Протокол № 2120 от 13.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2120 гр. Пазарджик, 08.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20235220101124 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът С. Г. Й., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява в съдебната зала, за него се явява адв. Д., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от юрк.

Р. Р., надлежно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, явява се в съдебната зала.

АДВ.Д.: Уважаеми господен Председател, считам че не е налице процесуална пречка за даван ход на делото, моля да дадете ход на делото.

ЮРК. Р.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

СЪДЪТ докладва на страните депозираното допълнително заключение по извършената съдебно – икономическа експертиза от вещото лице Л. С. Ц. с вх.№ 27053 от 31.10.2024г.

Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно изискванията на чл.199 от ГПК.

1

ПРИСТЪПВА

КЪМ

ИЗСЛУШВАНЕ

НА

ДОПЪЛНИТЕЛНО

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО –

ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

Вещото лице е със снета самоличност по делото от предходно съдебно заседание.

Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Уважаеми господин Председател, представил съм писмено допълнително заключение, което поддържам.

АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, запознах се с така депозираното заключение, разгледах подробно вариантите, които е разработило вещото лице и считам, че с допълнителното заключение е успял да даде отговор на така поставените въпроси към допълнителната експертиза.

Считам, че последния разработен вариант изцяло отговаря на изначално предявената искова молба и по този начин считам, че вещото лице е успял да вникне в конкретната претенция на ищеца и е дал аргументирано заключение от гледна точка на това, коя е правната норма от която трябва да се изходи за даване на правилен алгоритъм на изчисление, вече не се дължи като преценка от вещото лице, а изисква изцяло правен анализ. Поради тази причина считам, че допълнителното заключение следва да бъде прието и нямам въпроси към вещото лице в днешното съдебно заседание.

ЮРК.Р.: Уважаеми господин Съдия, считам, че съобразно поставените задачи, които вещото лице които трябваше да извърши, така както изложи колегата, изчисленията са правилни. По отношение на основателността на тези изчисления, считам че не е основателно това изчисление, но да бъде прието заключението, все пак като някаква форма на изчисление. Правилно изчислено е.

Съдът счита, че представеното експертно заключение е обосновано, компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват съмнения относно неговата правилност, поради което същото следва да се приеме по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА изготвеното допълнително заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 27053 от 31.10.2024г.

ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 100 лв. които да се изплатят от бюджета на съда.

АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, нямам други доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Имам искане от гледна точка на днешната експертиза. Бих искала да направя изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК с оглед факта, че при изначално предявяване на исковата претенция нямах достъп по ежедневните ведомости, нямах достъп до всички доказателства представени по делото, нямах възможност прецизно да формулирам и съответно да изчисля точния размер на исковата претенция, още повече че за това са необходими специални знания и компетентност каквато само вещото лице притежава.

С оглед на приетото в днешното съдебно заседание допълнително експертно заключение и с оглед на извършените изчисления в него, на база последният разработен вариант в експертизата бих искала да допуснете изменение на исковата претенция като считате иска за предявен вместо за сумата в размер на 5200 лв. за предявен в размер на сумата от 2230.18 лв., а размера на претендираната мораторна лихва да бъде считан за предявен вместо сума в размер на 500 лв., за сума в размер от 278.44 лв.

За остатъка от сумата правя оттегляне на иска.

ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, възразявам върху оттеглянето на иска за остатъка от сумата. Ние сме отговаряли за цялата претенция и за цялата сума за изчисленията които сме дали. Не съм съгласен да се оттегли исковата молба в останалата част.

СЪДЪТ след като се запозна с направеното от ищцовата страна искане и със становищата на страните, съобрази следното:

Отправеното към съда искане е с правно основание чл.214, ал.1 от ГПК съгласно която разпоредба до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ищеца има възможност да измени само размера на предявените искове, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка съдът счита, че направеното искане е допустимо и основателно и като такова следва да бъде уважено, тъй като същото не е преклудирано към настоящият момент и с това искане се цели от ищеца единствено да бъде изменен само размера на 3 предявения иск, което е допустимо.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл.214, ал.1 от ГПК ДОПУСКА изменение в размера на предявените искове като същите следва да се считат за предявени както следва: за сумата от 2230.18 лв. която се претендира от ищцовата страна като неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020г. - 24.03.2023г., както и за сумата от 278.44 лв. представляваща общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, вместо претендираните с петитума на исковата молба суми от 5200 лв. неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд и 500 лв. общ сбор на мораторните лихви.

АДВ.Д.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи делото.

ЮРК.Р.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи делото.

Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните към спогодба.

АДВ.Д.: Не можем да постигнем спогодба.

ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, не можем да постигнем спогодба, аз нямам такива правомощия.

На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, моля посредством съдебният акт, който ще постановите да уважите исковата претенция изцяло като съображенията ми за това са следните. Основният спор между страните беше концентриран върху въпроса за реалната продължителност на всеки един наряд на ищеца, като именно в тази връзка бяха допуснати и свидетели, един 4 на ищцовата страна, един на ответника. Считам, че свидетелските показания и на двамата свидетели в 90% се препокриват, имаше разминаване единствено и само от гледна точка на точния момент на идването на работа и съответно точния момент на тръгване. Считам, че единствено и само свидетелите, които работят в наряд могат да имат преки и непосредствени наблюдения относно това обстоятелство. Свидетеля който беше разпитан от отсрещната страна, И.

Д.е служител, който работи в редовна смяна, съответно неговото работно време приключва много по-рано от колкото това на служителите в наряд. Той би могъл да има непосредствени впечатления от гледна точка на видео камери, които евентуално, както каза той два пъти в месеца да прави някакви непосредствени проверки.

Относно представените видеозаписи считам, че същите не следва да бъдат приемани като годно доказателство в процеса, използването на видеозаписи и звукозаписи като доказателствено средство в гражданския процес е допустимо единствено и само ако отсрещната страна не е оспорила същите, да има годна експертиза. Извършването на експертиза и целта на тази експертиза е да докаже автентичността на тези записи, това е константна практика на ВКС и считам, че следва да се съобразите с нея и Ви призовавам към това.

От гледна точка на изчисленията извършени в съдебно-икономическата експертиза Ви моля да приемете като миродавен последния разработен вариант от вещото лице, тъй като той единствено и само дава отговор на конкретно поставените въпроси към експертизата и единствено и само този вариант дава отговор на конкретната ни претенция за извънреден труд. Тук изначалната ни претенция е свързана с полагането на извънреден труд за всеки един наряд от ищеца. Бих искала по-конкретно, ако може да Ви обърна внимание на разпоредбата на чл.143 от КТ. В него е дадено легалното определение на понятието извънреден труд. По дефиниция извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време. Всичко над 12 часа и всичко над 24 часа следва да бъде зачитано и заплащано като извънреден труд. Това съответно, разбира се беше оспорено от ответната страна с аргумента, че има специален закон, да съгласни сме, че има специален закон и точно него бих си позволила сега в момента да цитирам. Категоричен 5 в тази посока е чл.16е от ППЗИНЗС съгласно който, цитирам с точност и моля да обърнете внимание: ал.3 „при дванадесет часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат дванадесет часа отработено време, а не дванадесет часа и тридесет минути, както правят ГДИН. Ал.4 гласи следното:

„при двадесет и четири часа график на наряд или дежурство, се отчитат и заплащат двадесет и четири часа отработено време“, отработено време, а не двадесет и четири часа и тридесет минути, както ГДИН е правила до сега.

Всичко над тези дванадесет и двадесет и четири часа следва да бъде извънреден труд.