Решение № 144 от 24.03.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Видин, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320101698 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

К. П. от гр. ******, чрез пълномощника А. Р. от БАК, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г., подписан с ответното дружество „Кредирект" ЕООД. Съгласно сключения между страните договор, ищецът е получил в заем от ответника сумата в размер на 2000 лв., която следвало да върне по следния начин: 3 вноски по 78.33лв. и 7 вноски по 332.19лв. при фиксиран лихвен процент от 47% и ГПР 58.37 % и обща сума за връщане: 2560.32лв. Договорът е сключен чрез средства за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сумата от 2000лв. е предоставена и усвоена от ищеца.

В исковата молба се посочва, че съгласно чл. 6 от договора, кредитът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: А. Безусловна банкова гаранция; Б. Поръчителство на едно или две физически лица при съответните условия за поръчителите. Съгласно чл. 6 ал. 2, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще предостави исканото обезпечение в срок от два дни от сключване на договора. Съгласно чл. 6 ал. 6 от договора кредитополучателят 1 се съгласява, че договорът не би се сключил от кредитора, без предоставяне на съответните обезпечения. Страните са се уговорили, че не предоставяне на една от двете форми на обезпечение в двудневен срок ще увреди кредитора, поради което е предвидена и неустойка в размер на 2 093.68лв. - чл. 18 ал. 1 от сключения договор. Видно от погасителния план към договора, месечната вноска се формира от главница, лихва и неустойка. Самата неустойка се начислява автоматично при подписване на договора и е платима разсрочено съгласно погасителния план.

Сочи се, че още при сключване на договора на ищеца е била начислена въпросната неустойка, тъй като същият не е представил в срок надлежни поръчители и/или банкова гаранция.

Твърди се, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че в нарушение на императивните правни норми, ГПР е посочен единствено като процент:

58.37% и в него не са посочени елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му и отделно от това, ГПР надхвърля размера по закон - чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и неустойката за не предоставяне на обезпечение. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит от **.**.****г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочва се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поддържа се, че в настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР; дали неустойката е отразена в ГПР; изобщо какво се включва в ГПР. Посочва се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е 2 недопустимо. Твърди се, че в случая тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, ищецът твърди, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи, че след като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Освен горното, ищецът посочва и че записването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент - 47 % не отговоря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавка към договорената лихва по кредита. Същата надхвърля трикратния размер на законната лихва. Посочва се, че Върховният касационен съд в своята практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва. Цитира се практика на ВКС, според която уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три пъти размера на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че сключеният между страните договор не е недействителен, то ищецът прави искане клаузите в същия, предвиждащи представяне на обезпечение и плащане на неустойка, да бъдат обявени за нищожни. Твърди, че самата клауза, предвиждаща 3 неустойка, е нищожна, тъй като с нея се заобикаля правилото на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и се договоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Посочва, че неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителната функция. Твърди, че уговорената с процесния договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителната и санкционна функции.

На първо място, сочи, че не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за това. На следващо място, твърди, че същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл. 6 на Договора. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по - дълъг срок. От една страна се иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение условие при вида и размера на заема, предоставен от ответното дружество.

Сочи се, че ако ищецът е бил в състояние да уговори обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискал кредитиране от банката, а от ответното търговско дружество. Посочва, че условията, поставени пред поръчителите физически лица, от друга страна, са също непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката. Твърди, че в случая неустойката не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че неустойката по този договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Претендират се направените по производството разноски.

4

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди, че процесният случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди също, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

В отговора на исковата молба се посочва, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който е сключен процесния договор.

Посочва, че представените Лог файл по договор за паричен заем № ******, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес [email protected] Стандартен европейски формуляр, изцяло опровергават твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Посочва, че видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.

Ответникът твърди, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр 5 за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Сочи се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 60,85% и ГПР определен в процесния договор в размер на 58.37%, в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, изначално е невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.