Решение № 217 от 14.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. Добрич, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500460 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№1956/29.10.2022г./по регистър на ЧСИ Н.Ж./, подадена от „Водоснабдяване и канализация-Добрич“АД с ЕИК 204219357,със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул“Трети март“№59, чрез юрисконсулт К.К., длъжник по изп.д.№20228110400133 по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.№811 и район на действие ОС-Добрич, срещу отказа на ЧСИ, обективиран в постановление от 11.10.2022г. за прекратяване на производството и за намаляване на разноските на взискателя-адвокатско възнаграждение от 350лева.

Обосновава се извод за наличие на предпостаавките на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнението, тъй като вземането, за събиране на което е образувано производството било е платено чрез пощенски паричен превод на 01.04.2022г., преди да бъде издаден изпълнителния лист и да бъде образувано изпълнителното дело, който паричен превод бил върнат поради отказа на взискателя да го получи. В срока за доброволно изпълнение дължимата по изпълнителния лист сума била преведена по сметка на ЧСИ.

Разноските по изпълнението следвало да са за сметка на взискателя, платеното от взискателя адвокатско възнаграждение се явявало и прекомерно 1 с оглед факта, че осъщественото процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата, взискателят Н. С. С., чрез процесуалния си представител адв.М. С., изразява становище за неоснователност на жалбата по причина договореното и платено адвокатско възнаграждение да е в рамките на минимума съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като излага и, че не е бил уведомен за паричния превод от Български пощи ЕАД.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност предвид, че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане в хода на производството, не са погасени разноските по изпълнението и липсва основание за освобождаване на длъжника от отговорност за тях, адвокатското възнаграждение от 350лева е под установения минимален размер по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не можело да се намалява поради прекомерност само защото изпълнителното производство не се е развило напълно, а само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото, съобразно разрешението с определение №253/29.05.2017г. по ч.т.д.№2614/16г.на ВКС, І т.о..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20228110400133 по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.

№811 и район на действие ОС-Добрич е образувано по молба вх.

№1489/12.08.2022г. на Н. С. С., чрез процесуалния и представител адв.М. С., и въз основа на изпълнителен лист №169/10.08.2022г., издаден въз основа на влязло в сила на 05.04.2022г. решение по гр.д.№3136/2021г.на РС-Добрич, срещу„Водоснабдяване и канализация-Добрич“АД, за събиране на нелихвоносно парично вземане – присъдени в полза на Н. С. С. в качеството и на страна по гр.д.№3136/2021г.на РС-Добрич съдебни разноски в размер на 626.72лева.

Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.08.2022г., удостоверяващ договарянето и плащането от взискателя - Н. С. С., на пълномощника и - адв. М. С., на адвокатско 2 възнаграждение от 350лева. С договорът е възложено на адвоката процесуално представителство по изпълнителното дело. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ-запор на вземане на длъжника от „Изипей“АД

На 22.08.2022г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общ размера на дълга 1207.22лева, от които неолихвяемата сума по изпълнителния лист от 626.72лева, 230.5лева разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и 350лева адвокатско възнаграждение.

На 25.08.2022г. е входирано възражение на длъжникът за неправомерно образуване на изпълнителното производство, тъй като сумата от 626.72лева е платена чрез пощенски превод на 01.04.2022г., но взискателят е отказал да се яви за получаването, поради което и на 28.06.2022г. му е върната, дружеството не е давало повод за образуване на производството, взискателят не можел да черпи права от недобросъвестното поведение , респ.не следвало длъжника да бъде обременяван с разноски, на взискателя не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като освен подаването молба за образуване на изпълнително дело не са предприети и извършена други изпълнителни действия. С молбата е представена разписка/служебен бон/ от 01.04.2022г.за предаване от длъжника и приемане от „Български пощи“АД на сумата от 626.72лева със задължение за предаване на получателя Н. С. С. с адрес гр.Добрич, ул.Каменица 16, разходен касов ордер за същата сума от 01.04.2022г., приходен касов ордер от 28.06.22г. за същата сума, двата ордера са издадени от „Водоснабдяване и канализацияДобрич“АД. С молбата е представено и преводно нареждане от 25.08.2022г. за извършено на същата дата плащане на сумата по изпълнителния лист чрез превода и по сметка на ЧСИ.

ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника с постановление от 11.10.2022г. като е отказал да прекрати изпълнителното производство и да намали адвокатското възнаграждение по съображения за погасяване на вземането по изпълнителния лист чрез плащане в хода на изпълнението, липсата на погасяване на дължимите такси и разноски, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно,тъй като е под установения минимум по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 3 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 18.10.2022г.и жалбата се явява депозира в деловодството на ЧСИ в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество същата е отчасти основателна..

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване- отказ за прекратяване на производството и отказ да намили адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е оплакването, че въпреки наличието на основанието по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, ЧСИ неоснователно е отказал да прекрати производството.

Представеният по дело от длъжника писмен документразписка/служебен бон/ от 01.04.2022г.за предаването от длъжника и приемането от „Български пощи“АД на сумата от 626.72лева с получател Н.

С. С. с адрес гр.Добрич, ул.Каменица 16, несъмнено сочи осъществяването на твърдяния от длъжника факт- изпращането на дължимата сума с пощенски запис преди образуването на изпълнителното производство, като акт на предприемане от длъжника на действия за доброволно изпълнение. Той обаче не дава основание да се приеме, че изпълнителното производство е неоснователно образувано и следва да се прекрати, а разноските за провеждането му следва да са за сметка на длъжника.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК дава няколко възможности на длъжника, който е платил или наредил за плащане дължимата сума, да предотврати предприемането на действия за принудителното и събиране - да 4 представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Доказателствата по делото сочат, че в случая длъжникът е избрал изпращане на сумата по изпълнителния лист с пощенски запис, за което е представил на ЧСИ изходяща от „Български пощи“АД разписка/служебен бон/ за изпращането на паричен превод. За да е налице едната хипотеза на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК-плащане на сумата по изпълнителния лист, не е достатъчно нареждането на сумата с пощенски запис от длъжника към взискателя. Дори и да е изпратен от длъжника пощенски запис в полза на взискателя преди образуването на изпълнителното дело, щом паричният превод е останал неполучен от последния, не може да се приеме, че взискателят е удовлетворен. Нареждането на сумата с пощенски запис, без наредената сума да е получена, няма погасителен ефект. За да е налице плащане на сумата по изпълнителния лист по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, следва да се докаже не само нареждането и с пощенски запис/предаването на сумата на пощенския оператор със задължение да я предаде на получателя/, но и получаването и от взискателя. Изпращането на пощенски запис не е достатъчно за да се приеме наличието на изпълнение, след като не е получен от взискателя. Спор, че пощенския запис не е получен няма. За да е налице другата внасяне на сумата по изпълнителния лист за взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, длъжникът следва да удостовери не само нареждането на сумата с пощенски запис/предаването на сумата на пощенския оператор, поел задължение за предаването и на получателя/, но и държането и от пощенския оператор за взискателя.

Пощенският паричен превод е договорна услуга, при която отношения възникват между подателя на превода и пощенския оператор, като получателя не участва в тези отношения, но те са основанието да получи плащане от оператора. В случая няма как взискателят да получи плащане от оператора, тъй като сумата не е у него, а е върната на подателя, както сам длъжника твърди, за което е представил издадения от самия него документ-ПКО от 28.06.2022г. Твърденията на длъжника за отказ на взискателя да получи паричния запис са недоказани. Няма доказателства, не се и твърди, съобщение за наличие на пощенски запис да е било връчено от пощенския 5 оператор на взискателя, но той да не го е потърсил , т.е. да е налице твърдяното недобросъвестно поведение на взискателя с неблагоприятни последици за него, а не за длъжника. Обстоятелството, поради което записът е върнат може и да е извън волята на длъжника, но няма основание да се приеме, че това е станало по воля на взискателя, респ.поради липса на воля за получаване, съдействие за изпълнение. Няма доказателства относно причината за връщането на пощенския запис.

Ето защо съдът приема, че не са налице условията на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1 от ГПК, които в случая не са налице.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай сумата по изпълнителния лист е платена на дата 25.08.2022г.,т.е. след получаване на поканата за доброволно изпълнение на дата 22.08.2022г., респ.след образуване на изпълнителното дело. Следователно отговорността за разноските по изпълнението тежи върху длъжника. Щом те не са платени , не е налице основание за приключване или за прекратяване на изпълнението.