Решение № 332 от 15.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110109453 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост от ИВ. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Т.И. № 36 срещу М.

ХР. К., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. Ц.А. №36 за приемане за установено по отношение на ответника, че същата не е собственик на 1/72 ид.части от имот с идентификатор *************, с площ по скица 350 кв.м., а по документа за собственост 283 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М. № 2, трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване (до10метра), съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на гр. Варна, при граници имоти с идентификатори:**************, ***********, ************* и *************, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение за развод №2573/15.05.2014г., постановено по гр. дело № *****/2013г. на ВРС. През време на брака е придобит по силата на договор за покупко – продажба от 26.09.2003г., оформен в нотариален акт № ***, том4, рег. № 10985, дело № ***/2003г. по описан на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС, недвижим имот представляващ 1/6 ид.части от ½ ид.чати от втори жилищен етаж на сграда в гр. Варна намираща се на ул. Н.М. №2, ведно със припадащите й се идеални части от общите части и таваните, както и 1/6 ид.части от 1/6 ид.части или общо 1/36 ид.части от дворно място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16 на гр. Варна. Жилищната сграда в имота към момента на сезиране на 1 съда е съборена, а в последния се извършват дейности по изграждане на нова сграда.

Твърди, че ответницата не притежава собственост досежно 1/72 ид.части от земята доколкото договорът за покупко – продажба макар и сключен по-време на брака е симулативен, като същия прикрива действителен договор за дарение. По този договор страна е единствено ищецът, като при извършване на разпоредителната сделка не е осъществявано заплащане на парични средства като покупна цена по него, в евентуалност се твърди, че отношенията по сделката са уредени от родителните на ищеца, като за него и за неговото семейство към този момент не са възникнали никакви задължения, които да водят до възникване на СИО. Намерението на страните по договора, същия прикрива действителната сделка – дарение се разкрива от обратно писмо, което е съставено между страните по сделката оформена в НА №***/2003г. При тази твърдения счита, че придобитата през 2003г. 1/36 ид.част от имота никога не е придобивала статут на съпружеска имуществена общност, при което след прекратяване на брака между страните по спора, ответницата не се легитимира са собственик на половината от процесните 1/72 ид.части от имота. Правата на ищеца се оспорват от насрещната страна, която претендира права по отношение на собствеността върху земята, във връзка със започнало строителство в имота.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение за развод. Излагат се възражения по отношение на симулативния характер на договора за покупко – продажба оформен в НА №***/2003г., като вследствие разпоредителната сделка осъществена по време на брака, ответницата се легитимира за собственик на процесната 1/72 ид. част от процесния имот. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Оспорва представеното с исковата молба обратно писмо от 25.09.2003г., досежно датата и съдържанието на документа, като посочва, че частният документ е съставен с оглед нуждите на процеса.

Симулативния характера на договора за покупко – продажба оформен в НА №***/2003г. не може да бъде установена в последствие с представяне на обратно писмо, което обективира промяна на волята на страните по сделката.

В условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, в качеството й на добросъвестен приобретател.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е нотариален акт № 101, том 4, рег. № 10862, дело №590/2003г., с който Б.Д. К. и П.Д.Х. са признати за собственици на втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата и от общите 2 части на сградата, както и 1/3 ид.част от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна.

Въз основа на дарение от 26.09.2003г., оформено в нотариален акт № 111, том 4, рег. №10981, дело №600/2003г., по описа на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС, Б.Д. К. дарява на ищеца И.К. ½ ид.части от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата и от общите части на сградата, както и 1/6 идеални части от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна.

Въз основа на договор за покупко – продажба от 26.09.2003г., оформен в нотариален № ***, том4, рег. № 10985, дело № ***/2003г., по описа на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС, П.Д.Х. продава на ищеца И.К. ½ ид.части от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата и от общите части на сградата, както и 1/6 идеални части от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна.

Представено по делото е решение № 2573/15.05.2014г., постановено по гр. дело № *****/2013г. на ВРС, с което е прекратен с развод сключения между ищеца и ответницата на 07.10.1998г. граждански брак.

Представен е нотариален акт № 138/2009г., с който е учредено право на преминаване в полза на В.М.М. през имот намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М., представляващ УПИ №ІІ-10, същия с идентификатор *************, като сред учредителите на вещното право са ищецът и ответницата.

Представена е справка от Община Варна, дирекция „МДТ“, в която се посочва, че ответницата няма незаплатени задължения за местни данъци и такси към 02.09.2021г.

Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите имоти, с която ищецът декларира притежавани от него имоти, след които и имот – сграда на ул. Н.М., придобита по дарение оформено в НА № 111/2003г., с която декларация е декларирана собствеността и върху земя с площ от 342 кв.м., за които ищецът е декларирал 24/108 ид.части от същата.

Представено по делото е споразумение (обратно писмо), датирано от 25.09.2003г. сключено между П.Д.Х. и ищеца И.К., с което страните признават, че договорът за покупко – продажба, който е оформен в НА № ***/2003г., не е покупко продажба.

Заявяват, че не е заплащана сумата посочен в договора от 3125,42 лева, като действителната сделка посочват, че представлява дарение, което П.Х. е направила в 3 полза на своя племенник – ищецът И.К.. Посочва се, че целта на продажбата е с оглед това низходящите на П.Х. да нямат претенции до досежно този имот.

Разпитана по искане на ищеца е свидетеля Б.Д. К. – майка на ищеца И.К.. По отношение на процесния имот посочва, че той е придобит по наследство от нейния баща, като след неговата смърт собственици на имота са тя, нейната сестра (П.Х.) и тяхната майка.Имотът от наследниците бил отнет в полза на държавата, след което бил реституиран. Процесът по реституция под формата на набор и предвижване на документи бил осъществен от ищеца. Свидетелят посочва, че между нея и сестра й имало уговорка, съобразно която, ако ищецът успее да осъществи дейността по реституция на този имот, то той да му бъде подарен, което включвало и подаряване на частта на П.Х.. През 2003г. свидетелят подарила своята част от имота.През този момент П.Х. също прехвърлила своята част на ищеца, като сделката от адвокат била оформена като покупко – продажба. Изрично посочва, че пари по сделката не са получавани от сестра й. Свидетеля посочва, че тя и нейният съпруг са заплатили сума, която е била предназначена с оглед реституцията на имота, но през 2003г. ищецът не е заплащал този имот при придобиването му. В имота съществувала стара къща, която била съборена от преди 10 години, като допреди събаряне на имота в него ответницата не е живяла. След реституиране на имота в него и свидетеля не е живяла, като посочва, че на първия етаж от къщата е имало детска градина.

По искане на ищеца е разпитан и свидетеля М.Н.Х.. Свидетелят посочва, че му е известно, че семейството на ищеца е притежава имот в гр. Варна, на ул. Н.М., като имота като цяло представлява триетажна сграда. Семейството на ищеца живеело там до 80-те години, след което имота бил отнет в полза на държавата. Имота бил възстановен след 90-та година, като към този момент в имота се помещавала детска градина.

Излага, че ищецът е осъществил дейността по организиране реституцията на имота.

Известно му е, че между майката на ищеца и нейната сестра – П.Х. е осъществено разпределение на този имот, което по отношение на частта на последната е осъществено в договор за покупко – продажба, по който обаче в действителност не е осъществено никакво заплащане на цена. Това обстоятелство на свидетеля било известно от П.Х., която му споделила,че макар и сделката да била оформена като покупко – продажба, то същата по своята същност била дарение. На свидетеля му е известно, че мотивите, при които лелята на ищеца му е подарила нейната припадаща й се част от имота, като благодарност към ищеца за усилията, които той е положил по реституция на имота. Посочва, че нито ищеца, нито ответницата са живеели в този имот, като излага, че сградата била съборена през 2008г.

Разпитана по искане на ответника е свидетеля А.К.Г., която посочва, че познава ответницата от 1991г., а ищеца от 1997-1998г., като посочва, че същите са били съседи.

Известно й е от разговор между ищеца и ответницата, че И.К. притежава собствеността върху имот на ул. Н.М. в гр.Варна, който е придобит по дарение от неговата майка.

4

Известно и е, че в последствие били закупени от лелята на ищеца притежавани от нея идеални части от този имот. По този почин посочва, че ответницата била продала свои помещения, а цената по придобиване на идеалните части е заплатена в долари, без да уточнява стойността на заплатеното. Излага, че тези обстоятелства са й били известни от разговори между ищеца и ответницата, на които тя е присъствала по повод техни планове за имота на ул. Н.М.. Известно е на свидетеля, че ответницата е заплащала своите задължения за месни данъци и такси за процесния имот. Към момента в имота има построена нова сграда,а старата сграда била съборена. Преди събаряне на старата сграда, имотът бил необитаем, дворът бил изпълнен с растителност. Посочва, че тя заедно с ответницата многократно са минавали покрай имота, не са влизали в него, доколкото имотът бил заключен с поставена верига на вратата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника.