Решение № 2263 от 15.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1378/2023
- Вид
- Решение № 2263
- Подписан
- 15.06.2024
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. III · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2263 гр. Варна, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110101378 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от "***“ ООД срещу Х. В. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 12 700 евро (дванадесет хиляди и седемстотин евро), частично от сумата от 26 000 евро представляваща платена по развален от заявителя, поради неизпълнение от страна на длъжника, договор за резервационна вноска от 01.04.2022 г., представляваща резервационна вноска платена на 04.04.2022 г. по сметка на ответника, която да се счита като част от продажна цена за къща находяща се на ул. **“ 83, с. Соколово, общ. Балчик, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.**/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че Ув.Х. и С.Р. Т.- немски граждани решили да закупят недвижим имот в България, поради което регистрирали ищцовото дружество. Познавали ответника, тъй като той им съдействал по други въпроси, като той им предложил за покупка имота в с.
Соколово, общ. Балчик- къща на ул. „**й“. На 01.04.2022 г. би подписан договор – резервация между ищеца – в процес на учредяване чрез него представител и ответника, с който дружеството се ангажира да закупи имота срещу 146 000 евро и като „резервационна“ вноска на същата дата, по сметка на ответника, внесъл сумата от 26000 евро, представляваща част от продажната цена. Сумата била преведена от сметка на съдружника в ищцовото дружество Р.Л. Т. по лична сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД. В уточнителната молба от 28.02.2023 г. се сочи, че ответникът имал задължение да съхранява сумата, докато продавачът предостави всички необходимите документи за продажбата, а след като се увери, че всички документи са изрядни - да преведе сумата по сметка на продавача. В договора за резервация бил уговорен срок за сключване на окончателен договор за покупката на имота до 01.06.2022 г., но след изтичането на срока ищецът не получил информация за готовността на документите необходими за сделката или съдействие на ответника за контакт с купувачите. Излагат, че отправили с телепоща искане до ответника или да предостави документи годни за подписване на окончателния договор или за предоставяне координати на продавачите, за да се продължи контакта с тях, както и му предостави срок за това, но той не извършил действия. Излагат, че на 10.08.2022 г. са изпратили ел. съобщението, с което е поискано предприемане на действия от Г. или възстановяване на дадената му сума. Сочи се, че общо дължимата сума от ответника е 26 000 евро и е предявен частичен иск.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е изложил, че искът е неоснователен. Поддържа, че продавачът на описания имот не е отказвал сключване на окончателен договор, а е налице забава на административните органи в Шотландия и Великобритания, като ответникът е разговарял с представител на ищеца за посочване на дата за окончателната сделка след пристигане на документите от Великобритания. Счита, че не са налице основания за разваляне на договора, тъй като забавата в изпълнението на договора се дължи на форсмажорни обстоятелства – забава на администрацията в Шотландия и Великобритания и влошено здравословно състояние на един от продавачите.
Излага, че на 16.05.2022 г. е сключен предварителен договор за имота между „**“ ООД / продавач/ и „П.С.“ ООД / купувач/, по последният не е заплащал задатък по договора.
Твърди, че срока за сключване на окончателен договор е удължаван и към 15.02.2023 г. той не е развален. Сочи, че е разполагал с осем месеца срок за снабдяване с документи, липсва основание за разваляне на договора и съотв. за връщане на сумата.
Излага, че е предал сумата от 12700 евро на „**“ ООД.
На следващо място, оспорва да е получавал адресирана до него телепоща от ищеца, тъй като постоянния му адрес е в гр. Варна, а не в гр. София.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страна на ответника - „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Балчик, с. Соколово, ул.
„**й“ № 83. То не е изразило становище по спора, като е било редовно призовавано по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация, намираща основанието си в чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.
При така заявения иск, в тежест на ищеца по делото е вменено установяването на твърденията му, че между страните е сключен договор за резервационна вноска от 01.04.2022 г.; че е предал сумата от 12700 евро на ответника в изпълнението на договора за резервационна вноска от 01.04.2022г.; че е развалил договора поради вина на ответника.
При успешното установяване на горните обстоятелства от страна на дружеството, ответникът е следвало да установи изпълнението на задълженията си, поети с процесния договор, вкл. че е информирал ищеца за хода на процедурата и евентуално забавяне, както и причините за него; че с договор от 16.05.2022 г. сключен между ищеца и „**Т“ ООД на него е предоставен срок, различен от предвидения в договора за резервационна вноска за изпълнение на задълженията по последния, с който ищецът се е съгласил; че ако е налице неизпълнение, то се дължи на обективни обстоятелства вкл. забава на административни органи за снабдяване с документи, влошено здравословно състояние на продавач.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. **/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав, видно от което в полза на заявителя „***“ ООД е издадена Заповед № ** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2022 г. срещу длъжника Х. В. Г. за сумата от 12 700 евро, представляваща част от сума в общ размер на 26 000 евро, платена по развален от заявителя поради неизпълнение от страна на длъжника на договор за резервационна вноска от 01.04.2022 г. Предвид депозираното в срок възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника Х. Г., на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в предоставения на страната срок за това, същата е представила доказателства за депозирането на искова молба по реда на чл. 422 ГПК, съобразно което и е образувано настоящото производство.
Установява се по делото, съгласно представения Формуляр за резервация от 01.04.2022 г., че страните са сключили процесния договор за резервационна вноска, досежно поземлен имот, находящ се в с. Соколово, общ. Балчик, на ул. „**й“ № 83, с площ от 581 кв.м., ведно с намиращите се в имота жилищна сграда с площ от 93,10 кв.м., басейн и гараж.
Посочена е продажна цена от 146 000 евро, от които сумата от 26 000 евро представлява първоначална вноска, от заплащането на която посоченият имот ще се счита за резервиран от страна на купувача – настоящият ищец. В т. 1 от Формуляра е уговорено превеждането на вноската да бъде извършено по сметка на лицето, което оказва съдействие при емигриране – К. Г.. Лицето е следвало да съхранява сумата, докато продавачът представи всички 2 необходими за продажбата документи. Уговорено е в т. 3 от договора, че окончателният такъв за продажбата на имота ще бъде сключен най-късно на 01.06.2022 г., като промяна на посочения срок би могла да бъде извършена само с писмено съгласие на страните.
Предвидено е при забавяне, причинено от властите, институциите или учрежденията от държавата на продавача, да бъде сключен анекс, с който се договаря нов срок и освобождава страните от отговорност. Посоченият резервационен договор съдържа подписа на ответника в качеството му на сътрудник по емигриране.
Предвид изложеното, съдът счита, че може да бъде направен обоснован извод за наличието на облигационна обвързаност между страните по спора, както и за реалното предаване на процесната сума, част от общо дадената от 26 000 евро. Представеният по делото резервационен договор касае отношенията между ищцовото дружество и ответника във връзка с покупко-продажбата на недвижим имот, доколкото предвижда ответната страна да получи и задържи сумата от 26 000 евро, представляваща първоначална вноска по договора. Последният е подписан от ответника, като автентичността на положения подпис не е оспорена в хода на процеса от страната.
Отделно от това, не се оспорва, а и с Определение № **/23.05.2023 г., постановено по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е получил от ищеца сумата от 12 700 евро, като част от продажна цена за къща, находяща се на ул. „**й“ № 83 в с. Соколов, общ. Балчик, в общ размер от 26 000 евро. В подкрепа на това е и приложеното извлечение от сметка за м. април 2022 г. на Р. Т., видно от което в полза на К. Г. на 04.04.2022 г. е преведена сумата от 26 000 евро, а за основание за извършване на превода е посочено „сума за резервация - Соколово“, както и неоспорена декларация от 02.06.2022 г. от ответника, съдържаща изявлението му, че съхранява като доверено лице преведената му от Р. Т. посочена по-горе сума, предназначена за покупка на къща в Соколово.
По същество спорният по делото въпрос е дали процесният договор е развален, и в случай че е, по вина на ответника ли е станало това. В тази връзка от ответната страната се поддържа становище, че изявление за разваляне не е отправяно до нея, а представената по делото телепоща не е достигнала до адресата си.
Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение се явява дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда, в отделна покана или е заявено в исковата молба. /така Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, II ТО/ Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката, съгласно която в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договор поради виновно неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на другата страна, като с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищцовата страна за разваляне на договора. В подкрепа на това са наведените от ищеца в исковата молба доводи, че счита процесния договор за развален по вина на ответника. В този смисъл исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. /Решение № 186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г., по описа на ВКС, III ГО/ Препис от исковата молба е връчен на ответника лично на 08.03.2023 г., от когато 3 следва да се счита, че е уведомен за волеизявлението на ищеца за разваляне на договора, като до приключване на устните състезания не са представени доказателства и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си, поети с процесния договор. Отделно от това, съгласно т. 3 от процесния резервационен договор окончателният такъв е следвало да бъде сключен най-късно на 01.06.2022 г., като при невъзможност за това, поради забава от страна на държавните и общински власти, институциите и учрежденията в държавата на продавача, е уговорено подписването на анекс с нов срок за финализиране на продажбата.