на чл. 27, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съгласно посочената разпоредба картата на водача е строго лична и не може да бъде използвана от друго лице. Нормата има императивен характер и е част от правния режим, гарантиращ достоверността и индивидуалната отчетност на данните, генерирани от тахографа. Правната природа на това нарушение е формална като съставът се счита за осъществен с факта на използване на карта, издадена на друго лице, без да е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен резултат. С оглед на това доводите на касатора, че не са настъпили вредни последици или че управлението е било краткотрайно, не са релевантни към съставомерността на деянието. Въззивният съд е приел, че по безспорен начин е установено както, че към момента на проверката М. е управлявал превозното средство, така и че в тахографа е била поставена карта, издадена на друго лице и титулярът на картата не се е намирал в превозното средство. Тези факти обосновават приложението на санкционната норма.

В жалбата се поддържа, че доказателствата са противоречиви и непълни. Настоящият състав намира, че въззивният съд е обсъдил както писмените доказателства (разпечатки от тахограф, АУАН, НП), така и свидетелските показания, като е изложил мотиви защо ги кредитира. Не се установява игнориране на релевантни доказателства, нито превратно тълкуване. Фактическите изводи са логически последователни и съответстват на доказателствения материал. Съгласно константната съдебна практика, касационната инстанция не може да подмени вътрешното убеждение на въззивния съд относно достоверността на доказателствата, освен ако същото е формирано при явна нелогичност или при липса на мотиви – каквито в случая не са налице.

Административнонаказателната отговорност е лична и изисква наличие на вина. В случая използването на чужда карта предполага съзнателно поведение, тъй като картата следва да бъде поставена физически в устройството от водача. Не са установени обективни пречки или непреодолима сила, които да изключват вината. Твърденията за организационни или здравословни затруднения не изключват възможността за осъзнаване на противоправността на поведението.

На следващо място институтът на маловажния случай изисква конкретната проява да се отличава с явно по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Нарушенията, свързани с режима на тахографите и използването на карти, засягат механизма на контрол върху работното време и безопасността на транспорта. Поради това те поначало се приемат за съществени. Въззивният съд е обсъдил този въпрос и е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Настоящият състав споделя този извод.

Предвид изложеното не се установява нарушение на материалния закон, нито съществено процесуално нарушение или необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Касационната жалба на М.П.М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По касационна жалба от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца срещу същото решение, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 26-0001348/19.05.2025 г., в частта, с която на М.П.М. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 4 ЗАвП и глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП:

За да отмени НП въззивният съд е приел, че нарушението по чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози не е доказано по безспорен начин. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства за умишлено манипулиране на тахографа или дигиталната карта на водача, нито е доказано конкретно действие, довело до подправяне на данните. Съдът е счел, че отчетеното несъответствие – водачът да се намира в движение, докато тахографът отчита „почивка“ – може да се дължи на небрежност или техническа грешка, а не на умишлено поведение. Поради това е приел, че липсва субективният елемент на административното нарушение. Допълнително районният съд е отбелязал, че дори да е налице нарушение, то би следвало да се квалифицира по чл. 93в, ал. 2 ЗАвП, но тъй като наказателното постановление е издадено по ал. 19, а съдът няма право да преквалифицира нарушението, постановлението следва да бъде отменено изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че ангажирането на отговорност по чл. 93, ал. 4 ЗАвП изисква по несъмнен и категоричен начин да бъде установено фактическо поведение, съставляващо изричен и реален отказ за съдействие на контролните органи, като формалното твърдение за такъв отказ не е достатъчно при липса на доказателствена обезпеченост. Същевременно, при прилагането на чл. 105, ал. 1 ЗАвП следва да бъде изследван надлежният субект на задължението, чието неизпълнение се санкционира, като недопустимо е ангажиране на административнонаказателна отговорност на лице, на което съответното нормативно задължение не е вменено. В разглеждания случай въззивният съд е извършил именно такава преценка – анализирал е доказателствата при спазване на принципите на обективност и състезателност, правилно е приложил материалния закон и е достигнал до правни изводи, които не противоречат на установената съдебна практика. Поради това обжалваното решение в отменителната му част се явява правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна по реда на касационния контрол.