Решение № 474 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000206 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

С въззивна жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР обжалва решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отхвърлен предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй“ ЕООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от договор, сключен между страните на 22.11.2016 г., за заплащане на договорна неустойка в размер на 179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на договор, сключен между ищеца и ответника на 22.11.2016 г., поради неоснователността му; отхвърлил е предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй, искове с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната равностойност в размер на 12 606.15 лв., поради неоснователността им и е осъдил Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 12 02489 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата са инвокирани доводи, че решението е неправилно, доколкото същото е необосновано, а по делото са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на обосноваността на решението, твърди че същата произтича от необсъждането 1 на твърденията в исковата молба и в допълнителната искова молба. Твърди, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита. В тази връзка твърди, че по делото е допусната експертиза, която е следвало да даде заключение след като се снабди с протоколи от изпитванията от три лаборатории. Твърди, че снабдяването с протоколи от лабораториите е необходимо за обективна преценка на експертизата. Твърди, че в съдебно заседание и в писмените бележки е оспорил заключението, като непълно и неправилно. Твърди, че е видна предубедеността на вещото лице, поради което е поискал да се изготви ново заключение. Твърди, че съдът е кредитирал заключението, където вещото лице е допуснало грешки, които опорочават отговорите му.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсата на стандарт налага същите да се проверяват съобразно качествени показатели и съответствие с униформеното облекло. С оглед на това твърди, че съдът е страните са подведени да разглеждат някакви стандарти, които реално не са заложени по договора. Твърди, че стандарта, по които е работило вещото лице не е уговарян между страните. Релевира доводи относно неприложимостта на критериите, по които вещото лице е определило качеството на изпълнението. Твърди, че вещото лице няма право да класира по важност характеристиките, изискванията за униформено облекло и императивно зададени в техническата спецификация, както и че изводите на същото за годност и негодност, същественост и несъщественост на дефектите са напълно неприложими, бланкетни и немотивирани. Твърди, че вещото лице е установило несъответствие между изработеното и зададените параметри, несъответствия, които надхвърлят 90% за всеки артикул. Оспорва изводите на вещото лице по отношение на годността на изделията. В тази връзка твърди, че е налице пълно неизпълнение, предвид констатираните недостатъци, които не могат да бъдат отстранени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Кар строй“ ЕООД оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е нередовна, тъй като в нея не е посочено, в какво се състой порочността на решението. Релевира довод, че жалбодателят е навел две взаимно изключващи се оплаквания срещу решението – че не е мотивирано и че съдът не се е произнесъл по исковете за наръкавните знаци. По отношение на основателността на подадената въззивна жалба твърди, че в съдебното решение се съдържат мотиви, които са подробни и обстойни по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК. По отношение на твърдения порок необоснованост на решението твърди, че същата не е предвидена като отделно основание за обжалване на решението, поради което същият не следва да се обсъжда във въззивното производство. По отношение на оплакването, че съдът не е обсъдил твърденията на ищеца, смята, че съдът ги е обсъдил обстойно в решението си. По отношение на твърдението, че съдът не е уважил направено доказателствено искане за допускане на повторно заключение твърди, че същото не се установява от доказателствата по делото. По отношение на твърденията за липса на безпристрастност на вещото лице твърди, че нито страната, нито вещото лице са повдигнали въпроса, поради което смята, че оплакването е преклудирано. По отношение на разбора на заключението твърди, че съдът изрично е дал указания на вещото лице да изготви 2 заключението си до 21.05.2021 г., поради което и в изпълнение на указанията вещото лице е работило само и единствено по представените протоколи от изпитване само от една от лабораториите. Твърди, че в показанията си дадени в съдебно заседание вещото лице подробно е обяснило какъв е размера на несъответствията, както и че същите са несъществени. Прави анализ на заключението на вещото лице, като се позовава на дедуктивния метод на изследвана, от което заключава, че не е било налице основание за разваляна на договора. Твърди, че възражението за приложимите стандарти, вещото лице е отразило, че уговорени между страните няма, поради което е прилагало тези за униформени облекла, предназначени за ежедневна употреба. По отношение на наведеното твърдение, че изпратеното съобщение за разваляне на договора е породило правните си последици, смята, че съдът следва да обсъди направеното възражение, че не е налице несвоевременно доставяне на готовите изделия, тъй като същите са предназначени за пролетно-летния сезон, а са доставени през м. февруари, както и че забавата не е съществена, с оглед извършените от възложителя действия. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като претендира и направените пред настоящата инстанция разноски.

С частна жалба „Кар строй“ ЕООД оспорва определение от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът не е уважил подадената молба за изменение на постановеното решение над сумата от 500 лв., до претендирания размер от 2 296 лв. Твърди, че дружеството е заплатило общо по исковете адвокатско възнаграждение, което е в размер помалък от предвидения минимален размер в Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения, а отделно от това е заплатено и допълнително адвокатско възнаграждение за явяване на 8 съдебни заседания, които не са оспорени от ищеца. Твърди, че производството е със значителна фактическа и правна сложност, а направеното възражение за прекомерност не е мотивирано. Ето защо моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови ново, с което да осъди ищеца да заплати още 1 796 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР оспорва същата. Твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и съдебните заседания са провеждани с онлайн връзка, поради което адвокатът не е направил разходи за пътувания. Ето защо моли съда да остави същата без уважение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следната:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, 3

Търговско отделение, 6 състав, че съдът е отхвърлил предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй“ ЕООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от договор, сключен между страните на 22.11.2016 г., за заплащане на договорна неустойка в размер на 179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на договор, сключен между ищеца и ответника на 22.11.2016 г., поради неоснователността му; отхвърлил е предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“МВР срещу „Кар строй, искове с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната равностойност в размер на 12 606.15 лв., поради неоснователността им и е осъдил Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 12 02489 лв., представляваща разноски по делото.

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 264 852 от 13.10.21 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е изменил решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта за разноските, като е осъдил „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД разноски по делото в размер на още 500 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните по делото е сключено рамково споразумение от 14.09.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „доставка на фланелки с дълъг ръкав, тениски с къс ръкав и летни трикотажни блузи с къс, ръкав“, по силата на което ищецът е възложил, а ответникът е приел да доставя фланелки с дълъг ръкав, тениски с къс ръкав и летни трикотажни блузи с къс ръкав, съгласно условията на рамковото споразумение, техническата спецификация на възложителя (приложение№1 към рамковото споразумение), предложенията за изпълнение на поръчката (технически предложения) и ценовите оферти на потенциалните възложителя (приложение№3 към рамковото споразумение), които са неразделна част от него, ведно с разясненията по документацията. Така описаните артикули страните за определили като текстилни изделия. Страните са постигнали споразумение, артикулите и количествата текстилни изделия да се определят от възложителя в изпращаните от него писмени искания и покани при провеждане на процедурите по реда на чл.29, ал.2 и ал.З ЗОП отм.) за сключване на договори въз основа на това рамково споразумение. Страните са постигнали споразумение, че доставките на текстилните изделия се извършват в рамките на осигурените финансови средства при сключване на договор въз основа на рамково споразумение, в което се посочват конкретните количества, посочени в писмените искания и покани по реда на чл.93б, ал.2 и 3 от ЗОП отм.). Видно от същото страните са постигнали споразумение, договорите с определените потенциални изпълнители в резултат на проведена процедура по реда на раздел III от същото, да се сключват при осигурен финансов ресурс.

4

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.4 от рамковото споразумение, че страните са постигнали договореност предложените от потенциалните изпълнители цени на текстилните изделия, посочени в ценовите им оферти, да не могат да бъдат увеличавани за срока на действие на рамковото споразумение, както и за сроковете на действие на сключените въз основа на него договори. Рамковото споразумение не определя всички условия, съгласно чл.93б, ал.2 и 3 ЗОП отм.), като допълването се осъществява, чрез конкретната оферта, относно условията, които не са определени с рамковото споразумение.